Решение № 470 от 23.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Перник, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20211720102770 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която се иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските, при условията на евентуалност за допълване на решението по смисъла на чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, чрез посочване на банкова сметка.

Процесуалният представител на ищеца изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира, че молбата е допустима, доколкото същата е депозирана в срок.

Съдът е постановил решение при признание на иска при наличие на предпоставките на чл. 237 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските по делото в тежест на ищеца, независимо от обстоятелството, че предявеният иск бъде уважен, е необходимо при условията на кумулативност ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал предявения иск. В разглеждания случай, не са налице и двете предпоставките на посочената разпоредба.

При действащият ГПК се защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако 1 ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул , възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о.., Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о../ В случая спорът е породен във връзка с образувано срещу ищцата изпълнително дело.

Независимо, че същото е прекратено, след като ответникът разполага с изпълнителен титул, макар и признал иска, не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК и при уважаване на иска разноските, сторени от ищеца следва да се възложат по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователна подадената молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

По искането за допълване на решението съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда в постановения диспозитив не се съдържа произнасяне изцяло в обема на заявения правен спор. Искането за допълване на съдебен акт е основателно в случаите, в които съдът не се е произнесъл по искане или по цялото искане на страната, което в случая не е налице, поради което следва да се остави без уважение искането с правно основание чл. 250 ГПК. Липсата на посочения реквизит в диспозитива не представлява пропуск на съда да се произнесе по искането, с което е сезиран.

За пълнота следва да се посочи следното:

По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК. Предявеният в настоящото производство иск не е осъдителен. Ако се споделят съжденията на молителя, че същото важи с оглед евентуално присъждане на разноски, приложението на това изискване ще разшири до всички видове искове.

От друга страна изменението на чл. 127 от ГПК не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл. 127, ал. 1 от ГПК и чл. 128 от ГПК. При отсъствие на изрично препращане в чл. 129, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 4 от ГПК пропускът на ищеца да посочи банкова сметка не съставлява нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Поради изложеното, неспазването на изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК не може да обоснове предположение за недопустимост производството.

2

Законодателят е предвидил посочването на банкова сметка от съдържанието на решението, но това изискване може да бъде спазено единствено ако начин за плащане или номер на банкова сметка е посочен от ищеца, а в случая по делото няма посочен такъв.

Пред длъжника стои процесуалната възможност по реда на чл. 97, ал.1 ЗЗД при липса на съдействие от длъжника за изпълнение на задължението си.

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника от 26.11.2021г., с която се иска допълване по реда на чл. 250 ГПК и изменение на постановеното решение № 306/08.11.2021г. в частта му за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3