Решение № 275 от 15.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100511472 по описа за 2023 година ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено че „И.П.М.“ ЕООД дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 3 114.43 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в магазин № 2, находящ се на адрес гр. София, бул. ******* аб. № *******/инсталация 4000042855, сумата 4.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2021г. до 07.04.2021г., сумата 36.91 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г., и сумата 0.05 лева – мораторна лихва за периода от 03.04.2021г. до 07.04.2021г., с които се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху главниците от 21.04.2021г. до изплащане на задълженията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 22735/2021г. по описа на СРС, 49-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната му част, поради неправилно приложение на материалния.

В случая по делото не било спорно, че по силата на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 6, том I , рег. № 386, дело № 05/2011г. ответникът придобил самостоятелния търговски обект – магазин № 2, находящ се в гр. София, бул.

******* Страните не спорели също, че помежду им липсвал сключен договор за доставка/продажба на ТЕ. Неправилно СРС приел, че потреблението на ТЕ в 1 процесния период в имота на ответника съставлявало неоснователно обогатяване по см. чл. 59 ЗЗД, тъй като законът – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдържал специална законова разпоредба, която изключвала приложението на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо ищецът разполагал с друг иск срещу ответника – с този по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка било релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу него искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е правилно на въведените с жалбата основания, по следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Продажбата на топлинна енергия за небитови нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента.

Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответника. Липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия – арг. чл. 59 ЗЗД.

Поради това, съобразно твърденията на ищеца, ответникът, като не заплатил цената на доставената в имота му ТЕ, си спестил разходи, които следвало да направи.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, касае продажбата на ТЕ за битови нужди (вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ), какъвто настоящият казус не е.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.

2

1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като неплащайки цената на доставената в имота им ТЕ си спестил разходи, които следвало да направи.

Доставката на топлинна енергия за небитови нужди на извъндоговорно основание се установява по делото. Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото, СРС определил количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност, както и размера на задължението на ответника за цена на услугата дялово разпределение. При носена от ответника доказателствена тежест, същият не установява, че погасил задълженията си към ищеца.

С въззивната жалба не са изложени никакви оплаквания по отношение на установените от СРС размери на задълженията. Не са изложени и съображения по отношение на акцесорните претенции за обезщетения за забава. Поради това и въззивният съд не намира основание за промяна изводите на СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

По горните мотиви, изводите на настоящата и първата инстанция съвпадат.

Решението, в обжалваната част, е правилно и законосъобразно, предвид на което следва да бъде потвърдено.

Като необжалвано, в частите в които СРС е отхвърлил предявените срещу ответника установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемата страна-ищец. Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание, а единствено е депозирал молба с бланкетно съдържание. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12645/17.07.2023г., постановено по гр.дело № 43763/2022г. по описа на СРС, 49-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, срещу ответника „И.П.М.“ ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е признато за установено че „И.П.М.“ ЕООД, ЕИК *******, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата 3 114.43 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в магазин № 2, находящ се на адрес гр. София, бул. ******* аб. № *******/инсталация 4000042855, сумата 4.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2021г. до 07.04.2021г., сумата 36.91 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г., и сумата 0.05 лева – мораторна лихва за периода от 03.04.2021г. до 07.04.2021г., с които се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху главниците от 21.04.2021г. до изплащане на задълженията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 22735/2021г. по описа на СРС, 49-и състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.” ООД.

Като необжалвано, в частите в които СРС е отхвърлил предявените срещу ответника установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4