Решение № 13761 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13761 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110128419 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Л. А. Г. срещу ЮЛ, с която e предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено, че между Л. А. Г. и ЮЛ не е имало сключен договор за доставяне на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ************* за периода от 03.08.2018 г. до 19.05.2025 г.

Ищцата твърди, че по силата на нотариален акт ******, том 1, дело 107/2003 г., е собственик на ателие 3, находящо се в ***********. Твърди, че ответното дружество неправомерно претендира от нея заплащане на суми за топлинна енергия и дялово разпределение за последния имот, които счита, че не дължи, тъй като процесният имот не бил топлоснабден - поради липса на радиатори, топла вода и демонтаж на тръба, която била отрязана точно на входа имота. Счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска доколкото ответното дружество претендира заплащането на процесната сума от нея с издадени на нейно име фактури и извлечения от сметки. Пред съда процесуалният представител на ищцaтa поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения. Твърди, че ищцата е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, защото ищцата не изпълнила задълженията си за сключване на такъв. Поради това се сочи, че ищцата дължи претендираната сума. Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца „ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес, какъвто се явява и настоящият случай.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е собственик на ателие № 3, находящо се в ***********, ет. 1. Горното се установява и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****** от 22.10.2013 г., том I, рег. № 14086, дело № 107/2013 г., съгласно който Л.М.Г. е продал на Л. А. Г. следния недвижим имот, а именно ателие № 3, находящо в се ******************.

Съгласно нотариалния акт продавачът Л.М.Г. си запазвал пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр. София, а именно ателие № 3, находящо се в ***********, ет. 1. Като по делото не са представени доказателства нито са навеждани твърдения за погасяване на вещното право на ползване.

При това положение за потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия и съответно - за страна по процесното облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за част исковия период от 03.08.2018 г. до 19.05.2025 г., следва да се считат вещният ползвател на топлоснабдения имот Л.М.Г., а не Л. А. Г., която като „гол собственик“ на имота е бил лишен от възможността да го ползва. Следва да се отбележи, че за собственика и ползвателя въз основа на вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на закона, нито по силата на сключен между тях и ищеца договор, включително Общите условия към него, поради което и разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е неприложима.

При тези съображения, тъй като при конкуренцията на вещни права превес има правото на ползване върху имота, а не голата собственост, за потребител на топлинна енергия през исковия период следва да се счита вещният ползвател Л.М.Г., а не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на други лица.

Доказване на противното от страна на ищеца не е проведено по делото, което налага приемането на извод, че ответницата през част от процесния период, а 2 именно от 03.08.2018 г. до 19.05.2025 г. е нямало качеството потребител на топлинна енергия, поради което не може да се приеме наличието на облигационна връзка между страните по договор за доставяне на топлинна енергия през процесния период.

С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав, а именно, че ищецът е потребил през процесния период на топлинна енергия за процесния недвижим имот, за който имот са начислени суми и между страните не е възникнало облигационно правоотношение по отношение на същия, поради което предявеният отицателно установителен иск се явява основателен и следва да бъдат уважен.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, като страната претендира сумата от 25.56 евро, заплатена държавна такса, 50 евро депозит за вещо лице и 1161.48 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършената работа, материални интерес, броя на проведените съдебни заседания, намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК и намалява същото на 205 евро. С оглед на гореизложеното на ищеца следва да се присъди сумата от 280.56 евро. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *******, чрез адв. Г. С. срещу ЮЛ, ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: ***********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че между Л. А. Г. и ЮЛ не е имало сключен договор за доставяне на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ************* за периода от 03.08.2018 г. до 19.05.2025 г.

ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:

***********, да заплати на Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *******, чрез адв. Г. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 280.56 евро, разноски в производството.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3