Решение № 620 от 16.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. П., 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330205827 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-000241 от 20.02.2025г. издадено от **** в 01 РУ в ОДМВР П., с което на В. В. Х., ЕГН:

**********, на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. В. Х., редовно уведомен се явява адв. О., който поддържа изложените в жалбата съображения и моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди с категоричност, че процесното място на паркиране се намира в поземлен имот и паркирането е било в частен имот, който не представлява тротоар.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна **** в 01 РУ в ОДМВР П., редовно призована, не изпраща процесуалния представител в съдебно заседание. Страната депозира писмено становище, с което иска потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Не се претендират разноски.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят В. В. Х. е бил санкциониран на основание чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за това, че при извършена проверка на 03.02.2025г., в гр. П., по път, отворен за обществено ползване, на кръстовището на ул. „Д.Г." до № ****, с ул."П.Т."“, като водач на лек автомобил — марка „БМВ“ модел Х 4, с рег. № **** собственост на фирма „В К. 7“, БУЛСТАТ-205333231, паркира върху тротоар, извън обозначените и разрешени за това места, определени от администрацията или собственика на пътя.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Лек автомобил марка „марка „БМВ“ модел Х 4, с рег. № ****, към датата на извършеното нарушение – на 03.02.2025г., е бил собственост на фирма фирма „В К. 7“, БУЛСТАТ-205333231, с управител В. В. Х..

На 03.02.2025г., посочения по-горе товарен автомобил бил паркиран успоредно на оста на пътя непосредствено до оградата ограждаща новострояща се сграда в поземлен имот с идентификатор ІІ-530.478 на кръстовището на ул. „Д.Г." и ул."П.Т.", прд № **** на ул."Д.Г.", върху плочки, попадащи в поземлен имот с идентификатор ІІ-530.478. Този поземлен имот с идентификатор ІІ-530.478 бил разположен в район „Ю.“.

Свидетелят С. В. В., на длъжност „**** “ при 01 РУ на ОДМВР П., видял паркирания по описания по-горе начин автомобил върху настилка наподобяваща тротоарни плочки и приел че автомобилът е паркиран върху тротоар, пред оградата на новострояща се сграда, като е приел, че с това е нарушен чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

За констатациите си, св. В. АУАН с бл. № 3555714 срещу Х. за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП в негово присъствие. АУАН бил подписан от него. Жалбоподателя вписал възражения че актосъставителя не е приел от него представени писмени доказателства доказващи че мястото на коте о бил пракиран автомобила е в границите на частния имот, а не върху тротоара.

На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но след изтичане на законоустановения срок, на 11.02.2025г. жалбоподателя подал писмени възражения срещу АУАН. Същите били приети за несъществени.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, с което при една и съща на акта фактическа обстановка, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗАНН, на основание чл.178е от ЗДвП, на Х. е наложено 2 административно наказание - глоба в размер на 50 лева.

Съдът установи изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на гласните доказателства - показанията на актосъставителя С. В. В., разпитан в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел, както и от приложените и събрани по делото писмени доказателства –интернет извлечение от подадена онлайн на 02.10.2025г. жалба към 01 РУ към ОДМРВ П., онлайн извадка от ССЕВ – Система за сигурно електронно връчване относно получени административни актове, писмо с вх. № 18252/20.02.2026г. , писмо с вх. № 20554/26.02.2026г. от Кмета на Район Ю. и приложени към него извадки от действащия уличен регулационен план и урегулиран поземлен имот ІІ-530.478, становище, докладни записки, снимка и справка за нарушител водач.

Съдът кредитира показанията на св. В. частично относно авторството на фиша, АУАН и направената снимка, като съответстващи на съставените от него документи. Не същото се отнася до онази част от показанията на св. В., в която той твърди, че процесното място представлява „тротоар“ по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, тъй като същите почиват не на обективно установени факти, а на негово субективно възприятие относно предназначението на терена. Ето защо съдът намира, че твърденията на свидетеля относно характера на мястото не почиват на обективна проверка или технически данни, а представляват оценъчни и субективни изводи, несъответстващи на установената фактическата обстановка по делото. В този смисъл, в частта относно квалификацията на мястото като „тротоар“, показанията му не се кредитират като достоверни.

От писмо от Кмета на Район „Ю.“ с вх. № 20554 от 26.02.2026 г. ведно със схема извлечение от действащия регулационен план на кръстовището на ул. „Д.Г.“ и ул. „Пере Тошев“, и урегулиран поземлен имот ІІ-530.478 за жилищно строителство с административен адрес ул. „Д.Г.“ № 36, оцветен със зелен цвят на приложената по делото схема се установява че действително сградата е по-навътре в поземления имот, като между нея и оградата има пространство което е преди това отдредено за тротоар. На база на тези данни се установява, че мястото на паркиране не е част от тротоар или пътно платно, а представлява отделен поземлен имот със самостоятелно предназначение, различно от обекта на съседния имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по административната преписка оправомощителна Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на МВР и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

3

След внимателен анализ на всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност и по отделно, съдът установи, че вмененото на жалбоподателя нарушение е несъставомерно, при следните съображения:

В конкретния случай отговорността му е ангажирана за нарушение на разпоредбата по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Цитирана норма предвижда за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства да спират възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.”

