Определение № 15468 от 14.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15468 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх.№ 219297/23.06.2025год. , на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, в качеството му ответник по гр.д. № 56734/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 151 състав, срещу постановеното по същото дело Определение № 23845/02.06.2025 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение № 7574 от 29.04.2025 г. в частта за разноските чрез намаляване възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо на пълномощника на ищеца по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради прекомерност.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Навежда съображения, че адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде определено от съда в размер под този в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/2004 г., Наредбата) с оглед цената на иска и действителната фактическа и правна сложност на делото, а именно в размер на 200 лева.

Моли съда отмени атакуваното определение като неправилно ,като постанови ново такова ,с което да намали размера на присъдения адвокатски хонорар до 200лв.

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна В.С.С., чрез адв. Д. М..

Излага, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV E въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба срещу Определение № 23845/02.06.2025 г., е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните :

Производството по гр.д. № 56734/2024 г. на СРС, ГО, 151 състав е било образувано по искова молба, подадена от В.С.С., чрез адв. Д. М. против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 , с която са предявени иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от договор № 653435 от 28.03.2024год. по отношение на заплащане на неустойка за непредставяне на поръчител, съединен с осъдителен по чл. 55 ГПК за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 49,70 лв., заплатена във връзка с 1 нищожната клауза. Процесуалното представителство на ищеца е било осъществено от адв.

Д. М., който заявил искане съдът да му определи възнаграждение за осъществената безплатна защита по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА , като представил и удостоверение за регистрацията си по ЗДДС

С решение № 7574/29.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 56734 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 151 състав е прогласена нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит № 653435 от 28.03.2024год. и на основание чл.55,ал.1предложение 1 ЗЗД ,ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 49,70лв.

.На ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 450лв.

С решението районния съд е присъдил ,на основание чл. 38 ,ал.1,т.2 от ЗА на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, адвокатски хонорар в размер на 480 лв.

С молба от 19.05.2025год. ответникът е поискал ,на основание чл.248 от ГПК изменение на съдебното решение в частта за разноските ,като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 23845/02.06.2025год.постановено по делото ,първоинстанционния съд е отхвърлил молбата на ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 за изменение на решението ,в частта за разноските ,в частност за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. за предоставена безплатна адвокатска помощ на ищеца.

С обжалваното определение съдът е приел, че в случая разноските по делото са правилно определени и присъдени.

По отношение на разноските за безплатно адвокатско представителство по чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв,определени от първоинстанционния съд, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати.

С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 се приема, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. С оглед на цитираното решение на СЕС при определяне размера на възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа.

В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че присъденото на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС е прекомерно и подлежи на намаляване Настоящият състав на СГС намира, че в полза на адв. Д. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на В.С.С. като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е само за подаване на искова молба 2 без явяване в съдебно заседания при обжалваем интерес от 49,70 лв., при което присъдения размер от 480 лв. за оказана безплатна помощ по делото е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност,разгледано е в едно съдебно заседание ,на което процесуалния представител на ищеца не се е явил , поради което дължимото от ответника възнаграждение на адв. Д. М. е в размер на 200лв.

Също така върху определеното от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, платимо от осъдената страна следва да бъде определен и присъден данък върху добавената стойност /ДДС/ или същото общо адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да е в размер на 240лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 23845/02.06.2025 г.,постановено по гр.д. № 56734/2024 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав ,с което е оставено без уважение искането на ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 за изменение на постановеното по делото Решение № 7574 от 29.04.2025 г. по гр.д. № 56734/2024 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав , в частта за разноските чрез намаляване възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо на пълномощника на ищеца по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради прекомерност , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ , на основание чл. 248 ГПК Решение № 7574 от 29.04.2025 г. постановено по гр.д. № 56734/2024 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав

,в частта за разноските,както следва :

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д. М. М., сумата от 240 лева, представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3