Решение № 4189 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4189 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110213808 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД, срещу Наказателно постановление № 222300312/10.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно поради неправилен извод на наказващия орган, че лицето е полагало труд повече от 12 часа за процесния ден. Настоява се, че лицето е работило на смени от по два часа и в попълнените декларации то е посочило не своето лично работно време за деня, а работното време на обекта. Жалбоподателят се позовава на представени графици пред наказващия орган, както и на дадените писмени обяснения на работника. Изложени са и аргументи за приложението на чл. 28 ЗАНН. Поради горните съображения се претендира отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П.

В., която поддържа жалбата. В пледоарията си в последното съдебно заседание адв. В. моли за отмяна на НП. Отново настоява, че в декларациите си от 01.06.2023 г. работникът е посочил работното време на обекта, а не своите дневни смени. Но в последващото си писмено обяснения е от 05.06.2023 г. той е посочил какви конкретно са били смените му през този ден. Намира за доказано, че вмененото нарушение не е извършено от дружеството.

Алтернативно счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли за присъждане на разноските за адвокатска защита.

Въззиваемата страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ София се представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Намира за доказано вмененото нарушение, като счита, че от показанията на работника не се 1 установява с категоричност той да не е работил повече от 12 часа. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.06.2023 г. в 08:30 часа била извършена проверка от служители на ДИТ София по спазване на трудовото законодателство в обект – магазин за цигари и алкохол, находящ се в гр. София, ***, стопанисван от „***“ ЕООД. Проверката била по повод дадени указания при предходна проверка на дружеството. При проверката длъжностните лица, сред които и св. Е.

С., установили на мястото св. К., който полагал труд като „продавач-консултант“.

Служителите на ДИТ София предоставили на св. А. за попълване декларация по чл. 399, вр. чл. 402 от КТ. В собственоръчно попълнената от свидетеля декларация било отразено, че той работи в дружеството „***“ ЕООД като „продавач-консултант“ от месец май 2023 г. В декларацията той вписал, че работи в обект „Магазин 1“ на адрес гр. София, *** „с работно време от 07:00 часа до 22:00 часа“ с почивни дни „по график” и почивки в работния ден „30 минути“. А. посочил, че има сключен трудов договор, като още не е получил първото си месечно трудово възнаграждение. Той се подписал лично на така попълнената декларация и вписал датата и часа на попълването й – 01.06.2023 г. в 08:52 часа.

Същия ден вечерта, около 21:30 часа, служители на ДИТ София отново посетили същия обект. В тази проверка не участвала св. С., а в нея били включени други двама нейни колеги. И при повторната проверка на място в обекта бил заварен св. К., който полагал труд като „продавач-консултант“. Той попълнил втора декларация по чл. 399, вр. чл. 402 от КТ, в която посочил същите данни за работно място и работно време, два почивни дни и липса на платено трудово възнаграждение. По отношение на започването си на работа уточнил, че е от 17.05.2023 г., а относно почивките през работния ден посочил, че са две по 30 минути всяка. Той се подписал лично на така попълнената декларация и вписал датата и часа на попълването й – 01.06.2023 г. в 21:40 часа.

И при двете проверки на място в обекта не били установени работни графици, като свидетелят съобщил, че работи на сумирано изчисление на работното време.

При проверката и след преглед на двете попълнени декларации от св. А., Д.Т. на длъжност „старши инспектор“ в ДИТ София установил извършени нарушения на трудовото законодателство, за което бил съставен констативен протокол от 12.07.2022 г., който бил връчен на представител на работодателя.

След преглед на всички представени документи, Д.Т. преценил, че дружеството е извършило нарушение на чл. 142 ал. 6 от КТ, тъй като дружеството е въвело сумирано изчисляване на работното време с месечно отчитане, а св. А. е полагал труд за повече от 12 часа на 01.06.2023 г. С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №222300312/12.07.2023 г., изготвен от Д.Т., на длъжност „старши инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда” – София, е установено, че жалбоподателят „***“ ЕООД, в качеството му на работодател е допуснал К. да полага труд на 01.06.2023 г. с продължителност повече от 12 часа.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и един свидетел при съставянето на акта, но в отсъствие на законния представител на санкционираното лице, което се удостоверява с техните подписи. Актът е връчен на управителя на дружеството, Рангелов на следващия ден – 13.07.2023 г., като датата е лично вписана от него в инкорпорираната в АУАН разписка. В акта не са отразени възражения на 2 жалбоподателя. Срещу акта са депозирани възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, които развиват същите доводи като в жалбата, а именно, че работното време в обекта е от 07:00 часа до 22:00 часа, а работниците са на смени, съгласно утвърден график, като в случая св.

А. е полагал труд само сутринта и вечерта, а не и през целия ден.

Заедно с възражението срещу съставения АУАН, от страна на дружеството били представени график за явяването на работа за месец юни 2023 г. и отчетна форма за същия период, както и писмени обяснения от управителя на дружеството и от св. А.. Съгласно графика, за 01.06.2023 г. св. А. е работил първата и втората двучасова смяна от 08:00 часа до 12:00 часа, а след това отново от 18:00 часа до 22:00 часа за шеста и седма смяна. За останалите дни от процесния месец е вписано, че св. А. е работил само първа и втора смяна на ден, през два-три дни.