За да е налице нарушение по тази разпоредба, следва да бъде безспорно установено, че превозното средство е било спряно върху тротоар, т.е. върху част от пътя, предназначена за движение на пешеходци. По смисъла на § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Тротоар е част от пътя, предназначена за движение на пешеходци, отделена от платното за движение чрез бордюр или друга граница.“ От тази дефиниция следва, че тротоарът представлява повдигната или по друг начин ясно обособена ивица от уличното пространство, която е отделена от пътното платно чрез бордюр или друга физическа граница.

Видно от писмо от Кмета на Район „Ю.“ с вх. № 20554 от 26.02.2026 г. ведно със схема извлечение от действащия регулационен план на кръстовището на ул. „Д.Г.“ и ул. „Пере Тошев“, и урегулиран поземлен имот ІІ-530.478 за жилищно строителство с административен адрес ул. „Д.Г.“ № 36, оцветен със зелен цвят на приложената по делото схема се установява, както и приложените снимки на паркираният автомобил на жалбоподателя, съдът категорично установи несъставомерност на деянието на жалбоподателя Х., доколкото процесното място на паркирания автомобил попада в границите на поземлен имот с идентификатор ІІ-530.478. Видно от писмото на Кмета на Район Ю., посочения поземлен имот е за жилищни нужди.

От представените извадки от уличната регулация включващи на процесното място и имот, се установява че действително имот ІІ-530.478 се намира зад тротоарната ивица, прилежаща към улицата, и не е обозначен като тротоар, а като отделен поземлен имот с друго предназначение, като сградата е по навътре от имотната граница. На представените по делото черно бели снимки е видно че автомобила е паркиран по-навътре от границата на която завършват имотите в съседство чийто огради са по напред, към уличното платно. Същевременно, въззиваемата страна и не представя доказателства, че процесното място е обособено, определено или обозначено като тротоар от 4 собственика – Община П.. От приложените документи се установява именно обратното – че тротоара се намира пред имота с идентификатор ІІ-530.478, а не в неговите граници, а автомобила е по-навътре от оградите ограждащи съседните имоти и линията ограничаваща имотите от тротоара.

В този смисъл циментовата настилка от плочки на снимката и върху чиято част е било паркирано МПС-то, макар и да наподобява, не се явява „тротоар“ по смисъла на дефиницията, дадена в §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Според цитираната разпоредба „Тротоар“ е изградена, ограничена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В този смисъл, независимо от факта, че св. В. е установил покрито с плочки място от земната повърхност, покрай оградата на жилищен комплекс, което донякъде отговаря на житейското разбиране за „тротоар“, то погрешно е възприел последния за такъв. От снимковия материал приложената извадка от регулационния план е видно че тротоара се намира пред мястото на което е паркирал нарушителя.

В хода на административнонаказателното производство, наказващия орган не е извършил никаква проверка на обстоятелствата твърдени от страна на жалбоподателя още на място преди съставянето на АУАН, пред св. В., които е и записал в съставения АУАН. Задължение на наказващия орган е да извърши проверка на всички спорни факти, и едва когато се установи че безспорно е извършено нарушение, да издаде НП. Такава проверка обаче не е била извършена, с което е допуснато издаването на незаконосъобразно НП.

Следователно, не се доказва по категоричен начин, че мястото, на което е паркирано превозното средство, представлява тротоар. Паркирането е извършено извън обхвата на пътя и тротоара, върху отделен общински терен, различен по предназначение и функция от уличната инфраструктура, поради което обективната страна на вмененото нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП не е налице.

В тази връзка съдът намира, че административнонаказващият орган е направил неправилен правен извод за съставомерност на деянието, без да съобрази действителното местоположение на МПС спрямо границите на поземлените имоти и предназначението им по КККР.

От всичко изложено по-горе става ясно че няма как да бъде извършено нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, в поземлен имот за жилищно застрояване, тъй като там няма улица и съответно тротоар който обособява част от пътното платно за движение за пешеходци.

Мястото, на което е било паркирано МПС-то, не се явява нито част от тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП, нито част от платното за движение, предназначено за моторни превозни средства или пешеходци. В 5 конкретния случай не се установяват и други елементи, които да образуват състав на нарушение, свързано с забранено паркиране в населено място.

Разпечатката съдържа 39 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/177b7766-a8b7-4832-9e01-13a319e2e404