Решение № 100 от 11.09.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Раднево, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело № 20255520100313 по описа за 2025 година

Предявени са искове за издръжка за минало време с правно основание чл. 149 СК и за изменение на издръжка занапред с правно основание чл. 150 СК.

Производството е образувано по искова молба на Ж. В. В., с ЕГН **********, с адрес: град ********, ************, непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща В. В. П., на същия адрес, срещу С. Д. Д..

Предявени са искове за издръжка с правно основание чл. 150 СК и чл. 149 СК.

Ищцата твърди, че ответницата е нейна майка, но родителите й са разделени.

В далечната 2014 година последната е осъдена да заплаща сумата от 80 лева, представляваща размера на месечната издръжка, с решение № 60 от 15.05.2014г., постанено по гражданско дело № 3 от същата година на Районен съд Раднево. Твърди, че майката се е дезинтересирала от нея, като никога не е осъществявала лични контакти с дъщеря си, не е плащала издръжка повече от 10 години. Било образувано изпълнително дело при ДСИ към РС Раднево за принудително събиране на дължимата издръжка. Ответницата е с неизвестен адрес и ищцата не знае къде се намира майка й. Последната една година живеела в град ******** в дома на баща си с неговата съжителка и учела в ПГТТ «**********» ********. Твърди, че баща й и неговата съжителка се грижат добре за нея, като бащата работел като ******** в Норвегия и получавал добро възнаграждение. Прибирал се през седмица в България.

Моли съда на основание чл. 150 СК да допусне увеличение на присъдената с Решение № 60 от 15.05.2014 година, постановено по гражданско дело № 3 от 2014г. по описа на Районен съд Раднево издръжка от 1

80 на 300 лева, считано от датата на предявяването на исковата молба, до настъпването на законови основания за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва за всяко просрочие;

Моли съда на основание чл. 149 от Семейния кодекс, да осъди ответницата да й заплаща издръжка за минало време в размер на 235 лева месечно за периода от 01.06.2024г.-до предявяването на иска- 12.05.2025г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения в качеството на особен представител на ответницата адвокат Р. Р., в който взема становище за основателност на иска за изменение на издържката по основание, но претендира по-малък размер на издръжката – до размера на 200 лева. Не оспорва факта, че нуждите на детето са нараснали, от момента на присъждане на издръжка в размер на 80 лева. Оспорва изцяло иска за присъждане на издръжка за минало време, като го счита за изцяло неоснователен. Моли съда да присъди увеличение на издръжката в размер на 200 лева, като отхвърли иска за останала част до 300 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 150 СК.

За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и да бъде изменен размера на издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.

Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице кумулативно предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения От присъждането на издръжката на ищцата до приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През изминалия период от единадесет години ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК., но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната 2 работна заплата или към настоящия момент 269,25 лв. (чл. 142, ал. 2 СК). За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е майка на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на дъщеря си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Задължението за издръжка е семейноправно задължение и в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява и е строго лично – неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, като задължението за издръжка по чл. 143 СК при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето.

Съгласно чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител, като при определянето нейния размер съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му, условията, при които детето живее, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни средства за лечението им.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено, че не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

Детето Ж. В. В. е на ** години към момента, което налага отделянето на средства за задоволяване на ежедневните му нужди от храна, облекло, здравни грижи и други, свързани с неговото съществуване. С факта на самото израстване се увеличават неговите потребности и се разширява кръгозора на неговите интереси. Детето все още е ученичка в ППГЕ «************» гр.

********.

Не са налични по делото данни за изключителни нужди от издръжка на детето.

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че за задоволяване на 3 нуждите на детето Ж. В. В. е необходима сума в размер около 500 лв. месечно. По делото няма представени доказателства за годишния доход на майката. В исковата молба се твърди, че бащата има добри доходи, като ******** в Норвегия, за което са представени лицензиран превод от норвежки на български език на трудовия договор на В. В. П., банкови извлечения, както и превод на фишове за заплатено трудово възнаграждение на същия.

По делото не се събраха доказателства какъв е дохода на ответницата и какъв е размера на разходите й. Не се представиха и доказателства за алиментни задължения на същата към други лица, за влошено здравословно състояние и намалена трудоспособност, налагащи допълнителни разходи от него. Не се ангажираха от ответната страна и доказателства за задължения към кредитни институции или разходи от негова страна за издръжка на други непълнолетни лица.

От приложения социален доклад не се установява нещо различно от установеното с писмените и гласните доказателства, приети по делото.

Установява се, че детето Ж. е родена в ************, като шест месеца след раждането си, родителите й се връщат в България и заедно заживяват в дома на бабата и дядото по майчина линия. Не след дълго майката ги напуска, оставяйки писмо, че не желае да вижда никого. Детето Ж. В. е споделило при проведена среща разговор с представители на ДСП-Стара Загора, че когато бабата по бащина линия установява, че баба й по майчина линия й дава лекарства за успокояване, които не са й изписвани и антибиотици без лекарско предписание завеждала дела и я вземала уж тя да я гледа. През това време бащата проявявал желание да пътуват с дъщеря си извън страната, като по този повод потърсили майката за да даде своето разрешение, но майката не само, че не го направила, а нанесла редица обиди на дъщеря си, за което ищцата твърди, че имала запазени доказателства. Установява се, че бабата по бащина линия била много строга, а когато била на 7-8 години дори я биела.

След това детето било оставено в ЦНСТДБУ за срок от три години, като прекарала там времето от 30.04.2020г. до месец септември 2023г., когато отново се връща в дома на бабата по бащина линия, но два месеца след това се мести в село ***********, община *********** при своя първа братовчедка, след което в средата на девети клас се мести при баща си в град ********, където продължава образованието си в Гимназия по електроника и работи на 4 часа, като ********** в ресторант. Споделя за налични редица заболявания – алергии, възпаления на бъбреците, но няма други представени доказателства за тези й заболявания освен изнесеното в Социалния доклад.

По делото е прието удостоверение от П.Г.Е. „************” ********, от което е видно, че същата е била ученичка в ** в клас – специалност „***************” за учебната 2024/2025г. Приеха са като писмени доказателства трудовия договор на бащата, както и банкови извлечения, установяващи размера на доходите му за месеците октомври, ноември и декември 2023г., както и за януари и февруари 2024г.

4

По делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св. К.Й. се установяват всички факти, които са описани подробно в социалния доклад. Същият е приятел на семейството и установява, че ответницата нито полага грижи за дъщеря си, нито се вижда с нея, нито желае да има каквито и да е контакти. Цялата грижа за ищцата се полага от бабата по бащина линия и приятелката на бащата,които показания се припокриват с данните, изнесени в социалния доклад, изготвен по делото.

При анализ на събраните по делото доказателства и установените възможности на родителите и нужди на детето, като се отчете, че бащата през последните 11 години е полагал и ще полага непосредствените грижи за детето, съдът намира, че майката С. Д. Д. следва да поеме заплащането на месечна издръжка за детето Ж. В. В. в размер от 300 лв. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, а остатъка над 300 лв. до 500 лв. следва да се поемат от бащата. Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е безусловно дължима, а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за защита на детето, законодателството на ЕС и българския СК. Съдът намира, че този размер на издръжката от една страна няма да затрудни майката, тъй като е само с около 35 лева над минималната, от друга страна пък бащата не е поставен в положение на финансова невъзможност да осигури към момента текущата издръжка на детето, с оглед на неговите доходи. Приоритетното парично участие на майката е обусловено от факта, че в тежест на бащата е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните му жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба – 12.05.2025г. Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен.