Решение № 944 от 15.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201666 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Ш. Х. Р. против Електронен фиш серия Г № 0059996 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1 т.1, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250/двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ

В жалбата не се оспорва посочената в електронния фиш фактическа обстановка, но се навеждат твърдения от Р., че собственият й автомобил, с който е извършено процесното нарушение е бил противозаконно отнет, за което същата е сезирала компетентните органи и по случая е образувана преписка по описа на РП-Разград.

Сочи, че впоследствие е установила, че при подаване на сигнала за извършеното престъпление, служителите на МВР не са предприели действия по обявяване за издирване на превозното средство. Навежда доводи, че към датата на извършване на процесното нарушение, включително към настоящия момент не владее и не ползва посочения в електронния фиш автомобил, не го е управлявала и не го е предоставяла за управление на друго лице на посочената дата. С оглед на посочените аргументи излага становище, че обжалваният електронен фиш е недоказан от фактическа страна и издаден в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалб. Р., редовно призована, не се явява не се 1 представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на АНО – юк А., в което се оспорва жалбата и се твърди, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и обоснован, същият съдържа необходимото според закона съдържание и от събраните по делото доказателства се доказва извършването на твърдяното нарушение. Навеждат се доводи, че правилно е приложен материалния закон, като административната санкция е наложена на основание чл. 638 ал. 4, вр. с чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ,. Формира се извод, че нарушението е доказано и не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Иска се обжалвания ЕФ да бъде потвърден и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН в полза на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалб. Р. е с постоянен адрес в гр. Разград, като същата е собственик на л.а.

Сеат Ибиза с рег. № ***. На 20.01.2023 г. Р. депозирала жалба в РУ при ОД на МВРРазград за извършено противозаконно отнемане на превозното средство. По случая била образувана проверка по преписка № 1873 ЗМ 53/2023 г., пр.пр. № 603/2023 г. по описа на РП-Разград . В хода на извършената проверка било установено, че на 29.12.2022 г. синът на възз. Р. - Т.З., без нейно знание и съгласие е отнел владението върху превозното средство и е заложил същото в заложна къща „Корект груп“, находяща се в гр. Варна, ул. Дубровник № 2, стопанисвана от „КОРЕКТ ГРУП БГ ЗАЛОЖНА КЪЩА“ЕООД. Снети са и обяснения от сина на възз. Р., който е заявил, че през мес. октомври 2022 г. се е преместил от гр. Разград в гр. Варна и след като не си е намерил работа е започнал да залага вещи, собственост на родителите му, в т.ч. процесния лек автомобил, като получените средства влагал в хазартни игри.

С постановление на РП-Разград от 09.01.2024 г., прокурорът е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че от извършената проверка по случая е установено, че е осъществен съставът на престъпление по чл. 194 ал.1 от НК по отношение на л.а. Сеат Ибиза с рег. № ***, но доколкото деецът се явява низходящ на пострадалата Р. деянието е такова от частен характер. С определение № 30/04.04.2024 г. на съдия при РС-Разград постановлението на РП-Разград е потвърдено.

На 07.10.2023 г. в 20.45 ч. в гр. Варна по бул. Владислав Варненчик, до магазин „КIA“/КПП Комитово ханче/ е извършено управление на л.а. Сеат Ибиза с рег. № ***, за който на посочената дата не е действал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Управлението на автомобила в посоченото време и място е установено и 2 заснето с АТСС A R H C A M S1. При така установените факти срещу възз. Р., в качеството й на собственик на превозното средство е съставен обжалвания фиш за извършено нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ и на основание чл. 638 ал.4, вр. чл. 638 ал.1 т.1, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ е ангажирана административнонаказателната й отговорност с налагане на глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се по АНП , както и материалите по пр.пр.

№ 603/2023 г. по описа на РП-Разград.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима и съдът я разгледа по същество.

С издадения електронен фиш на жалб. Р. е вменено административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1, във вр. с чл.638 ал.4 , във вр. с чл. 638 ал.1 т. 1 от КЗ.

В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, а в т.1 на същия член, като такава е визирана застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. При неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ предвижда “глоба” в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице . Същата санкция се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638 ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство, а именно чл. 647, ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Анализът на доказателствата сочи, безспорно, че на посочените в електронния фиш дата и място процесното автоматизирано техническо средство е регистрирало 3 движение на притежаваното от въззивника моторно превозно средство – л.а. Сеат Ибиза с рег. № ***, за което собственикът не е бил сключил изискуемия договор за застраховка "ГО". Нарушението в този смисъл е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1№11743C9, което е технически годно, с оглед събраните по делото доказателства за надлежна проверка .

С това са изпълнени признаците на визираното в чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638 ал.1 т.1вр. с чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ правонарушение и това от своя страна налага ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател по описания по-горе ред с налагане на съответната имуществена санкция.

Редът и условията за издаването на електронен фиш са указани в чл. 189 от ЗдвП и в приложимия подзаконов акт, а именно- Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2016 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 год. /. Този ред в случая е спазен, видно от приложените документи за ползваното АТСС.

От друга страна, електронният фиш по КЗ винаги се издава на собственика и той няма право да посочи друг водач , с оглед на което в случая е неприложима разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП .Предвид посочените констатации, правилата за определяне на надлежен адресат по чл. 188 от ЗДвП няма как да намерят приложение в производствата по КЗ, доколкото ЕФ по КЗ винаги се издава на собственика, който може да е физическо или юридическо лице или ЕТ, като в диспозитива на чл. 638, ал. 4 от КЗ са предвидени различни видове административни наказания съобразно вида на нарушителя.

Съдът намира и за правилна квалификацията на извършеното нарушение, доколкото нормата на чл. 461 т. 1 от КЗ предвижда видовете задължителни застраховки, нормата на чл. 483 ал.1 т. 1 от КЗ общото задължение на собствениците на моторни превозни средства да сключват застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваните от тях моторни превозни средства, разпоредбата на чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ посочва вида и размера на наказанието, а нормата на чл. 638 ал. 4 от КЗ представлява особеното основание за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на това задължение в случаите, когато е установено управление на превозното средство, при специфичен процесуален ред за ангажиране на административно наказателната му отговорност.

Неоснователни са доводите на жалб. Р., че с обявяване пред органите на МВР, че колата е открадната, същата се освобождава от вменената й отговорност.

Разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ предвижда задължение на собственика за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на притежавано от него моторно превозно средство, което е регистрирано 4 на територията на Република България и не е било спряно от движение. По аргумент от противното, собственикът на превозно средство не дължи сключването на подобен договор в случаите, когато превозното средство не е регистрирано на територията на РБ респ. не е в движение. С оглед на изложеното, възз. Р. е имала възможност да се освободи от задължението си по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ единствено чрез иницииране на някоя от процедуарите, уредени в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, а именно – прекратяване на регистрацията на превозното средство или временно спиране от движение на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 18а ал.3 от Наредбата регистрацията на обявено за издирване превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система "Издирвателна дейност" - Национална Шенгенска информационна система (АИС ИД - НШИС).

Следователно регистрацията на откраднатата кола не се прекратява служебно от МВР. Необходимо е собственикът да подаде заявление в областния отдел на Пътна полиция, в чийто район колата е регистрирана. При подаване на заявлението е необходимо собственикът да се яви в отдел Пътна полиция, да носи освен личната си карта и свидетелството за регистрация на автомобила. Заявлението се изготвя от служител на полицията след справка в Националната Шенгенска информационна система. След като регистрацията на откраднатия автомобил бъде прекратена на основание чл.18а, ал.3 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР, на собственика се издава съответното удостоверение.