Решение № 115 от 12.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Стара Загора, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501489 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба н а Г.К.С., действащ чрез адв.С.П., против решение № 260291/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 754/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Жалбоподателят излага оплаквания, че първоинстанционният съд е направил погрешни фактически и правни изводи досежно наличието на законно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка се сочи, че приложеното от работодателя фактическо основание, посочено в заповедта за уволнение, не съответства на действителното фактическо основание за прекратяване на правоотношението.

Като неправилни се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд, че несъответствието между фактическото и правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение не обуславя незаконосъобразност на уволнението.

Като неправилни се оспорват и правните изводи на първоинстанционния съд, че работодателят не е злоупотребил с правото си на уволнение, т.к. въвел нови изисквания за образование за заемане на длъжността „барман“ без да са били налице обективни обстоятелства, обуславящи тази промяна. В този аспект се твърди, че не е било налице основанието по чл.328, ал.1 т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор на въззивника, поради което уволнението му е незаконно. Злоупотребата с право от страна на работодателя се обосновава и с твърдението, че уволнението е било извършено по време на пандемична обстановка и при предприети социални мерки за запазване на работните места.

1

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановявянето на ново, с което предявените кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ бъдат уважени, а на страната бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок въззиваемият „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б. не е представил отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени, като на страната бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемият се представлява от пълномощника си-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

След като извърши анализ на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, Старозагорският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от кодекса на труда (КТ), предявени от на Г.К.С. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, впоследствие заменен като ответник с „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б., с отправени до съда искания за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответника за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищеца на заеманата от него допреди уволнението му длъжност „барман“, както и за присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение за период от шест месеца, считано от 03.08.2020 г. в размер на 3879,60 лв.

Ищецът е изложил твърдения, че считано от 16.01.2018 г. е бил в трудово правоотношение с „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б., по силата на което е изпълнявал длъжността „барман“, с местоизпълнение на трудовите задължения в бар „Оазис“, като към момента на сключване на трудовия договор е притежавал средно специално образование, със специалност „Ел.обзавеждане на автомобили и двигатели с вътрешно горене“. На 31.07.2020 г. му била връчена нова длъжностна характеристика за същата длъжност „барман“ и за същото работно място - бар „Оазис“ към Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б., с която били променени изискванията за заемане на длъжността, като било предвидено изискване за средно професионално образование, със специалност „барман“, както и изискване за владеене писмено и говоримо на английски език. На 03.08.2020 г. му била връчена заповед № 25/31.07.2021 г., с която на основание чл.328, ал.1 т.11 от КТ работодателят едностранно прекратил считано от 03.08.2020 г. трудовото правоотношение, т.к. съобразно съдържащите се в личното му трудово досие документи Г.К.С. не притежавал средно професионално образование, със специалност „барман“ и не владеел писмено и говоримо английски език.

Ищецът е оспорил прекратяването на трудовото правоотношение като незаконно с твърденията, че при сключване на трудовия договор с „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б.

2 изискването за образование за заемане на длъжността „барман“ е било за средно образование, като нововъведеното от работодателя изискване не било обусловено от промяна в трудовите функции. С оглед на това ищецът твърди, че е налице злоупотреба от страна на работодателя при упражняване на правото му на прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. не е налице нормативна промяна в изискването за образование за заемана на длъжност, а такава е въведена с акт на работодателя, който е знаел, че работникът не отговаря на нововъведените изисквания.

С отговора си на исковата молба „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б. е оспорило исковете като неоснователни, като са изтъкнати доводи за законност на извършеното уволнение. Оспорено е твърдението, че изискванията за образование за заемане на длъжността „барман“ са били променени, за да бъде уволнен ищецът, като промяната е обоснована с решение за повишаване на конкурентноспособността му, свързана с наеобходимостта от наличието на достатъчно кадри с подходящо образование и квалификация.

