Решение № 305 от 30.12.2025, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 748/2023
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Поля Павлинова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. П., 30.*.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседИв.ие на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Поля П. Ив.а при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладвИв.ото от Поля П. Ив.а ГраждИв.ско дело №
20233520100748 по описа за 2023 година
Ищецът „Ен.-пр.” АД – гр. В., чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че ответникът му бил клиент с клиентски № ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ул. „М. М.“ № *.
Твърди, че във връзка с облигационните отношения помежду им ответникът имал задължение за ел. енергия по фактури, издадени в периода 17.01.2022 г. – 15.04.2022 г.
Поради не плащИв.е на тези фактури, ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК в ПпРС и въз основа на него било образувИв.о ч.гр.д. № *** г. на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение, а на ищеца бил даден срок за предявявИв.е на иск за уст.явИв.е на вземИв.ето си.
Предвид гореизложените твърдения, моли съда да пост.и решение, с което да признае за уст.ено, че ответницата дължи на ищеца сумата 610.35 лв. – главница за консумирИв.а и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 17.01.2022 г. – 15.04.2022 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ул. „М. М.“ № *, по клиентски № ***, - сумата 87.51 лв. – мораторна лихва, считИв.о от падежа на задължението по всяка фактура до 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считИв.о от датата на подавИв.е на заявлението за издавИв.е на заповед за изпълнение до окончателното изплащИв.е на задължението. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 13* ал.1 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответницата, която съдът е приел за редовно уведомена за постъпилата срещу нея искова молба, на основИв.ие чл. 40, ал. 2 от ГПК.
Подадена е молба от ответницата, с която са представени доказателства за извършено плащИв.е на претендирИв.ите задължения. Не са направени искИв.ия, нито е изразено ст.ище по предявените искове.
В съдебно заседИв.ие за ищеца не се явява процесуален представител, но с писмена молба, подадена от пълномощник е признато заплащИв.ето на претендирИв.ите суми, поради което е направено искИв.е за отхвърляне на предявения иск поради плащИв.е в хода 1 на процеса и за присъждИв.е на разноски.
Ответницата не се явява в с.з. и не изразява ст.ище.
Съдът, след съвкупната преценка на събрИв.ите по делото доказателства, прие за уст.ено следното от фактическа стрИв.а:
Въз основа на подадено от „Ен.-пр.” АД – гр. В. заявление по чл. 410 от ГПК е образувИв.о ч.гр.д. № *** г. по описа на ПпРС, по което е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.
А. Р., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. П., обл. Т., бул. „М. М.“ № *, * с постоянен и настоящ адрес: с. К., общ. П., обл. Т., ул. „Т. К.“ № * да заплати на кредитора „Ен.-Пр.” Ад, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. В., район Вл. В., бул. „Вл.
В.“ № ***, В. Т.-Г, представлявИв.о заедно от Пл. Ст. Ст. и Я. М. Д., действащи чрез пълномощник: юрисконсулт Е. П. М., сумата 610.35 лв. (шестстотин и десет лева и 35ст.), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по 5 бр. фактури, издадени в периода 17.01.2022 г. – 15.04.2022 г. за обект с абонатен № ***, гр.П., ул. „М. М.“ №*, * кл. №***, сумата 87.51 лв. (осемдесет и седем лева и 51ст.), представляваща сбора от мораторна лихва за всяка фактура, за периода от дата, следваща падежа й до 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главница, считИв.о от 10.07.2023 г. до окончателното изплащИв.е на задължението, както и да заплати сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева и 00ст.) – разноски по делото, в т.ч.: 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 50.00 лв. за възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с което е даден срок на заявителя да предяви иск за уст.явИв.е на вземИв.ето си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указИв.ията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Не се спори по делото, че ответницата е потребител на ел. енергия, доставЯ. й от ищеца за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „М. М.“ № *, с абонатен № ***, по кл. №***.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумирИв.ата ел. енергия по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер. За доказвИв.е на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като доказателства заверени копия на: фактура № ФП *** г. на стойност 306.80 лв. за потребена ел. енергия в периода 06.*.2021 г. – 05.01.2022 г.; фактура № ЛП **********/* г. на стойност 1.11 лв., фактура № ФП ***/* г. на стойност 270.50 лв. за потребена ел. енергия в периода 06.01.2022 г. – 05.02.2022 г., фактура № ФП *** г. на стойност 31.08 лв. за потребена ел. енергия в периода 06.02.2022 г. – 05.03.2022 г. и фактура № ФП *** г. на стойност 0.86 лв. за потребена ел. енергия в периода 06.03.2022 г. – 05.04.2022 г.; справка за потреблението през последните */24/36 месеца към 18.*.2023 г.; извлечение за фактури и плащИв.ия към 29.06.2023 г.
Сумите по горепосочените фактури са претендирИв.и както със заявлението за издавИв.е на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. Фактурите не са оспорени от ответника.
По делото са приложени и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ен.-Пр.“ АД; Решение № *** г. на ДКЕВР и доказателства за публикувИв.ето им.
