Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1317 от 02.12.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1815/2022
Вид
Решение № 1317
Подписан
02.12.2022
В сила
27.12.2022
Състав
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110101815 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Образувано е по молба на Г. О. С., с която се иска съдът да допусне промяна в бащиното и фамилното име на молителя от „О. ” на „А.” и от „С.“ на „Г.“.

Молителят твърди, че е записан с имената на своя баща, когото обаче не познава, респ. с когото никога не е контактувал, тъй като родителите му са се разделили още при раждането му. Заявява, че понастоящем очаква дете и желае същото да носи български имена, което е и причината за подаване на молбата.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа молбата, като считат, че са налице сочените основания за уважаване на искането.

Районна прокуратура - Велико Търново, не изпраща представител, но с писмена молба изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че мотивите на молителя за промяна в имената му са продиктувани от желанието му да избегне воденото срещу него наказателно преследване, както и че носените понастоящем имена не са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, нито важни обстоятелства налагат това.

Община Велико Търново, редовно призована, не изпраща представител и не заема становище по молбата.

След преценка на събраните доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените писмени доказателства се установява, че молителят е роден на 1

27.11.1999 г. в гр. Велико Търново и е с родители: И. А.а Г.а – майка и О. О. С. – баща, като при раждането си същият е записан с имената Г. О. С..

От представеното удостоверение за раждане се установява, че на 25.7.2022 г. е родена дъщерята на молителя – малолетната И. Г.ева С..

От изготвената справка за съдимост на ответника се установява, че последният е осъждан за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, а от писмата на Районна прокуратура – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново става ясно, че понастоящем срещу молителя е висящо съдебно производство, по което същият е подсъдим за престъпление по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК.

В проведеното открито заседание се ангажираха гласни доказателства, според които желанието на молителя и на неговата съпруга е детето им да носи българска фамилия. Св. С. заявява, че молителят не поддържа връзка с баща си и не го е виждал от малък, поради което не помни нищо от него.

За основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на исканата промяна в имената на едно лице е необходимо да бъде установено по категоричен начин, че името му е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо, както и при наличието важни обстоятелства, които да налагат това. Трайната съдебна практика приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тази преценка винаги е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на лицето.

В разпоредбите на чл. 13 и 14 ЗГР е предвидено, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата, а фамилното име е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, като децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име. В настоящия случай при раждането на молителя и съобразно разпоредбите на чл. 13 и 14 ЗГР същият е получил за свое бащино име собственото име на баща си, а за фамилно – фамилното име на последния. Въпросните имена не са позорящи, нито обществено неприемливи, но молителят твърди, че не познава баща си и никога не е контактувал с него, а и понастоящем има свое дете, което желае да носи български имена, приемайки, че това са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Според съда обаче, само по себе си, желанието на молителя за самоопределянето му с конкретно бащино и фамилно име не е достатъчно, за да може същото да се определи като важно обстоятелство, налагащо исканата промяна. Това е така, доколкото уреждайки начина на формиране на имената на българските граждани и с цел гарантиране на стабилност в този идентифициращ всеки човек признак, законодателят е предвидил, че промяната на имена се допуска единствено по изключение и поради това не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които са уредени изчерпателно. Тук следва да се има в предвид, че фамилното име носи информация относно 2 произхода на лицето и чрез него се афишира принадлежността му към фамилия с определен произход и история, като дори обстоятелството, че даденото лице е прекъснало връзката си със своя баща и неговия род, не обуславя прекъсване на връзката по произход и не може да се приеме за важно обстоятелство по смисъла на закона. Затова и според съда в случая искането за промяна на бащиното и на фамилното име е израз изцяло на субективното желание на молителя, без същото да почива на конкретни обективни обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не се ангажираха доказателства, а и от страна на молителя няма наведени твърдения, че същият вече е известен в обществото с бащиното име А. и с фамилното име Г. и по този повод иска вече установеното фактическо положение да се закрепи юридически.

Освен горното, съдът съобразява и обстоятелството, че понастоящем молителят е подсъдим за престъпление по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, както и че според справката от унифицираната информационна система на Прокуратурата същият има наложена забрана да напуска пределите на Република България. С оглед на това, съдът приема, че евентуална промяна в имената на молителя може да послужи за преодоляване на така наложената мярка за процесуална принуда.

Гореизложеното води до извод за неоснователност на молбата за промяна бащиното и фамилното име, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. О. С., ЕГН ********** за допускане на промяна в бащиното и във фамилното му име от О. на А. и от С. на Г..

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3