Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 391 от 19.07.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 571/2023
Вид
Решение № 391
Подписан
19.07.2023
В сила
19.07.2023
Състав
НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. К., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510100571 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес, за получаване на съдебни книжа: гр. К. , ул.

“**********” № *** против М. В. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. Г. ул.

“******“ ***; гр. К. ул.“****“ *****, месторабота гр.С.З. ОД ма МВР с правно основание: чл. 422 от ГПК и цена на иска: 5000,00 лв. – главница и 1397,24 лв. – лихва за забава.

Ищцата сочи, че на 25.09.2019г. в гр. К. между нея,в качеството й на заемодател и от ответника в качеството на заемател бил сключен устен договор за заем, като тя предоставила на ответника в заем сумата от 5000лв., като същият се задължил да й върне изцяло сумата в брой до *******. Заемът бил предаден от ищеца на ответника на 25.09.2019г., за което ответникът подписал разходен касов ордер. Сумата била предадена от ищеца на ответника в присъствието на свидетел, който освен, че видял лично предаването на процесната сума, чул, че сумата се давала в заем и трябвало да се върне от М. В. Х. на М. Д. Д. в срок до *******.

Сочи, че настъпил крайният срок за връщане на сумата по договора *******. ,но и тогава ответникът не й върнал парите - нито цялата сума, нито част от нея. След тази дата продължили контактите й с ответника, молила го да върне парите, но въпреки това и до сега ответникът не е върнала сумата.

Във връзка с претенцията си към ответника, ищцата депозирала в PC-К.

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,въз основа на което съдът образувал ч.гр.дело № ****/2022г.на КРС и издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № ****/2022г. на КРС била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

1

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на М. В. Х. с ЕГН **********,че дължи на ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 5000,00 лв. ведно с лихвата за забава в размер на 1397.24лв. за периода от 26.10.2019г. до 27.07.2022г.

/датата на която е депозирано заявлението по ч.гр.дело № ****/2022г.на КРС/, със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането в КРС на заявлението по ч.гр.дело № ****/2022г.на КРС.

Претендира за разноски по делото, както и за разноски в заповедното производство.

Посочена е банкова сметка за заплащане на сумите: IBAN ************, c титуляр„******“ ЕООД гр.К..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не взима становище по исковата молба.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:

Към исковата молба е приложен разходен касов ордер от 25.09.2019г. за сумата от 5000лв.

Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на РС-К..

С протоколно определение от ****** г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените 2 искове бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 777,95 лв., от които: 127,95 лв. държавна такса и 650,00 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 127,95 лева - държавна такса.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., община Г., ул. „Проходна“ *** и настоящ адрес: гр. К., община К., ул. „****“ *****, че дължи на М. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „**********“ № 1, ет. 2 по Заповед за изпълнение № ****/***** г. по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К. следните суми: 5 000,00 лева (пет хиляди лева) – главница; 1397,24 лева – лихва за периода от 26.10.2019 г. до 27.07.2022 г., както и законна лихва от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., община Г., ул. „Проходна“ *** и настоящ адрес: гр. К., община К., ул. „****“ *****, да заплати на М. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул.

„**********“ № 1, ет. 2 сумата от 905,90 лв. /деветстотин и пет лева и 90 ст./ за направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2022 г. и по настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 3

4