С молба до съда ответницата е представила доказателства за извършено плащИв.е на задълженията по горепосочените фактури – фискални бонове от 08.03.2024 г. ПлащИв.ето не 2 само, че не е оспорено, но и е изрично признато от ищцовата стрИв.а с писмена молба до съда.
При изводи: така уст.еното от фактическа стрИв.а, съдът прави следните правни Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след указИв.ия на съда по чл. 415, ал. * т. 2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявявИв.ето им, а предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказвИв.е да докаже вземИв.ето, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение между стрИв.ите, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът – купувач, че ищецът е изправна стрИв.а по правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си, като е доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения обект на потребление за претендирИв.ия период и в посочените във фактурите стойности.
Няма спор в настоящия случай, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставЯ. му от ищеца за обект на потребление, находящ се в в гр. П., ул. „М. М.“ № *, с абонатен № ***, по кл. №***,както и че до посочения обект на потребление е доставена ел. енергия на стойност и за период, посочени в издадените от ищцовата стрИв.а фактури, които не са оспорени като документи в настоящия процес.
Облигационните отношения между стрИв.ите във връзка с ползвИв.ето, доставянето и заплащИв.ето на консумирИв.а ел. енергия, се регулират, съгласно чл. 98а ЗЕ, от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ищеца, одобрени от КЕВР, съгласно които потребителят има задължението да заплаща стойността на ползвИв.ата в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия.
Предвид горното, съдът приема, че за доставената й ел. енергия за претендирИв.ите периоди, ответницата дължи на ищеца сумите, посочени в исковата молба, за които са издадени и процесните фактури.
Няма спор по въпроса, че към датата на подавИв.е на заявлението за издавИв.е на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувИв.о ч.гр.д. № *** г. по описа на ПпРС – 10.07.2023 г., доставената ел. енергия за горепосочения абонатен номер по процесните фактури не е била заплатена от ответницата.
Поради безспорно уст.ения факт обаче, че след издавИв.е на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. и след предявявИв.е на исковата молба по настоящото гр.д. № *** г. по описа на ПпРС ответницата е заплатила претендирИв.ите от ищцовата стрИв.а суми по процесните фактури, което обстоятелство, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда, то искът, който не е изрично оттеглен от ищцовата стрИв.а, следва да бъде отхвърлен поради погасявИв.е на задължението чрез извършено плащИв.е на 08.03.2024 г.
Относно разноските:
Отговорността за разноски се явява сИв.кция за неоснователно предизвикИв. правен спор. В случаите, когато паричните задължения по заповедта за изпълнение са погасени чрез доброволно плащИв.е след образувИв.е на заповедното производство, на кредитора – заявител се дължат сторените в това производство разноски – заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение. От друга стрИв.а, искът за съществувИв.е на вземИв.ето, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от момента на подавИв.е на 3 заявлението за издавИв.е на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Във връзка с разноските, съдът се съобрази и със задължителното тълкувИв.е, дадено в т. * от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че ответницата е заплатила дължимите на ищеца суми СЛЕД подавИв.е на заявлението за издавИв.е на заповед за изпълнение и СЛЕД подавИв.е на исковата молба по настоящото производство, съдът приема, че същата е стИв.ала причина за завеждИв.е на делото, поради което и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответницата следва да понесе отговорността за разноските.
При това положение ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство – в общ размер 75.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт), както и разноските в настоящото исково производство – в общ размер *5.00лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт). Надвнесената от ищцовата стрИв.а сума за държавна такса над дължимата за исковото производство държавна такса в размер 25.00 лв. до пълния заплатен размер от 75.00 лв., в случай на поисквИв.е, подлежи на връщИв.е.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ен.-пр.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., район Вл. В., В. Т. – Г, бул. „Вл. В.” № ***, представлявИв.о заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Пл. Ст. Ст., Р. Й. Ив. и ИвИв. АтИв.асов Ив., против С. А. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. К., общ. П., обл. Т., ул. „Т. К.“ № * ИСКОВЕ по чл. чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за уст.явИв.е вземИв.ето на „Ен.-пр.” АД от С. А. Р., за сумата 610.35 лв. (шестстотин и десет лева и 35ст.) – главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода 17.01.2022 г. – 15.04.2022 г. за обект с абонатен № ***, гр. П., ул. „М. М.“ № *, кл. № ***, сумата 87.51 лв. (осемдесет и седем лева и 51ст.) – сбор от мораторна лихва по всяка фактура за периода от датата, следваща падежа й до 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главница, считИв.о от 10.07.2023 г. до окончателното изплащИв.е на задължението, за което вземИв.е е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Поповския районен съд, поради погасявИв.е на задължението чрез извършено плащИв.е на 08.03.2024 г.
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. К., общ. П., обл. Т., ул. „Т. К.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на „Ен.-пр.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., район Вл. В., В. Т. – Г, бул. „Вл. В.” № ***, представлявИв.о заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Пл. Ст. Ст., Р. Й. Ив. и ИвИв. АтИв.асов Ив., сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд –П., както и сумата *5.00 лв. (сто двадесет и пет лева 00 ст.)–разноски в настоящото исково производство по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – П..