Решение № 886 от 01.12.2022, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 533/2022
- Вид
- Решение № 886
- Подписан
- 01.12.2022
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- Жанет Марчева Христова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ *** гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на О ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 20223630100*** по описа за 2022 година
Производство по иск с правна квалификация по чл.55, ал.** предл.първо от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от М. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В, район „П“, бул.“О П полк“ № *** сграда ** ет** ап.9** чрез адв. Ирена Величкова от АК-В със съдебен адрес гр.В, ул.“Петър Енчев“ № 7 срещу „*******“" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“Е“ № ** представлявано от Ю Н *******.
В исковата молба се твърди, че ищецът, заедно със съпругата си били собственици на самостоятелен обект – апартамент 9** в сграда с идентификатор ****************, находяща се в гр. В, район „П“, бул.“О П полк“ № *** сграда ** ведно с 22.92 кв.м., представляващи идеални части от собствеността върху поземлен имот с идентификатор **************** На Общо събрание на Етажната собственост на входа, проведено на **/**/****г. бил избран управител - „У Б“ ООД с ЕИК *********. На **/**/****г. управителят сключил с ответното дружество наемен договор, с който част от дворното място била отдадена под наем, а именно паркоместа от 0-11 до 0 - 23 с обща площ 204 кв.м.
Ищецът твърди, че управителят не бил упълномощен от общото събрание да отдава под наем паркоместата, въпреки че в т. 9 била определена наемна цена от 80 лева за всяко паркомясто. Подобно решение дори и да е било взето не е породило правни последици, тъй като не всички съсобственици притежавали идеални части от дворното място.
На **/**/****г. ищецът паркирал лекия си автомобил „*****“ рег. № СВ **** МВ на едно от горепосочените паркоместа. На **/**/****г. на едно от предните му колела била поставена скоба. След уведомяване на полицията и пристигане на място на полицейски патрул се установява, че скобата била поставена от служители на „Б М“, нает от ответното дружество, съгласно Договор за наем от **/**/****г. Управителят на магазина отказал да 1 премахне скобата, ако не бъде заплатена сума в размер на 30 лв., представляваща сума за престой на паркомястото. След заплащане на сумата от ищецът, на същия му бил даден касов бон, в който като основание било отразено „покупка“. Ищецът счита, че поставянето на скоби от частни лица представлявало противоправно поведение. Подал сигнал в полицията, по който била образувана преписка УРИ № **************г., в последствие прекратена, поради липса на данни за престъпление от общ характер. Сумата от 30 лв. е платена без основание, тъй като между страните няма възникнали облигационни отношения по които да се дължи, така също същата не е определена в нормативен акт или договор, от който да произтичат последици за ищеца. В договор за наем от **/**/****г. не се съдържат уговорки, позволяващи на ответника да поставя скоби на паркирали автомобили или да начислява такси за престой. Твърди се също, че този договор е нищожен поради липса на съгласие. Дворното място не е със статут на общи части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗУТ и общото събрание не може да сключва валидни договори за изпълнение на такива решения. В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв., представляваща сума получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били редовно връчени на ответника, който излага, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, с оглед размерът на претенцията. Посочва се също, че претенцията е неоснователна, поради валидно сключен Договор за наем от **/**/****г. между ответника и „У Б“ ЕООД (неправилно посочен от ответника като „У Б“ ЕООД), в качеството им на управител на етажната собственост. В договора била определена наемна цена и са посочени паркоместата, отдадени под наем. Начинът за ползване на тези паркоместа, като време и място били непроменени и към момента – първия час бил безплатен, като за всеки следващ се дължал 1 лв. такса. Ползващото лице било таксувано едва при фрапантни отклонения, като върху колите били поставяни лепенки за дължимата сума. Такъв бил и настоящия случай, като сумите били осчетоводявани от дружеството по предвидените за това сметки. Излага се, че ищецът черпи права да предяви настоящия иск от собственото си противоправно поведение.
Прави се искане за привличане в производството на трето лице помагач на страната на ответника – „У Б“, както и Етажната собственост на бул.“О П полк“ № *** с Булстат **********, като се правят и доказателствени искания в тази връзка.
Ищецът се явява лично в първото по делото заседание, като за него участие в процеса взема адв. Ирена Величкова от АК-В. Исковата молба се поддържа изцяло, като се сочи, че едно от основанията за недължимост на сумата от 30 лв. е, че служителите на ищеца нямат право да поставят скоби, а другото е липсата на основание за отдаване под наем на паркоместа. В заключение се моли да се уважи искът, като основателен. В представените писмени бележки се навеждат за първи път доводи различни от сочените в исковата молба.
За ответникът се явява адв. Снежана Костова от ШАК, преупълномощена редовно от адв. Ивайло Георгиев Тошев от ШАК, като поддържат депозирания писмен отговор и молят да се отхвърли искът като неоснователен. В писмената защита се мотивира обстойно тезата 2 на ответника.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното: По делото се установява от Нотариален акт № *** том IV, рег. № ****, дело № ***/****г. на Нотариус М Д, а и не се спори обстоятелството, че ищецът е собственик в условията на СИО на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 9** с идентификатор ****************, находящ се на 7 етаж с сграда № 1 в ПИ с идентификатор ************* с адрес гр.В, бул.“О П полк“ № *** ведно с принадлежащите 22.92 кв.м. ид.ч. от собствеността върху поземления имот.
