Решение № 1006 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110212692 по описа за 2021 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 12692 по описа за 2021 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл.6 3 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. В. И. срещу Наказателно постановление /НП/ № 1036/11.08.2021 г., издадено от ХХХ Б. ХХХХ – Началник на 09 РУСДВР, с което на жалбоподателя А. В. И. на основание чл. 80, т. 5 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД.

В жалбата от А. В. И. се изразява несъгласие с изводите на административнонаказващия орган, като се сочи, че причината жалбоподателят да не представи на полицейските органи своя документ за самоличност била, че личната му карта била открадната и чакал издаването на нова такава, които обстоятелства удостоверил пред органите на реда с предоставянето на документ за заплатена такса за издаване на лична карта.

В съдебно заседание жалбоподателят А. В. И., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – Началника на 09 РУ-СДВР , редовно призована, не изпраща представител.

В представени писмени бележки от процесуалния представител юрк.

ХХ И.а се развиват съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговото потвърждаване.

Претендира се присъждане на юрисконсултско

1 възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 07.08.2021 г. свидетелят О. Б., на длъжност старши полицай при 09 РУ-СДВР, в присъствието на един свидетел - очевидец и на жалбоподателя А.

В. И. съставил против последния Акт за установяване на административно нарушение бл. № 773366/07.08.2021 г. за това, че на същата дата, около 16:10 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“, зад бл. 802, при извършване на полицейска проверка за установяване на самоличност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, жалбоподателят И. не е представил документ за самоличност, с което извършил нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който не посочил възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и от началника на 09 РУ-СДВР било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 1036 от 11.08.2021 г., с което на А. В. И. на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.

6, ал. 1 от ЗБЛД.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на приложените по делото акт за установяване на административно нарушение, издаденото въз основа на него наказателно постановление и показанията на свидетеля О. Б..

Съдът се довери на показанията на свидетеля О. Б. (актосъставител), който потвърди при разпита си, че той е съставил АУАН, но не си спомня никакви обстоятелства във връзка с конкретния случай.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена предвидената от закона писмена форма, спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на 2 жалбоподателя.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. В. И. е ангажирана за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД. В АУАН и издаденото въз основа на него НП се твърди, че на процесните време и място посочено в тях, при извършване на полицейска проверка за установяване на самоличност по реда на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е представил документ за самоличност, жалбоподателят А. И. е извършил вмененото му административно нарушение.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Констатациите в АУАН и НП подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Настоящият съдебен състав счита, че приетите в АУАН и НП фактически положения не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства за съставомерните признаци от обективната и субективната страна на нарушението. Видно от показанията на актосъставителя О. Б., в тях не се съдържат никакви данни за процесния случай. Свидетелят не успя да посочи нито времето, нито мястото на процесното нарушение, нито пък да възпроизведе пред съда в какво се изразява същото. При това положение административното обвинение остана недоказано и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано.

На следващо място, съдът служебно констатира, че при издаването на двата процесуални акта /АУАН и НП/ не са спазени изискванията на чл. 42, т.

5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според сочената за нарушена разпоредба на чл.

6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

Разпоредбата на чл. 3 от ЗБЛД предвижда начините за удостоверяване на самоличността. Така според първата алинея документите за самоличност удостоверяват същата. Втората алинея предвижда, че самоличността на 3 българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи по реда и в случаите, определени със закон. Третата алинея дава възможност на българските граждани да удостоверяват самоличността си чрез свидетелство за управление на моторно превозно средство на територията на страната. С оглед на изложеното и правната квалификация на нарушението, дадена в АУАН и НП, съдът намира същата за непълна. Необходимото правило за поведение не е квалифицирано в пълнота, а именно посочване по какъв начин е следвало българският гражданин да удостовери самоличността си, като административнонаказващият орган се е ограничил само с посочване на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД. Допуснатите процесуални нарушения са нарушили правото на защита на санкционираното лице и поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не следва да бъде подминато и обстоятелството, че в разглеждания случай административнонаказващият орган не е упражнил правомощието си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и не е извършил разследване на спорните обстоятелства. В случая жалбоподателят твърди, че не е представил своя документ за самоличност, защото бил откраднат и И. чакал издаването на нов такъв, които обстоятелства споделил и на полицейските органи при съставянето на акта. Проверка на тези обстоятелства обаче изобщо не е извършвана от страна на АНО и доказателства в тази насока не са били събрани.

По същество на спора настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят А. В. И. не е извършил вмененото му административно нарушение. Дори същият да не е представил валиден български личен документ, то това не е осуетило извършването на проверката, като самоличността му е била установена и вписана в съставения на същата дата акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка представянето на документ за самоличност от гражданите при поискване от компетентно длъжностно лице е само един от начините, по който контролните органи могат да установяват самоличността на лицата. Тези им правомощия са нормативно регламентирани с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Фактът на успешно извършената проверка и изложеното от жалбоподателя, че е подал заявление и чака издаване на нов документ за самоличност, мотивират извода за липса на извършено нарушение.

Въз основа на гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Предвид липсата на изрично изявление от страна на въззивника за присъждане на разноски обаче такива не следва да бъдат присъждани. В случая разноски се претендират от 4 процесуалния представител на въззиваемата страна, като искането е направено своевременно в депозирани по делото, преди неговото приключване, писмени бележки. Същото обаче се явява неоснователно и такива не следва да бъдат присъждани предвид изхода на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 1036 от 11.08.2021 г., издадено от ХХХ Б. ХХХХ – Началник на 09 РУ-СДВР, с което на А. В. И. на основание чл. 80, т. 5 от Закон за българските лични документи е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5