Решение № 309 от 20.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Благоевград, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200500838 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по въззивна жалба подадена от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГП“ – МВР, чрез процесуалния представител Д.М. – гл. юрисконсулт, с адрес за кореспонденция гр. К., у.“Л.п.“ №1 срещу Решение № 313 от 28.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 1834 от 2019 г. по описа на Районен съд П., с което са уважени претенциите на СЛ. ИВ. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ул.“Стр.“ № 22, бл.3, вх.Б, ап.4 за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд като младши експерт, ведно със законната лихва, както и мораторна такава.

В подадената жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Сочи се, че същото противоречи на материалния закон и събраните доказателства, като са нарушени процесуалните норми, както и че не е мотивирано. Излага се, че решението е необосновано, тъй като не са обсъдени възраженията на ответника. Доводите наведени в жалбата, са досежно обстоятелството, че служебното правоотношение на ищеца се урежда единствено със ЗМВР, като законодателят е предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Посочва се в жалбата, че не е налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт, тъй като такава е изричната воля на законодателя. Излага се, че именно ЗМВР регламентира съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, а не предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. На следващо място се навежда, че съдът неправилно е изтълкувал разширително разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е, че специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, е неприложима към установената от чл. 179, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време през нощта. Излага се, че от приложените доказателства не става ясно ищецът да е работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. Изложени са доводи, че КТ, НСОРЗ и ЗМВР не предвиждат заплащане на извънреден труд, получен след 1 преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден труд, като КТ не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните нито субсидиарно, нито по аналогия. Заявено е, че не е налице сходство в главните белези на юридическите факти. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не е по чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържа в чл. 179 и 187 от ЗМВР. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима, защото с нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд.

Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК, като насрещната страна е подала отговор на жалбата, в който сочи, че същата се явява неоснователна. Излага, че анализът на събраните пред първата инстанция доказателства е правилен, като действително е налице празнота в съответния подзаконов нормативен акт, която трябва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на трудовото законодателство /КТ и НСОРЗ/. Навежда се, че обратното поставя държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Наведени са доводи, че положеният от ищеца нощен труд правилно е преизчислен с коефициент 1,143 и превишаването на нормата следвало да се заплати именно като извънреден труд. Иска се да бъде потвърдено решението на РС П.. Претендират се разноски.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът ГД „ГП“ не се явява, не се представлява. С писмено становище се поддържа подадената въззивна жалба, като се иска да бъде отменено обжалваното решение.

Въззиваемата страна – ищецът СЛ. ИВ. ХР. не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба. В писмено становище се излагат подробни съображения, че решението на РС П. е правилно и законосъобразно, като се иска да бъде потвърдено. Претендират се разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК, който е приложен.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-П. е сезиран с искова молба, предявена от СЛ. ИВ. ХР., срещу ГД „ГП“, в която се твърди, че за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. е полагал труд на смени като младши експерт в ГПУ Златарево при РДГ ГП С., и е със статут на държавен служител, като е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 257 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение, изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът има задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1662 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба и мораторна лихва възлизаща общо на 200,00 лв.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване размера на главния иск и увеличаване размера на акцесорния, като исковете се считат предявени за сумата от 1607,09 лв. дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за целия процесен период, както и сумата от 208,77 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатените главници.

В отговора на исковата молба ответникът Главна дирекция „ГП“ оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. В отговора се твърди, че ищецът е работил на сменен режим, като отчитането на работното време за процесния период съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР е регламентирано в действащите последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з2 776/29.07.2016г. издадени от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях урежда реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочено е, че е неоснователен иска, тъй като в посочените наредби липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от първата инстанция.

Не е спорно по делото, че ищецът е назначен при ответника на длъжност младши експерт в ГПУ Златарево при РДГП К., като същия е държавен служител.

От заключението на изготвената пред първата инстанция счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, при режим, дневна, нощна и два дни почивка, съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време. Вещото лице е установило, че за процесния период ищеца Х. е положил 200 нощни смени и е отработил общо 1600 часа нощен труд, като приравнения труд в дневен за целия период е 1829 часа. За процесния период ищецът има незаплатен преобразуван нощен труд към дневен в размер на 229 часа.

На база основната месечна заплата изчислената сума за извънреден труд е в размер на 1216,29 лв., като същата не е му е изплатена. Вещото лице е установило, че на ищеца е изплащан нощен труд, като за процесния период са му изплатени 390,80 лв., която сума е приспадната от общия дължим размер за извънредния труд.

Експерта е посочил в заключението, че размерът на лихвата за забава за периода считано от изискуемостта на всяко вземане до 07.10.2019г. вкл. е изчислен за всяка от главниците и е в размер на 154,17 лв., като е съобразил датата на настъпване на изискуемост на вземането.

Към заключението е изготвено и приложение 2 в което вещото лице е дало заключение за размера на възнаграждението за положен извънреден труд, а именно 1607,09 лв. без приспадане на изплатения нощен такъв.

Съдът кредитира заключението на експерта, като пълно компетентно и обосновано.

Събраните по делото доказателствени средства са безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 от ЗЗДог за заплащане на извънреден труд, получил се след преобразуване на нощен в дневен.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч. съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, и в частност - чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав застъпва тезата, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат 3 разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд - това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.