Решение № 17263 от 08.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19330/2025
- Вид
- Решение № 17263
- Подписан
- 08.09.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.17, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.227 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за наследството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.114, б."в" · Закон за собствеността
- чл.33, ал.3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 17263 гр. София, 08.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20251110119330 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба от С. П. С. с ЕГН ********** и от Н. Й. С. с ЕГН **********, срещу Ц. А. Г. с ЕГН **********. С подадената искова молба се иска ответникът да бъде осъден на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на всеки един от двамата ищци сумата в размер на 15 795 лв. или общо 31 590 лв., обезщетение за лишаване от ползването на техен собствен поземлен имот ПИ с идентификатор *****, по плана на гр. Р, с площ от 896 кв.м., находящ се в м. "Н Х", при граници и съседи посочени в исковата молба, за периода от 12.11.2021г. до 14.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ищците твърдят, че през 2004г., са придобили в режим на СИО горепосочения недвижим имот. На 10.12.2017г., М Х се снабдила с КНА за придобиване по давност за процесния имот, който КНА е бил отменен по съдебен ред с влязло в законна сила на 19.04.2021г., решение по иск с правно основание чл.108 ЗС, след подадена и вписана от ищцата на 26.03.2019г. в съответната служба по вписванията, искова молба. След вписване на исковата молба, М Х се разпоредила с процесния имот в полза на И П. А.а - праводателката на ответника. На 12.11.2021г./ след влизане в сила на съдебното решение по чл.108 ЗС/ И А.а и съпруга й С А., прехвърлили на ответника процесния недвижим имот. На 24.03.2022г., ответникът учредил договорна ипотека върху процесния имот в полза на дружеството "Е" ЕООД с ЕИК *****, както и сключил договор за наем за имота, срок от 10 години с посоченото дружество. В периода 12.11.2021г. до 15.10.2024г., когато е извършен въвод във владение на имота от ЧСИ В Н, ответникът самостоятелно е ползвал без правно основание имота, поради което в полза на ищците следва да се заплати обезщетение за лишаване от правото им да ползват същия, съобразно правото си на собственост. Отправя се искане за присъждане на разноски.
По реда и в срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват подадените искове. Поддържа се, че имотът е придобит на валидно правно основание от ответника, респ. от праводателите му, поради което същият го е ползвал в посочения в исковата молба, период. Едва с решение №1024 от 15.07.2024г., било признато по отношение на него, че ищците са собственици на имота в режим на СИО и ответикът е бил осъден да им предаде владението, като съшият твърди, че имал намерение доброволно да стори това и подал на 03.09.2024г. подал молба до ЧСИ, който извършил въвод в имота чак на 15.10.2024г. Ответникът оспорва също така и че имотът представлява земеделска земя, като поддържа, че същият не е ползван съобразно предназначението си и не е обработван, като само в едната му част имало натрупана купчина от саморасла растителност. Над западната му половина преминавали високоволтови съоражения за 1 пренос на ел. енергия, което поставяло сериозни ограничения за ползването му. Отправя се и възражение относно размера на претендираното обезщетение, като се счита, че същия се явява прекомерно завишен. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му се присъдят сторените разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит от ищцата С. П. С. през време на брака й с ищеца Ц. А. Г., с покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт *****г. на нотариус Ц М.
На 10.12.2017г., М А Х се снабдила с констативен нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка №*****г. на нотариус ГГ, с който била призната за собственик на процесния недвижим имот.
Ищцата подала искова молба на 08.03.2019г., по която било образувано гр.д.№1433/2019г., по описа на РС - Р. С решение №856/03.07.2020г. постановено по делото, влязло в законна сила на 19.04.2021г. бил уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и бил отменен издадения констативен нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка №*****г. на нотариус ГГ. Исковата молба е била вписана на 26.03.2019г.
В хода на производството по делото, на 12.03.2019г., М А Х се разпоредила със собствеността върху имота, като го прехвърлила на И П. А.а със сделка, обективирана в Нотариален акт №*****г. на помощник- нотариус К П Г, при нотариус М Ц.
С покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №*****г. на нотариус Н Уа, И П. А.а и съпругът й С С. А., се разпоредили с процесния недвижим имот в полза на ответника по делото - Ц.
А. Г..
Последният, на 24.03.2022г., учредил договорна ипотека върху процесния недвижим имот, в полза на "Е" ЕООД с ЕИК *****, обективирана в Нотариален акт №*****г. на нотариус В Д. На същата дата бил вписан и договор за наем, сключен за срок от десет години, по силата на който ответникът предоставял ползването на процесния недвижим имот на дружеството "Е" ЕООД с ЕИК *****, срещу заплащане на наемна цена.
Ищците образували изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ В Н, с район на действие ОС - Р, по което на 15.10.2024г., бил извършен въвод във владението на процесния недвижим имот.
