Определение № 654 от 08.12.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Варна, 08.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500490 по описа за 2023 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от Я. Л. Г. чрез адв. Т. Т. от АК-Варна, насочена против определение № 497/26.06.23г. по гр.д. № 425/23г. на ОС-Добрич (останалата част от частната жалба, насочена против определение № 899/24.10.23г. по гр.д. № 425/23г. на ОС-Добрич е образувана във в.ч.гр.д. № 489/23г. на ВАпС), в частите му, с които е било прекратено производството по предявените от Д. Г. Г. против Я. Л. Г. искове, а именно: главен иск по чл. 23, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от СК за установяване, че ищецът е изключителен собственик на придобити по време на брака им изцяло с лични средства, респективно при липса на принос на бившата съпруга имоти, и отделните искове са били изпратени по подсъдност на съответния районен съд по местонахождение на имота; и евентуален иск по чл. 29, ал. 3 от СК за определяне в полза на ищеца на по-голям дял в размер на 95% от общото имущество на бившите съпрузи, тъй като приносът на ищеца в придобиването му значително надхвърля приноса на бившата му съпруга, който иск е бил изпратен по подсъдност на РС-Добрич. Счита се, че определението е незаконосъобразно, тъй като предявените от Д. Г. са предявени в условията на обективно съединяване и на осн. чл. 104, т. 6 от ГПК са родово подсъдни на окръжен съд. Тъй като обжалваното понастоящем определение не е било връчвано на ответницата Я. Г., а за същото тя е разбрала едва с връчването на определение № 899/24.10.23г., то и подадената по настоящото дело частна жалба е допустима. Счита се, че с обжалваното определение ДОС затруднява ответницата по исковете, тъй като същата е принудена да се защитава в множество съдебни процеси, висящи пред множество различни съдилища.

1

Претендира се отмЯ. на обжалваното определение и постановяване разглеждането на предявените от Г. искове да стане в едно общо производство, подсъдно на окръжен съд, а с оглед релевираното с отговора на исковата молба възражение за местна подсъдност – това да е ОС-Търговище.

Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

Отправено е искане образуваните след изпращането по подсъдност дела пред съответните районни съдилища от съдебния район на ОС-Добрич, да бъдат спрени до разрешаването на частната жалба.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Д. Г. чрез адв. П. Х. от АК-Варна, с който същата се счита за недопустима. Сочи се, че прекратяването на производството по част от предявените искове пред ДОС и изпращането им по подсъдност на няколко районни съдилища, е станало във фаза, в която препис от исковата молба не е бил все още връчен на ответницата, т.е. производството е било едностранно, а същевременно ищецът не го е обжалвал и то е влязло в сила. Отделно от това исковете по чл. 23, ал. 1 от СК и чл. 21, ал. 4 от СК са установителни искове за собственост, поради което са подсъдни на съответния районен съд по местонахождението на имота.

Частната жалба е подадена в срок (тъй като няма данни по делото обжалваното понастоящем определение да е било връчвано на жалбоподателката преди съобщаването на определение № 899/24.10.23г., в което е цитирано и обжалваното определение), от страна с правен интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт (по арг. от нормата на чл. 121 от ГПК), поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Исковото производство пред ОС-Добрич е било образувано въз основа на подадената чрез куриер на 19.06.23г. искова молба от Д. Г. Г. от гр. Добрич против Я. Л. Василева (с брачна фамилия Г.), с която са били предявени в условията на обективно евентуално съединяване искове – главни по чл. 23, ал.

1 и чл. 21, ал. 4 от СК и евентуален по чл. 29, ал. 3 от СК:

Да се приеме за установено, че вещите придобити по време на брака между страните (продължил от 2006г. до 2022г., когато е бил прекратен с развод), са собственост на ищеца, като придобити чрез трансформация на лични средства, евентуално поради липсата на принос от страна на ответницата, а именно: ПИ с идентификатор *** в гр.

Добрич, с площ от 593 кв.м., ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с ид. *** и два гаража с идентификатори *** и ***, придобити през

2

2015г., с данъчна оценка от 251 061 лв.; вила, представляваща сграда с ид. *** в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, разположена в ПИ с ид. ***, на 2 етажа, ведно с 222 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху описания ПИ, придобити през 2021г., с ДО в размер на 4 919.10 лв.; нива с ид. *** в с. Дропла, общ.