Въз основа на АУАН № 22-2300312/12.07.2023 г., при пълна идентичност на правната квалификация на нарушението и словесното му описание, било издадено обжалваното наказателно постановление на 10.08.2023 г., като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 142, ал. 6 от КТ. В акта и в НП като дата на извършване на нарушението и на неговото установяване е посочена 01.06.2023 г., а като място на нарушението е посочен обекта в гр. София.

Наказателното постановление е връчено на дружеството-жалбоподател на 14.09.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне. На 28.09.2023 г. чрез ССЕВ била подадена и жалбата срещу него.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

С. и А., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира отчасти, тъй като основната част от доказателствата са противоречиви и взаимно изключващи се. Съдът намира, че представените от дружеството документи влизат в съществено противоречие с отразеното в двете декларации по реда на чл. 399 КТ, но отчасти и с показанията на свидетеля А. и с вписаното в Правилника за вътрешния ред на дружеството /както е възпроизведен в протокола за проверка и в показанията на св. С./. Поради това съдът прие, че не би могъл да кредитира което и да е от тези доказателства изцяло и въз основа на него да изгради фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С., която лично е извършила първата проверка на мястото в магазина, разговаряла е с работника, запознала се е с попълнената от него декларация. Свидетелката заявява, че при попълването на декларацията А. не е задавал въпроси относно съдържанието й и тя извежда, че посоченото от него работно време е неговото собствено, а не това на обекта. Но св. С. сочи, че не е посетила обекта същата вечер и съответно не е разговаряла с продавача тогава, за да може от показанията й да се извлекат преки доказателства относно продължителността на работното му време за този ден. А заявеното, че работникът е вписал своето лично работно време за деня в декларациите, представлява извод, съждение на самата свидетелка, а не съобщение относно възприет от нея факт.

В своя разпит свидетелката неколкократно се позовава на попълнените лично от работника два броя декларации по чл. 399 КТ, които следва да бъдат внимателно анализирани, тъй като са основното доказателство срещу дружеството. Съдът намира, че не би могъл изцяло да кредитира декларациите, доколкото в тях са вписани различни обстоятелства, например за началото на работата на св. А. в обекта /месец май 2023 г. в първата и по-конкретното – 17.05.2023 г. във втората/, но преди всичко за почивните дни 3

/“по график“ според първата декларация или „2 дни“ според втората/ и почивките по време на работния му ден – /една от 30 минути според първата декларация и 2 по 30 минути според втората/. Това само по себе си сочи, че св. А. не е бил особено прецизен при попълването на декларациите.

А относно основния спорен въпрос по делото, в декларацията той е вписал работно време от 07:00 часа до 22:00 часа, но следва да се установи дали това е работното време на обекта или на служителя в него. В разпита си св. А. сочи, че това е било общото работно време на обекта, а той е работил на смени от по два часа съгласно график. Действително, в графикът е отразено, че А. този ден е работил сутрешните смени от 08:00 до 12:00 часа и вечерните смени от 18:00 до 22:00 часа, което е потвърдено и от разпита на този свидетел пред съда. Но съдът не би могъл изцяло да се довери на така заявеното, поради сериозните противоречия и непълноти в самия график. От него например се установява, че не всеки ден има определен служител, който да поеме седмата двучасова смяна /която погрешно е посочена от 21:00 до 22:00 часа/, например за 10.06.2023 г. не е определен и служител за смяна 2 и 3 /от 10:00 до 14:00 часа/. Отделно, съгласно графикът, работата на обекта започва от 08:00 часа, а в декларациите на свидетеля е посочен начален част от 07:00 часа. А според вписаното в протокола за проверка и показанията на св. С., съгласно Правилникът за вътрешния ред, работното време на обекта е било от 08:00 часа до 20:00 часа, което отново се разминава с всички останали доказателства.

Съдът отчете също, че не би могъл изцяло да се довери и на показанията на св. А., който заявява, че почива по график и има почивка от 30 минути в работния ден, а не две по 30 минути, като такава почивка обаче не е отразена никъде в графика. А с изключение на 01.06.2023 г., според графика за този месец, свидетелят е работил още 9 дни, винаги първите две смени, от 08:00 часа до 12:00 часа. Това противоречи и на разказваното от него, че е работил с прекъсвания сутрин и после пак вечерта. Освен това свидетелят заявява, че работата му от по 4 часа сутринта и вечерта на първи юни не е била по график, но именно такова разпределение е отразено в представения от дружеството документ. След предявяване на писмените му обяснения, св. А. пред съда заявява, че е започнал работа от 01.06.2023 г., но това противоречи на вписаното и в двете му декларации, както и на представения от дружеството списък с подписи на служителите, които са се запознали с Правилника за вътрешния трудов ред. Според тези доказателства свидетелят е започнал работа на 17.05.2023 г.