Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12103 от 23.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6843/2025
Вид
Определение № 12103
Подписан
23.06.2025
Състав
Нели Алексиева, Валерия Родопова Диева, Елена Светлинова Шипковенска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12103 гр. София, 23.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251100506843 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на съделителя Б. Р. С. срещу действията на ЧСИ О.М., рег. № 846 КЧСИ, по изп. дело № 20258460400117.

В жалбата се сочи, че тя е насочена срещу следните действия на съдебния изпълнител - налагане на възбрана върху делбен имот, без да са спазени законовите изисквания; липсата на предоставен срок за доброволно нзпълнение; действия по насрочване на публична продан, извършени без уведомяване на съсобственнците и въпреки наличието на висящ иск по чл. 108 от ЗС и молба за отмяна на съдебното решение по чл. 303 ГПК и молба за възстановяване на срока за обжалване. Иска се отмяна на образуването на изпълнителното дело; възбраната; оценките на имота; обявяването на публичната продан, както и евентуалпото постановление за възлагане, ако е налице такова. Поискано е също да бъде спряно изпълнението докато ВКС се произнесе по молбата за отмяна и докато се реши висящият иск по чл. 108 от ЗС; да бъда освободена жалбоподателката от заплащане на държавна такса, както и да бъде определен минимален размер на обезпечението по чл. 309, ал.

1 вр. с чл. 282, ал. 2-6 от ГПК, поради намалената й трудоспособност, минималната пенсия и влошеното й здравословно състояние.

Препис от жалбата е връчен на останалите съделители, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК съделителите С.Н.И., П.В.П., К.В.А. и И.Б.Н. подават възражение с което се излагат доводи за недопустимост на подадената жалба 1 срещу действията на съдебния изпълнител и неоснователност на заявените искания за спиране и освобождаване на жалбоподателката от заплащане на държавна такса и определяне на минимален размер на гаранцията.

Съдебният изпълнител М. излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, за недопустимост на подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира че подадената жалба е недопустима, по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано, въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2025 г. на СРС, 43 състав, по гр. д. № 6785/1979 г., по искане на съделителите С.Н.И., П.В.П., К.В.А. и И.Б.Н.. С този изпълнителен лист е изнесен на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК /отм./, следният недвижим имот: парцел VIII-10 в кв. 21 по плана на с.

Бусманци, целият с площ от 592 кв. м. с подобренията и жилищната сграда, състояща се от две спални, хол, дневна, кухня, два дрешника и входно антре с площ 72 кв.м., като след извършване на публичната продан от съдебния изпълнител, получената сума да се разпредели между съделителите, както следва: -за Б. Р. С. - 25 %; за З.А.Т., Е.Т.Г. и Я.Т. - общо 41,6 % /разпределени по равно между тях 41,6:3/; за И.Б.Н. -16,7 %; за С.Н.И. - 8,35 %; за П.В.П. и К.В.А., ЕГН ********** - общо 8,35 %. Към момента на подаване на процесната жалба единственото извършено изпълнително действие е налагането на възбрана върху изнесения с изпълнителния лист на публична продан имот.

По делото има представени доказателства за внесена държавна такса по подадената жалба, поради което съдебният изпълнител не се е произнасял по заявеното с жалбата искане за освобождаване от държавна такса.

В разпоредбата на чл. 435 от ГПК са посочени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. В случая съделителят С. не посочва като предмет на жалбата конкретно действие на съдебния изпълнител измежду горепосочените. Възбраната, като изпълнително действие, не подлежи на обжалване. По реда на чл. 435 ГПК съдът не разполага с правомощието да проверява правилността на изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, съответно на обжалване по този ред не подлежи самото 2 образуване на изпълнителното дело.

В това производство предмет на проверка за законосъобразност може да бъде само постановен от съдебния изпълнител правен акт, който попада в кръга на посочените в чл. 435, ал. 1 и, ал. 2 ГПК. В случая самият жалбоподател не твърди, че има постановени от съдебния изпълнител актове, посочени в чл. 435, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от ГПК, както и не твърди да има издадено постановление за възлагане.

От изпратения препис на изпълнителното дело също е видно, че по делото липсват такива актове на съдебния изпълнител /единственото изпълнително действие е налагането на възбрана върху имота/. Едва след издаването на подобни актове, последните може да бъдат предмет на съдебен контрол /в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в определение № 170/25.03.2011 г., по ч. гр. д. № 297/2010 г./.

Предмет на производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е проверка на законосъобразността на конкретно извършено от съдебния изпълнител действие. В това производство Съдът действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба, само когато такъв акт бъде издаден /ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС/.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане, защото е недопустима.

Противно на поддържаното в жалбата, наличието на молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, не е основание за спиране на изпълнителното производство – арг. от чл. 309, ал. 1 от ГПК. Компетентен да се произнесе по заявеното искане за спиране на изпълнението, във връзка с подадената по чл.

303 от ГПК молба за отмяна, е Върховният касационен съд, който е и компетентният съд да определи размера на дължимото във връзка спирането обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Затова настоящият състав няма как да се произнесе по заявеното с жалбата искане за спиране на изпълнението до приключване на производството по молбата за отмяна по чл. 303 от ГПК или до приключване на производството по иска по чл. 108 от ГПК, както и за определяне на минимален размер на дължимото обезпечение по чл. 282 от ГПК.

3

В настоящето производство Съдът може да спре изпълнението единствено по реда на чл. 438 от ГПК, който ред предпоставя сезирането на съда с редовна жалба, до произнасянето по която да бъдат спрени действията по изпълнението, в случай, че бъде направен извод, че жалбата е допустима и вероятно основателна. При липсата на подадена допустима жалба, няма необходимост от спиране на принудителното изпълнение в хипотезата на чл.

438 от ГПК, поради което заявеното от жалбоподателя искане за спиране следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на съделителя Б. Р. С. срещу действията на ЧСИ О.М., рег. № 846 КЧСИ, по изп. дело № 20258460400117.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя по чл. 438 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4