От трето неучастващо по делото лице – „У Б“ ЕООД (в ликвидация) се представят Решения на Общото събрание на Етажната собственост от ****г. и ****г. за сключване под наем на общи части на сградата. Последното решение е от **/******г., като в точка № 5 е посочено, че Общото събрание с мнозинство от 100 % от присъстващите упълномощава управителя да сключва договори за отдаване под наем на общи части от всички зони на сградата без ограничения безвъзмездно или при цени и условия за срок от не повече от 10 години.
Видно от Договор за наем от **/**/****г. (лист 48 от делото), сключен между етажните собственици на въведената в експлоатация сграда с идентификатор *************.** представлявани от Управителя А М Ц, в качеството им на наемодател и ответника „*******“ ООД, като наемател се установява, че на „*******“ ООД били отдадени под наем паркоместа от 0-11 до 0-23 с обща площ 204 кв.м. срещу наемна цена от 80 лв. без ДДС на паркомясто. Срока на действие на договора съвпадал със срока на действие на договор за наем между „М С“ ООД и „*******“ ООД.
Не се оспорва от страните, че на **/**/****г. ищецът паркирал собствения си лек автомобил марка „*****“ с рег. № СВ **** МВ на едно от отдадените под наем на „*******“ ООД паркоместа. На следващия ден – **/**/****г. ищецът установил, че на предно ляво колело на автомобила била поставена „скоба“ от служителите на магазин „Б М“ стопанисван от „*******“ ООД. Ищецът поискал съдействие от органите на полицията, като след тяхното пристигане на място, скобата била премахната, но след заплащане на сумата от 30 лв. от ищеца, за което бил издаден фискален бон с основание в него „паркинг - престой час“ 15 х 2 лв.
По делото са изслушани обясненията на ищеца, дадени на основание чл.176 от ГПК.
В тях разяснява, че му е известно обстоятелството, че паркоместата били отдадени под наем на ответника, като не бил запознат със съдържанието на договора под наем, тъй като не го е виждал. Не присъствал на Общите събрания, защото не бил уведомяван по предвидения ред досега. На външните паркоместа, ползвани от „*******“ ООД имало поставена информационна табела, че престоят повече от един час е забранен и че нарушителите ще се отстраняват принудително, като имало картинка на „паяк“ и на нарушителите се поставят скоби и стикери. Той счита, че като собственик на имот в етажната собственост не може да му забраняват да спира там, тъй като няма един собственик на целия парцел, а всички 3 притежават в съсобственост права върху имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По допустимостта на иска: Възражението за недопустимост на иска, поради неговия размер, направено от страна на ответника, не се възприема от съда. Правния интерес на ищеца не е обвързан с размера на разместеното благо, поради което съдът намира, че искът е допустим за разглеждане. Съдът е изложил доводите си в доклада по делото, но предвид, че в писмените бележки се преповтаря възражението, то съдът ги излага повторно.
По основателността на иска за неоснователно обогатяване: Съдът е разпределил доказателствата тежест между страните, в съответствие с практиката по исковете за неоснователно обогатяване, като в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, а ответника – доказване на съществуването на основание да получи плащането, съответно да го задържи.
В настоящия случай обстоятелството, че е заплатена сума в размер на 30 лв. от ищеца на ответника, не се оспорва от страните. Въведените възражения в писмения отговор на ответника за липсата на доказателства за това са оттеглени в първото заседание по делото.
Спорен остава въпросът за съществуване на основание за това плащане, направено след поставяне на скоба на личния автомобил на ищеца.
Като основание за получаване на сумата ответникът въвежда сключването на **/**/****г. на Договор за наем между него и Етажната собственост на бул.“О П полк“ № *** сграда № ** както и поставените в паркинга информационни табели. Ищецът пък смята договора за наем за недействителен, поради липса на правомощия за сключването му.
Съдът намира, че между Етажната собственост и ответника „*******“ ООД са възникнали валидни облигационни отношения, въз основа на сключения между тях Договор за наем от **/**/****г. Представителната власт за сключването на договора на Управителя на етажната собственост е възникнала въз основа на приетите Решения на Общите събрания за избирането на управител и възлагането му на конкретни правомощия, включително и това да сключва договори по отношение на общите части на етажната съсобственост. Тези решения не са обжалвани в определените срокове и по реда посочен в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), влезли са в сила и действието им следва да се съобразява от всеки от съсобствениците.
От друга страна обаче Договора за наем от **/**/****г. е с предмет отдаването под наем на 13 паркоместа на „*******“ ООД срещу насрещното задължение за заплащането на месечен наем. Този облигационен договор обвързва страните, които са го сключили, но от него не възникват правоотношения между „*******“ ООД и посетителите на супермаркета „Б М“ да заплащат такса за престой. Такива клаузи в договора липсват. Затова ответникът следваше по делото да въведе основанието за плащане на таксата-престой и основанието за поставянето на скоба при неплащането й. Така в писмения отговор се излага, че начина на ползване, време и такси относно паркоместата били непроменени и се изразявали в това 4 първия час да е безплатен, а след това по 1 лев на всеки започнат час. Само при „фрапиращи случаи на просрочие“ били поставени лепенки за дължимост на суми. В обясненията си в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК ищецът пояснява, че “…...има табела, че може да се паркира и престоя над един част е забранен ….няма такова за последващо заплащане…“ (лист *** от делото). Така се появява противоречието за съдържанието на информационните табели, които въвеждат задължението за плащането на престоя на паркинга. Тези несъответствия следваше да се отстранят с ангажирането на доказателства по делото, които в условията на пълно доказване да обосноват извода за дължимост на сумата.