От събраните по делото писмени доказателства, от правна страна по безспорен начин се установява, че правата на първия праводател - М Х, а оттам и на последващите приобретатели, в т.ч. И А.а и С А., от които е придобил имота ответника по настоящото производство, са отпаднали с обратна сила. Неоснователни са възраженията, изложени в отговора на исковата молба, че поради придобиването на процесния имот от М Х с издаването на КНА по обстоятелствена проверка, преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.108 от ЗС, който бил уважен с влязло в сила съдебно решение и издадения КНА е бил отменен, правата на последващите приобретатели на имота не били засегнати, тъй като постановеното съдебно решение имало действие единствено между страните и незасягало правата на третите лица - последващите приобретатели на имота.
В решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о., е прието, че от 01.01.2001 г. /с изменението на ЗС, бр.34 от 2000 г./ е въведено изискване за вписване на актовете, с които се признават права, което включва и съдебните решения по искове за собственост, съответно задължението за вписване обхваща и исковите молби, заведени за признаване на такива права чл.114, б.”в” ЗС. Посочено е, че действието на вписването е оповестително, както и че съдебното решение обвързва приобретателя на спорното право, дори когато не е станал страна в процеса. За тази обвързаност е без значение дали приобретателят е знаел за висящия процес и следователно тя е независима от спазването или нарушаването на изискването за вписване на исковата молба.
В решение № 88/29.07.2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. на първо г. о., също е прието, че лицето, придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл.108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. В 2 тази връзка е без значение към кой момент е вписана исковата молба, както и дали въобще е вписана, тъй като вписването й има единствено оповестително действие.
В трайно установената съдебната практика е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/.
Вписването на искова молба по иск за собственост има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба.
Това вписване няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Влязлото в сила решение, с което този иск се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право, че ищците са собственици на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба е била вписана. Невписването й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. Щом праводателите на ответника по настоящото дело - И П. А.а и съпругът й С С. А., са придобили имота от несобственик в хода на образуваното производство по иска с правно основание чл.108 ЗС /М Х/, то същите не са разполагали с правото на собственост при сключването на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №*****г. на нотариус Н Уа, поради което ответникът не е станал собственик на процесния недвижим имот.
През процесния период, за който се претендира заплащане на обезщетение от ищците, а именно от 12.11.2021г. до 15.10.2024г., между страните не е спорно, че ответникът е владял и се е разпореждал с процесния недвижим имот като собственик. Същият дори е извършвал правни действия, изпълващи съдържанието на правомощието разпореждане, като елемент от съдържанието на правото на собственост, обременявайки го с вещна тежест и сключвайки договор за наем за срок от повече от три години.
За основателността на иска по чл.59 от ЗЗД, се приема, че е достатъчно даден недвижим имот да се ползва от страна на лице, без правно основание за това, като обедняването на действителния собственик е в размер на средния пазарен наем, който последният би получил за същия период.
Когато дадено лице ползва чужд имот, то лишава собственика му от възможността да стори това било лично, било чрез трето лице, както и да извлича доходи от него. Без значение е начинът на ползване на имота, респ. неизползването му, нито дали чрез ползването са генерирани приходи от ответника- държател. Единствено достатъчно е процесната вещ/недвижим имот/ да се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който би плащал за ползването му /в същия см. и Решение №88/28.08.2017г. по т.д.№834/2016г., второ търг. отделение на ВКС./
В настоящата хипотеза се доказа по несъмнен начин, че за процесния исков период, ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота без да има правно основание за това, като по този начин е налице имуществено разместване - обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на средния пазарен наем на имота за процесния период, които би заплащал за ползването му, за сметка на ищците - негови действителни собственици, лишени от правото да го ползват според предназначението му. В тази връзка възраженията на ответника, че имота действително не се ползвал и бил обрасъл с растителност, като през част от него преминавал и сервитут, нямат отношение към преценката относно наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД.
Ответникът не доказа и твърденията си, че имал намерение доброволно да стори това и подал на 03.09.2024г. подал молба до ЧСИ, който извършил въвод в имота чак на 15.10.2024г.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице имуществено разместване, осъществено в периода от 12.11.2021г. до 15.10.2024г., което следва да бъде овъзмездено. Изискуемостта на вземането по чл.59 от ЗЗД възниква от настъпване на имущественото разместване, което в настоящата хипотеза е започнало с предаване на фактическата власт на собствения имот на ищците, на ответника, което е осъществено с подписване на нотариалния акт за покупко-продажба на 12.11.2021г., и е продължило до принудителното й предаване чрез осъществен въвод във владение на ищците от ЧСИ на 15.10.2024г.
Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17872dc9-4815-4a5e-a127-1ee02ee05145