Решение № 263 от 06.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000347 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.258 и сл. ГПК.

С решение №175/17.04.2025г., постановено по търг. д. №744/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлена молбата на „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК 204988433 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.203, вх.Б, ет.4, ап.6, чрез упълномощения представител адв.С. М. от АКПловдив, за обявяване неплатежоспособността на дружеството и отриване на производство по несъстоятелност.

„Трикос 128“ ЕООД с ЕИК 204988433 е осъдено да заплати ДТ в размер на 250лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив.

Решението е обжалвано в срок от молителя „Трикос 128“ ЕООД.

/Обжалваното решение е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 22.05.2025г., а постъпилата въззивна жалба е обявена на 09.06.2025г./ Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и 1 противоречи на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което молбата по чл.625 от ТЗ да бъде уважена. С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Производството е образувано по молба по чл.626, във вр. с чл.625 от ТЗ, подадена от длъжник – „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК 204988433 със седалище гр.Пловдив, представлявано от управителя Н.В.Л., чрез упълномощения представител адв.С. М. от АК – Пловдив. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност. Молителят сочи, че търговецът е търгувал с хранителни стоки в малко магазинче. След данъчна ревизия през 2024г. се оказало, че дружеството дължи сума – ДДС в големи размери, след което – на 01.08.2024г. дружеството преустановило търговската си дейност. Твърди се, че дружеството не разполага с недвижимо и движимо имущество, но няма задължения към работници и служители и единственият му кредитор е НАП.

Въззивната инстанция намира следното:

„Трикос 128“ ЕООД с ЕИК 204988433 е търговец, регистриран в ТР с вписване №20180208090241. Или безспорно е, че молителят е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ.

За да се уважи молбата по чл.626 от ТЗ следва да се установи съществуването на неплатежоспособност. Разпоредбата на чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ презумира неплатежоспособността, а основанията за неплатежоспособност са регламентирани в разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ.

По смисъла на цитираната законова разпоредба неплатежен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публично вземане към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Тези основания следва да са налице кумулативно. При 2 така очертаните елементи от фактическия състав, следва да се приеме, че неплатежоспособност е налице, когато длъжникът не може да осигури необходимите за плащане парични средства, защото няма достатъчно такива в банковите си сметки или бързо ликвидни активи, така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни своето задължение.

За изясняване на действителното финансово състояние на дружеството и относно един от основните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността – възможността на търговеца да осигури необходимите за плащане парични средства, обаче са необходими знания от специално естество, с каквито съдът не разполага. Относими към състоянието неплатежоспособност са икономически критерии – коефициент за ликвидност, коефициент за автономност. Показателите за ликвидност са: Коефициент на обща ликвидност - краткотрайни активи, разходи за бъдещи периоди, съотнесено към краткосрочните задължения; Коефициентът на бърза ликвидност - сформиран от краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства, съотнесено към краткосрочни задължения; Коефициент на незабавна ликвидност, представляващ краткосрочни вземания и парични средства, съотнесени към текущи задължения. Показателите за финансова автономност са: Коефициент за финансова автономност, представляващ собствен капитал, съотнесен към пасиви; Коефициентът на задлъжнялост, представляващ пасиви, съотносени към собствен капитал. Относими са и други показатели, като показателите на ефективност на приходите и разходите характеризират равнището на икономическа полезност; показатели за рентабилност, които сочат на съотношението между финансов резултат и нетен размер на приходите от продажби. Показателите за финансовото състояние на дружеството, определяемо от количествените характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи могат да бъдат установени само посредством специални знания в областта на финансите или посредством съдебноикономическа експертиза. Вярно е, че към молбата за откриване на производство по несъстоятелност са приложени доказателства по чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ. Те обаче не са достатъчни, за да се установи състоянието на неплатежоспособност като трайно финансово състояние на дружеството, а още по-малко дават яснота относно началния момент на такова състояние, като началната дата на неплатежоспособността е един от задължителните 3 реквизити на решение по чл.630 от ТЗ.

Първоинстанционният съд, освен че е извършил служебно справка за състоянието на дружеството /изискана е справка от ПП и КАТ при ОДМВР Пловдив; от Камарата на ЧСИ; от НАП; от ЦРЗО/, е допуснал съдебноикономическа експертиза за установяване финансовото състояние на дружеството – молител. Указал е необходимостта от такава експертиза, дадена е възможността на молителя такава да бъде изготвена, като са дадени и указания за внасяне на необходимия депозит за вещо лице /като е даден и допълнителен срок за внасяне на депозит за изготвяне на експертизата/.

Молителят – настоящ жалбоподател, не е изпълнил последните указания и не е внесъл депозит за изготвяне на съдебноикономическа експертиза. При това положение правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е установено състоянието на неплатежоспособност, доколкото липсва възможност да се прецени финансовото състояние на дружеството – молител, които изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

Независимо от липсата на доказателствени искания, с оглед вмененото с разпоредбата на чл.621а от ТЗ служебно начало в производството по несъстоятелност и доколкото решаващите мотива на първоинстанционния съд за отхвърляне молбата за откриване на производство по несъстоятелност се свеждат до неустановеност състояние на неплатежоспособност, въззивният съд е преценил, че следва да се допусне съдебноикономическа експертиза за установяване актуалното финансово състояние на дружеството – молител и настоящ жалбоподател и е допусната такава, но отново настоящият жалбоподател не е изпълнил указанията за внасяне на определения депозит и експертиза отново не е изготвена – т.е. не е установено финансовото състояние, обективиращо признаците на неплатежоспособност.А доказателствената тежест за установяване състоянието на неплатежоспособност носи страната, която се позовава на неплатежоспособността – в случая – дружеството – молител и настоящ жалбоподател.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 125лв.

4

На основание чл.622 от ТЗ и на основание чл.613а ал.1 от ТЗ препис от решението следва да се изпрати за вписване в ТР /като от датата на вписване ще започне да тече 14-дневният срок за касационно обжалване, а жалбите срещу решението ще се считат връчени чрез обявяването на съобщение за постъпването им в търговския регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде отговор в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата касационна жалба/.

Водим от изложеното и на основание чл.613а от ТЗ, във вр. с чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №175/17.04.2025г., постановено по търг. д.

№744/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлена молбата на „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК 204988433 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.203, вх.Б, ет.4, ап.6, чрез упълномощения представител адв.С. М. от АК-Пловдив, за обявяване неплатежоспособността на дружеството и отриване на производство по несъстоятелност и „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК 204988433 е осъдено да заплати ДТ в размер на 250лв. в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК 204988433 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на 125лв.

Препис от решението да се изпрати за вписване в ТР /като от датата на вписване ще започне да тече 14-дневният срок за касационно обжалване, а жалбите срещу решението ще се считат връчени чрез обявяването на съобщение за постъпването им в търговския регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде отговор в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата касационна жалба/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 14дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6