Определение № 39328 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39328 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20221110117336 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 341816 от 28.10.2024 г., подадена на 22.10.2024 г. по електронна поща, на ищеца - „*******“ ЕАД, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 17591 от 02.10.2024 г. В молбата се твърди, че съдът не е присъдил сторените разноски в размер на 619,16 лв., както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и счита, че такива се дължат, тъй като ответниците са станали причина за завеждане на делото.

В дадения от съда едноседмичен срок не е постъпило становище от ответниците.

Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Видно от мотивите на решението, съдът е приел за установени всички елементи на фактическите състави за уважаване на предявените искове и е счел същите за доказани по основание и размер, като по реда на чл. 235 ГПК е съобразил извършеното плащане в хода на делото, поради което предявените искове са отхвърлени.

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на 1 решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответниците са дали повод за завеждане на делото, с оглед извършеното след подаване на исковата молба плащане, с което са признали дължимостта на вземанията на ищеца, в това число на вземанията за лихва за забава, начислена върху главниците т.е. признали са обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба са били в забава за заплащане на дължимата цена на топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период, същите дължат заплащането на ищеца на сторените разноски (в този смисъл напр. опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове).

В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като не са погасили дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. Задълженията на наследодателя преминават с наследствената маса у наследника с откриването на наследството - арг. от чл. 48 ЗН. Оттук и съдът намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на производството, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Дължимите съдебни разноски не са заплатени на ищеца с извършеното от ответниците в хода на процеса плащане, поради което същите се дължат. Видно от приложените на л.

44, 47 и 69 от делото платежни документ ищецът е внесъл сумата в общ размер на 614,19 лева. Съдът намира, че дължимите държавни такси по исковете предявени срещу всеки от ответниците са в размер на 200 лева или общо 400 лева. Следователно всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 200 лева за платени държавни такси по предявените срещу него искове.

Ищецът е надвнесъл държавна такса по предявените срещу ответниците искове в размер 209,16 лева, която подлежи на връщане при подаване на молба от ищеца в този смисъл с посочена банкова сметка. Ищецът е заплатил и държавна такса в размер 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, която е дължима от ответниците според квотата им в съсобствеността. На ищеца следва да се присъдят и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП разноски за юрисконсултско възнаграждение, което 2 съдът определя в минимален размер от 50 лв., които са дължими от ответниците според квотата им в съсобствеността.

В случая с диспозитива на решението съдът е пропуснал да се произнесе по тези разноски, поради което молбата за допълване на решението е основателна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 17591 от 02.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 17336 от 2022 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на „*******“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 241,25 лева разноски по делото, от които 203,75 лева държавни такси и 37,50 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА П. В. Д. с ЕГН **********, да заплати на „*******“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 213,75 лева разноски по делото, от които 201,25 лева държавни такси и 12,50 лева юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на ищеца, че надвнесената от него сума в размер 209,16 лева с платежно нареждане от 14.06.2022 г., като недължима, подлежи на връщане при подаване на молба в този смисъл с посочена банкова сметка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3