Определение № 2785 от 11.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2785 гр. София, 10.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. С. като разгледа докладваното от Добромир Ст. С. Въззивно частно наказателно дело № 20241100604685 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXII вр. чл. 250, ал. 4 НПК.

Образувано е по частни жалби на частния тъжител К. Б. и неговия повереник адв. А. П. срещу Разпореждане № 7424 от 14.06.2024 г. по НЧХД №5805/2023 г. по описа на СРС, НО, 115-и състав, с което наказателното производство е прекратено.

Жалбоподателят Б. твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Районният съд не се бил съобразил с Решение по ВЧНД № 6951/2023 г. на СГС, с което било отменено Разпореждане за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 5805/2023 г. на 104-ти състав, СРС. Върховната касационна прокуратура се била произнесла, че нямало данни за извършено престъпление от общ характер, което било от съществено значение за точната квалификация на престъплението.

В жалбата на адв. П. са изложени сходни мотиви за противоречие на обжалваното разпореждане с посоченото решение на СГС.

Искането на жалбоподателите е разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на производството.

Софийски градски съд, X I I I въззивен състав, като съобрази изложеното в частната жалба и материалите по делото, извърши проверка на обжалвания първоинстанционен акт и намери за установено следното:

Двете частни жалби са процесуално допустими – подадени са в законния 7дневен срок по чл. 342, ал. 1, изр. второ НПК, от процесуално легитимирани лица и срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 250, ал. 4, изр. второ вр. ал. 1, т. 1 НПК по реда на Глава XXII.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

На 28.04.2023 г. в СРС е входирана тъжба от К. Б. срещу К.С.. В тъжбата е заявено, че на 20.09.2022 г. в гр. София С. казал на Б. думите „Давай нагоре. Давай, да не ти резна главата. Абе тъпанар.“, тръгнал срещу него със заплашителна походка, приближил се и му казал „Ще те очистя, ще те очистя“. После С. се върнал, извадил нож и отрязал цвете на Б.. След това С. повторил същите действия и се приближил 1 към Б. като повтарял „Ще те очистя“. Тъжителят квалифицира тези думи и действия на С. по чл. 144, ал. 1 НК.

По тъжбата е образувано НЧХД № 5805/2023 г. в СРС, 104-ти състав.

Районният съд приел, че изложените факти се субсумират в хипотезата на извършено престъпление с квалификация чл. 144, ал. 3, т. 1 НК – закана с убийство. С мотив, че това престъпление е от общ характер, съдът прекратил наказателното производство.

Тъжителят обжалвал разпореждането на съда като било образувано ВЧНД № 6951/2023 г. на СГС. В решението си въззивният съд приел, че разпореждането е неправилно. Районният съд не бил извършил необходимия анализ на наведените с тъжбата твърдения за престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, тъй като бил обсъден само един от инкриминираните изрази. При неизясняване на обстоятелната, посочени в тъжбата, разпореждането за прекратяване се явявало необосновано. То е отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

При получаване на делото председателят на 104-ти състав се отвел от него на основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ и чл. 29, ал. 2 НПК.

Делото било разпределено на 115-и състав. С разпореждане № 7424 от 14.06.2024 г. новият състав отново прекратил наказателното производство със същия довод – описаните в тъжбата обстоятелства били съставомерни по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК. Акцентирал е, че постановлението на прокуратурата за отказ за образуване на досъдебно производство няма задължителна сила за съда. В обжалвания акт не е коментирано произнасянето на СГС по първото разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно чл. 247б, ал. 2, т. 3 вр. чл. 252, ал. 4 НПК в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото съдията докладчик трябва да определи правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата. В случая контролираният съд е преценил, че думите „Давай нагоре. Давай, да не ти резна главата. Абе тъпанар.“ и „Ще те очистя, ще те очистя“, изречени от лице, държащо нож, изпълват състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК.

Този извод е верен, тъй като „рязането на глава“ и „очистването“ са действия, с които се причинява смърт, а ножът е средство, с което тя може да бъде предизвикана.

Словесната обида „тъпанар“ спрямо тъжителя и рязането на цвете, негова собственост, са фактически актове, които психологически подсилват заплашителното поведение на С. и обслужват волевия му акт да заплаши с убийство тъжителя. Ето защо инкриминираните изрази и действия на С. осъществяват изпълнителното деяние на едно-единствено престъпление – закана с убийство с правна квалификация чл. 144, ал.

3, т. 1 вр чл. 144, ал. 1 НК.

Престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК е от общ характер. Тъжбата от пострадалия не може да инициира наказателно производство поради което районният съд правилно го е прекратил.

Доводите в жалбите са неоснователни. Постановлението на ВКП от 05.06.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство няма юридическа сила за съда, който дължи собствена проверка на сезиращия го процесуален документ. Следва да се подчертае, че тъжителят неправилно е възприел, че прокуратурата е квалифицирала деянието по чл. 144, ал. 1 НК. Държавното обвинение е разследвало именно престъплението закана за убийство като е преценило, че случилото се между тъжителя и С. е било провокирано от влошените им междусъседски отношения, но не покривало 2 признаците на състава по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК.

Не може да бъде споделена и критиката на жалбоподателите относно несъобразяването на районния съд с постановеното решение по ВЧНД № 6951/2023 г. на СГС, с което е отменено предходното разпореждане за прекратяване на производството на 104-и състав, СРС. Това решение отбелязва нуждата от позадълбочено обсъждане на твърденията в тъжбата. Законът не дава право на въззивния съд да дава задължителни указания към първостепенния съд в процедурата по Глава XXII НПК и такива не са дадени. Районният съд е автономен в дейността си по даване на правната квалификация на описаните в тъжбата факти.

Настоящия състав приема, че направеният по-горе анализ на твърденията на тъжителя е напълно достатъчен и допълва лаконичността на мотивите на контролирания съд.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII въззивен съдебен състав, намира подадените частни жалби за неоснователни, а атакуваният с тях съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7424 от 14.06.2024 г. по НЧХД №5805/2023 г. по описа на СРС, НО, 115-и състав, с което наказателното производство е прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3