Направено е възражение за прекратяване на исковете по давност с твърдения за неспазване на предвидения в чл.358, ал.1 т.2 от КТ срок за прекратяване на исковете по трудови спорове, предвид че искът срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б. е бил предявен на 10.12.2020 г., когато с допълнителна молба ищецът е конкретизирал първоначалната си искова молба срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД чрез посочване на клонът на търговското дружество в гр.П.Б. като ответник по предявените искове.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил, като е приел, че извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е извършено законно на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ, т.к.

Г.К.С. не е отговарял на въведеното от работодателя изискване за образование за заемане на длъжността „барман“. Приел е, че при несъответствие между мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и посочената от работодателя в последната правно основание съдът следва да разгледа трудовия спор за законността на уволнението като сам даде вярната правна квалификация, а самото несъответствие не представлява формално основание за незаконност на уволнението. Относно твърденията на ищеца за извършена от страна на работодателя злоупотреба с правото му на уволнение е приел, че ищецът не е доказал твърденията си, които обуславят превратното упражняване на права от страна на работодателя. Приел е, че работодателят законосъобразно е променил изискванията за образование за заемане на длъжността „барман“ и предвид, че Г.К.С. не е отговарял на това изискване, е прекратил трудовото си правоотношение с него.

Възражението за давност не е било разгледано по същество.

Старозагорският окръжен съд намира, че правно-относимите обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд, а въз основа на тях той е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжността „барман“ в предприятието на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б., като към момента на сключване на трудовия договор с Г.К.С., който е притежавал диплома за завършено средно професионално образование, със специалност „спорт“, въведените от работодателя изисквания за образование за заемане на длъжността са били за средно образование.

Безспорно е че с длъжностна характеристика, връчена на Г.К.С. на 30.07.2020 г., 3 работодателят е променил изискванията за образование за длъжността „барман“, а именно средно професионално образование с придобита специалност „Барман“, както и е въвел изискване за специални умения – владеене на чужд език –английски-писмено и говоримо.

С декларация от 03.08.2020 г. Г.К.С. е декларирал, че не притежава образователно квалификационно ниво - средно професионално образование с придобита специалност „Барман“, както и че владее писмено и говоримо английски език, без да е представил съответни документи, удостоверяващи нивото на владеене на езика.

Със заповед № 25/31.07.2020 г. на директора на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б., на основание чл.328, ал.1 т.11 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с Г.К.С., считано от 03.08.2020 г., т.к. е налице промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и работникът не отговаря на тях, а именно налице е въведено изискване за образователно квалификационно ниво средно професионално образование с придобита специалност „Барман“, каквото работникът не притежава.

Старозагорският окръжен съд споделя изцяло правните изводи на Казанлъшкия районен съд относно законността на прекратяването на трудовия договор на въззивника.

Съгласно тълкуванието на зкона, обективирано в т.1а на ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д.

№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание.

Последващата сключването на трудовия договор промяна в изискванията за образование и професионална квалификация, ако не са обусловени от въвеждането на нормативни изисквания или промяната съществуващите такива, също се извършва с длъжностната характеристика или щатното разписания по преценка на работодателя, като упражняването на това негово право е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

В настоящия случай изискванията за заемане на длъжността „барман“ не се нормативно определени, поради което работодателят „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон П.Б. законосъобразно ги е определил с длъжностната характеристика при сключването на трудовия договор. Последващата промяна в тези изисквания също не е обусловена от въвеждането на нормативни изисквания, поради което законосъобразно работодателя е въвел с новата длъжностна характеристика различно изискване за образователноквалификационна степен.

От своя страна въззивникът Г.К.С. обективно не е притежавал изискуемото образование и квалификация, поради което законосъобразно работодателят е упражнил правото си на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1 т.6 от КТ.

Съгласно утвърдената съдебна практика фактическото несъответствие между посоченото в заповедта за уволнение правно основание и посочената в същата мотиви не представлява формално основание за незаконност на уволнението.

Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17831017-10ec-4c63-a51e-004a8abc1bab