Решение № 864 от 26.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330200388 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, №5442600 , издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на З.А.А. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 ,00 /петдесет / лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага и поддържа съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 10.11.2021г., в 11.53 часа, в Пловдив ,Хисаря,с.Красново ул.2-ра №50 посока на движение с.Кръстевич към село Красново , при въведено ограничение 40 км/ч. с пътен знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 511 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 58 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 18 км/ час.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ – Пловдив към АПИ , л. 22 и приложената към него / участък от републикански път-/І-64/ Копривцища –Кръстевич-Красново-Строево-/ІІ-64 /попада в границите на населено място.Пътен знак В26/40км.ч/ е поставен на табела Д11 за начало на с .Красново в посока от с.Кръстевич.

В аспект на горното, следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал.

1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто текст „Пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната“.А ,съгласно чл.61ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.)

Въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище.“

Предвид обаче начина ,по който е описано мястото на нарушениетоПловдив ,Хисаря,с.Красново ул.2-ра №50 посока на движение с.Кръстевич към село Красново/не става ясно изначално кое е точно мястото на извършване на нарушението и дали до това място действа въпросното ограничение на скоростта.Както е залегнало в жалбата и се поддържа и в съдебно заседание не става ясно при това изреждане на населени места кое от тях е водещото .Очевидно ,действително целта е била да се опише област,община и след това конкретното населено място,но по този начин поскоро е налице неяснота и объркване относно посочване на мястото на нарушението.Същото е от съществено значение при описание на 2 нарушението и е изискване посочено в чл.189 ал.4 от ЗДвП.Като според настоящия съд процесния електронен фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.В сочената норма са посочени една част от необходимите реквизити, които трябва да се съдържат в електронния фиш, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.Като в конкретния електронен фиш серия К №5442600 липсва яснота относно мястото на извършване на нарушението .Ето,защо изводът е,че не са налице именно всички изискуеми реквизити описани в чл.189ал.4 от ЗДВП гарантиращи точното и ясно изписване на съставомерните белези на нарушението.Според настоящия съд административно наказващия орган не е успял максимално точно досежно мястото да опише в ЕФ мястото на извършване на нарушението .В този смисъл описанието ,което е дадено за мястото на нарушението буди съмнение и затруднение жалбоподателя да разбере съществен елемент от състава на нарушението и да се защити по този факт.Това в достатъчна степен опорочава процедурата по издаването на този ЕФ.Като лишава в същото време както жалбоподателя от яснота ,така и съда от възможност за преценка.

По отношение на другите доводи за негодност на техническото средство и негодност на протокола по чл.10 от Наредбата ,съдът намира ,че същите не страдат от така изтъкнатите пропуски.На първо място протокола по чл.10 от Наредбата е попълнен надлежно и не страда от пороци.Техническото средство ,което е заснело нарушението е с приложено както удостоверение за одобрен тип,така и е съпроводено с протокол №1-3321 за последваща проверка,като същите дават гаранции за неговата годност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за 3 организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

Тоест налице е поставен знак В-26 /40 км/ч/ на табелата на с.Красново в посока от с.Кръстевич,но няма яснота относно това къде е мястото на описаното в ЕФ нарушение.

На последно място за пълнота при произнасянето според настоящия съд обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че "за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш". Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН , към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога "над" води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки 4 случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш.

Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП . Това е така, защото с разпоредбите на чл.

182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП , а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.

Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к. а. н. д. № 783/2017г. на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е 5 изрично изключено от действащото законодателство.

Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция.Прието е ,че: "нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му".

Правният извод,който се налага е,че процесния фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева,/съгласно договор за правна помощ/, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 17 н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №5442600 , издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на З.А.А. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 ,00 /петдесет / лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.