Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 30.09.2021, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 344/2021
Вид
Решение № 155
Подписан
30.09.2021
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Симеон Илиянов Светославов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 129 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Сливен, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надежда Н. Янакиева

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20212200500344 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260323 от 21.05.2021 по гр. дело№ 6703/2019 г. на Районен съд Сливен, с което е обявен за относително недействителен по отношение на „С.С. ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.

С., ж.к.Б., бул. Л.М.**, на СВ. К. Н. ЕГН **********, на Г.К. Н. ЕГН **********, сключения на 01.11.2017 година между ответниците СВ. К. Н. и сестра му Г.К. Н. договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение № 87, том V, рег. № 8013, дело № 733 от 01.11.2017 година на нотариус Надя Вълчева peг. № 522 на НК, с който ответникът СВ.

К. Н. е прехвърлил на сестра си Г.К. Н. правото на собственост върху придобитите от него по наследство недвижими имоти, находящи се в гр.

Сливен, представляващи: 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралана карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, общ. Сливен, област Сливен одобрени със Заповед РД - 18- 31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно изменение със заповед: 18-5893-1 1.08.2017 година на Началника на СГКК - Сливен, с адрес на поземления 1 имот: гр. Сливен, местност Дюлева река, с площ: 907 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор няма, номер по предходен план: 2882009. , съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***. ***., заедно с 1/6 една шеста идеална част от построените в имота сгради, както следва: Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен. общ. Сливен, област Сливен, одобрени със Заповед РД - 18-31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно изменение със заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на СГКК - Сливен, с адрес гр. Сливен м. „Дюлева река“,с площ: 71 кв.м., брой етажи един, предназначение - селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Сливен, общ. Сливен. област Сливен, одобрени със Заповед РД - 1831/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно изменение със заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на СГКК - Сливен, с адрес гр. Сливен, местност „Дюлева река“, със застроена площ: 73 кв.м., брой етажи два, предназначение - вилна сграда еднофамилна: Сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, общ. Сливен, област Сливен, одобрени със Заповед N РД - 18-31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно изменение със заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на СГКК Сливен, с адрес гр. Сливен, местност „Дюлева река“, със застроена площ: 122 (сто двадесет и две стотни квадратни метра) кв.м., брой етажи: 2 (два), предназначение - промишлена сграда: 1/3 (една трета) идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, област Сливен, одобрени със Заповед N РД - 18-31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, с адрес на имота: град Сливен, кв. „Дружба“ бл. 7 вх.В ет.1 ап.1 предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно ). находящ се в сграда N 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338-558.70.1 (шестдесет и седем триста тридесет и осем точка петстотин петдесет и осем точка седемдесет точка едно, посочена в документа площ: 35,70 кв.м. прилежащи части: избено помещение № 1 (едно) с полезна площ ог 2,41 кв.м, както и съответните 2 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, със съседни самостоятелни обекти и сградата: на същия етаж - ***. под обекта - няма, над обекта - *** и

67338.558 70 1.7 и Договор за прехвърляне на дружествени дялове на основание чл. 129 ТЗ от 17.07.2017 година, с нотариална заверка на подписите и съдържанието per. № 4761 и 4762, том 1, № 196 от 17.07.2017 година на нотариус Н. В., per. № 522 на НК, с район на действие РС - Сливен, с който първия ответник е прехвърлил в полза на сестра си Г.К. Н. притежаваните от него 26 дружествени дяла от капитала на “Н..”ООД гр. Сливен по тяхна номинална стойност, общо за 2 600 лева и са осъдени ответниците да заплатят разноски.

Против това решение са подадени две въззивни жалби. Първата е подадена от ответника СВ. К. Н., чрез представител по пълномощие и с нея решението е обжалвано изцяло като неправилно, незаконосъобразно, не мотивирано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. По делото е подадена молба на основание т.З от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с която е отправено искане на спиране па производството по делото на основание чл. 229 ал. I т.4 ГПК. предвид наличие на преюдицнален спор между страните по висящо т.д.№ 125/2019 г. па СлОС, образувано по заведен отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 694. ал.1 ТЗ. от СВ. К. Н. - в качеството си на управител на „Фантазия 21" ООД срещу ищеца по настоящото дело „Стара Сокс” ЕООД, което и към настоящият момент не с приключило. Заведеният иск е с предмет устаноновяване съществуване на вземане предявено по търг. дело №113/2018 г. по описа на Окръжен съд Сливен от „Стара Сокс" ЕООД с ЕИК ***, произтичащо от сключен договор за цесия между „.Уни Кредит Будбанк" АД и „Стара Сокс" ЕООД относно цедирани вземания по два кредита - Договор за банков револвиращ кредит от 21.02.2014г. и Договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24 от 06.12.2012г. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че делото по предявения иск следва да бъде спряно.

На следващо място показанията на свидетеля Й. /съдружник на С.Н./съдът следвало да цени при условията на чл. 172. като дадени от заинтересовано от изхода на делото лице. Това твърдение е с оглед 3 признанието и действията му, че той еднолично без знанието и съгласието на другият съдружник – въззивника, е признал дълг на общото им дружество в полза на „СТАРА СОКС” ЕООД. Изложени са аргументи в подкрепа на тезата, че съдът не е ценил и обсъдил събраните доказателства.