Балчик, обл. Добрич, в м. „Землище – с. Дропла“, с площ от 6 752 кв.м., ІІІ категория, придобита през 2020г., с ДО в размер на 794.04 лв.; нива, представляваща 1/6 ид.ч. от ПИ с ид. *** в с. Дропла, общ.

Балчик, обл. Добрич, в м. „Землище – Ралица“, с площ от 37 225 кв.м., ІІІ категория, придобита през 2014г., с ДО в размер на 4 377.66 лв.; нива с ид. *** в с. Орлова могила, общ. Добрич, обл. Добрич, в м.

„Алванчеир“, с площ от 17 002 кв.м., ІV категория, придобита през 2015г., с ДО в размер на 1 973.90 лв.; нива с ид. *** в с.

Орлова могила, общ. Добрич, обл. Добрич, в м. „Карамехмедбенди“, с площ от 13 002 кв.м., ІV категория, придобита през 2021г., с ДО в размер на 1 509.40 лв.; лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер“ с рег. № ТХ 8848АН, придобит 2017г., със застрахователна стойност от 3 000 лв., Евентуално, при отхвърляне на горните искове – да се определи на ищеца по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, на осн. ч. 29, ал. 3 от СК, като се признае изключителен негов принос в размер на 95% в придобиването на горните вещи.

С обжалваното определение № 497/26.06.23г. ДОС е приел, че исковете по чл. 23, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от СК са самостоятелни, тъй като имат за предмет собствеността върху отделните вещи, и са оценяеми по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съобразявайки от една страна нормата на чл. 104, т.

3 от ГПК, а от друга страна нормата на чл. 109 от ГПК, съдът е приел, че вещните искове с цена под 50 000 лв. са подсъдни на районен съд и то по местонахождение на недвижимия имот. Поради това е прекратил производството по делото пред себе си по исковете, имащи за предмет недвижимите имоти с данъчна оценка под 50 000 лв. и ги е изпратил по подсъдност на осн. чл. 118 от ГПК на съответния районен съд по местонахождението на недвижимия имот (за имота в с. Топола – на РСКаварна, за имотите в с. Дропла – на РС-Балчик, за имотите в с. Орлова могила – на РС-Добрич); прекратил е производството пред себе си и по иска, имащ за предмет правото на собственост върху движимата вещ и го е изпратил по подсъдност на РС-Добрич. Отделно от това съдът е приел, че тъй като евентуалният иск по чл. 29, ал. 3 от СК е неоценяем, то на осн. чл. 118, 3 вр. чл. 103 от ГПК го е изпратил по подсъдност на РС-Добрич. Пред ОСДобрич е останал за разглеждане само иска по чл. 23, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от СК, имащ за предмет недвижимите имоти в гр. Добрич.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на нормата на чл. 104, т. 6 от ГПК, въведена с изменението на закон с ДВ, бл. 50/03.07.15г. и в сила от 07.07.15г. Според тази норма, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Както се посочи по-горе, единият от обективно съединените вещни искове по чл. 23, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от СК, поради своята цена, е подсъден на окръжния съд като първа инстанция, а всички искове подлежат на разглеждане по реда на общото исково производство. Поради това и всички обективно кумулативно и отделно – евентуално съединени искове, предявени с исковата молба на Д. Г., са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Отделно от това, всички недвижими имоти пък се намират в района на ОС-Добрич. В тази връзка следва да се добави, че едновременно с въвеждането на нормата на чл. 104, т. 6 от ГПК, е направено и синхронизирано с нея допълнение в нормата на чл. 210, ал. 2 от ГПК, съгласно което не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Целта е производствата по обусловен и обуславящ иск или по искове, по които следва да се извърши доказване на сродни или еднакви факти, да се гледат в едно производство от един съд.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ДОС за разглеждане на всички предявени с исковата молба от Д. Г. искове.

Тъй като с настоящото определение не се дава разрешение на въпрос по съществото на спора между страните, разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Същевременно пък с оглед решаването на частната жалба с окончателен съдебен акт, искането за спиране на изпълнението на обжалваното определение е безпредметно и не следва да бъде разглеждано.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 497/26.06.23г. по гр.д. № 425/23г. на ОС-Добрич в частите му, с които съдът е изпратил по подсъдност на районни съдилища в съдебния окръг на ДОС за разглеждане на искове, предявени с исковата молба на Д. Г. Г., И ВРЪЩА делото на ОС-Добрич за разглеждане на всички 4 предявени с исковата молба искове в едно производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5