Съдът не с обсъждал назначената по делото съдебно икономическа експертиза като не се е обосновал дава ли й вяра или не и ако не и дава вяра по каква причина. С подробно изложение се обосновава, че необсъждането на събраните доказателства. както и едностранчивото обсъждане на друга част от тях с довело и до погрешно установяване на фактическата обстановка по делото. В обобщение се иска да бъде отменено решението изцяло и да бъдат отхвърлени предявените искове.

Подадена е въззивна жалба и от Г.К. Н., ответник, в която се твърди, че решението е недопустимо, предвид произнасянето на съда по нещо различно от поисканото в исковата молба. Същевременно решението е и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. На основание изложените от ищеца факти, съдът неправилно е квалифицирал исковата претенция, като такава с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и се е произнесъл по евентуалния иск, без да постанови дължимото произнасяне по главния. Нешо повече, съдът се е произнесъл по нещо различно от поисканото в исковата молба, като е постановил решение по иск, основан на факти, различни от тези, съставляващи основание на иска. Различните основания на двете хипотези, определят и абсолютно различно разпределение на доказателствената тежест между страните. Предвид липсата на анализ, от страна на първоинстанционния съд, на изявленията на страните, техните искания и събраните по делото доказателства, съдът е установил погрешни фактически констатации и е извел неправилни правни изводи. Съдът, не е обсъдил нито един от доводите, наведени от ответниците и не е отговорил на съществени въпроси, обуславящи правилното разрешаване на спора. „Стара Сокс“ ЕООД няма качество на кредитор по отношение на ответника Светослав Н.. Излагат се подробни съображения че в случая е налице учредено лично обезпечение по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД , а поръчителството се погасява при непредявявансто на иск от страна на кредитора в преклузивния шестмесечен срок, предвиден в чл. 147, ал. 1 от 4

ЗЗД, при продължаването на срока за изпълнение без съгласието на поръчителя и при невъзможност поръчителят да се суброгира в правата на кредитора. Кредиторът „Стара сокс“ ЕООД е поискал издаване на заповеди за изпълнение на парично задължение срешу „Фангазия-21“ ООД, съответно на 08.06.2018г и 25.06.2018г., при падежиране на вземанията по двата договора 31.10.2017г. и преклузивният шестмесечен срок, определен в разпоредбата на 147 от ЗЗД е изтекъл. "Стара сокс" ЕООД е загубило качеството си на кредитор по отношение на солидарния длъжник С.Н., предвид обстоятелството, че правото на ищеца да претендира вземането си от ответника се е преклудирало, поради непредяване на иск към главния длъжник „Фантазия-21“ ООД в шестмесечен срок от падежиране на вземането. Отговорността на С.Н. е отпаднала и предвид сключената спогодба между ’’Стара Сокс" ЕООД и „Фантазин-21“ ООД, без участието на ответника Н., тъй като с нея съществено е променено вземането, включително е променен срока за изпълнение, като по това вземане той няма качество на „солидарен длъжник“. В хода на производството ищецът не успял да докаже пито една от предпоставките за неговото уважаване - увреждане на кредитора, знание у длъжника, знание у съдоговорите л я трето лице. По отношение на обективния елемент по чл. 135, ал.1 ЗЗД - увреждането на кредитора, текстът не установява презумпция за увреждане на кредитора, поради което ищецът следвало да установява това обстоятелство с главно и пълно доказване.

Увреждане би било налице, ако ищецът успее л да докаже, че наличното имущество, от което той очаква да удовлетвори вземането си, е съществено намалено именно чрез атакуваните разпоредителни сделки. Увреждането трябва във всеки конкретен случай да бъде установено като обективно намаляване на имуществото на длъжника в резултат от разпореждането - от една страна - в съотношение с цялото, а от друга - с оглед на обективната възможност на кредитора да се удовлетвори и от други негови имущества. В случая това разпореждане нито уврежда, нито създава затруднение за кредитора за събере своето вземане. Нито едно от събраните по делото доказателства не успя да докаже твърденията на ищеца и приетото от съда, че тези сделки са сключени от само и единствено с цел да увредят кредитор.

В обобщение се иска да бъде обезсилено решението или да бъде отменено.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата 5 обстановка и на тази основа е постановил и правилно и законосъобразно решение. Съдът в първото проведено съдебно заседание с докладвал делото, който доклад е приет or всички страни без забележки и възражения. В този доклад съдът е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.135 ал.1 от ЗЗД. както и е разпределил доказателствената тежест. Посочването на правното основание в исковата молба не е задължително и обвързващо за съда. който от своя страна следва да изследва фактите и въз основа на тях да установи и приложи правото. Останалите аргументи посочени във втората въззивна жалба преповтарят писмения отговор на исковата молба и по съществото си представляват защитна теза на жалбоподателя, която не почива върху установените факти, разпределената доказателствена тежест и събраните доказателства по делото. Не са налице условията за спиране на делото, като се излагат подробни аргументи за това. Оспорват се твърденията в първата въззивна жалба и направените с нея доказателствени искания.