Определение № 522 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. София, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600704 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода И. Д. М. от с. ***, обл. ***, ул.“***“ №*, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр.***, представена чрез адвокат М. Н. М.-АК- Враца, упълномощен защитник за настоящото производство, срещу Определение рег. №166/08.05.2026г. по ЧНД №226/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Враца, с което е била оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка (към 27.04.2026г. – 3 (три) години, 10(десет) месеца и 21 дни) от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, общо в размер на 12 години „лишаване от свобода“ наложено по НОХД№301/2028г. на ОС гр.Видин.

С въззивната жалба, защитникът на осъденото лице обжалва определението на ВОС, като излага доводи за наличие на предпоставките за условното му предсрочно освобождаване. На първо място се посочва, че осъденият е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от НК.

На следващо място се изразява несъгласие с изложените мотиви в обжалваното определение, за липса на завършен поправителен процес у лишения от свобода, изискуем по смисъла на чл.70 ал.1 пр.1 НК за постановяване на исканото условно предсрочно освобождаване. Защитата претендира да се възприемат като налични обстоятелствата, че се наблюдавала устойчива положителна промяна на девиантното му поведение, което е довело до осъждането му, чрез проява на положителни активности в условията пенитенциарното заведение, чрез липсата на конфликтни отношения, чрез участието му в планираните превъзпитателни програми по плана на присъдата, както и при отчитане наличие на подкрепа от семейството му и демонстрирано от осъдения разкаяние за деянието, за което е бил осъден. На основата на тези обстоятелства, се иска и провеждане на открито заседание на Апелативния съд по делото, за да бъде лично убеждаван настоящият състав, чрез изявления на осъдения, че становището на администрацията на затвора за прояви на злоупотреба с алкохол и за налични дефицити в зоните на „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“, са неоснователни. С тези искания се твърди, че са налице доказателства за поправянето на осъденото лице по смисъла на чл.439а от НПК и се иска отмяна на Определение рег. №166/08.05.2026г. по ЧНД №226/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Враца и постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказанието „Лишаване от свобода“.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

1

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е извършил обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК, като се запознал със затворническото досие на осъдения Д. и останалите писмени доказателства – плана и препланиране на присъдата, със справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание, установил е относимите за произнасянето си факти, като следва да бъде отбелязано, че по описаните факти и обстоятелства.

Следва да бъде отбелязано, че не е налице спор за наличието на наличие на формалната материалноправна предпоставка, да е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от НК, относима към осъждането на въззивния жалбоподател, която е безусловно изискуема за да обсъжда изобщо дали са налице доказателства и данни, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 пр.1 НК, като е изложил убедителни доводи, за липсата на категорични доказателства за завършен поправителен процес, от който могат да се направят изводи, че по-нататъшния престой в затвора на осъденото лице е неоправдано, а целите на наказанието са възможни за постигане, без да се продължава ефективното му изтърпяване.

Съдът в първата инстанция правилно е отчел, че целите и задачите заложени в плана на присъдата все още не са изпълнени. В закона не се съдържа изчерпателно изброяване на възможните доказателствени източници и не ограничава доказването само в рамките на тези, изброени в чл. 439а, ал. 2, предл. 1 и 2 от НПК. Изрично посочените източници на доказателства за поправяне са оценката на осъдения по чл.

155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.

156 от същия закон, както и всички други сведения за поведението на лицето по време на изтърпяване на наказанието, но доказването в производството по чл. 437 и следващите от НПК, видно от съдебната практика се основава предимно на писмени актове по чл. 155 – чл.

156 от ЗИНЗС. В този смисъл, първоинстанционният съд е отчел както посочените от защитата основания за да се приеме, че са налице данни за положителна тенденция при поправителния процес, така и доводите на администрацията, че поправителния процес, въпреки проявените положителни признаци за поправяне, все още не е напълно завършен.

Посочено е, че рискът от вреди за лишения от свобода И. Д. М. е установен все още със средни стойности за всички категории по време на изтърпяване на наказанието, а за рискът към обществото, при евентуалното му освобождаване е преценен, че все още е висок.

Договорените дейности и цели в плана на присъдата, с които л/с М. е запознат и съгласен, не са изпълнени, а демонстрираното от него осъзнаване на собствените дефицити е формално изявено и не са налични достатъчно убедителни доказателства за завършен поправителен процес. Основателно е обсъдено и отчетена липсата на поправителен ефект, от приложено предходно условно предсрочно освобождаване, по предходно търпяно наказание по друга присъда. Софийският апелативен съд споделя становището, че с оглед на така отчетените социални и личностни фактори, възможностите за поправяне и принос за обществото на лишения от свобода при негово предсрочно освобождаване все още не са доказани по един категоричен начин. Искането на защитата за провеждане открито съдебно заседание, за целите на лично възприемане на доводите на осъдения, които по съдържание вече са изложени от него и защитата му е неоснователно. В случая провеждането му по начина поискан от защитата, няма да доведе до установяване на качествено нова информационна основа, която да послужи за формиране на различни изводи от тези основани на съвкупната преценка на доказателствата и сведенията от затворническото досие за незавършен изцяло поправителен процес. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ППЗИНЗС изисква към досието да се прилагат документи и данни, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода, а изследването и доказването на тази промени са обвързани със задължения за наблюдение, за процеса на превъзпитание на осъдения от затворническата администрация, като своевременните доклади следва да отчитат настъпването както на положителните и осъзнати трайни промени в поведението на лишения от свобода, така и на отрицателните. В този смисъл е безпредметно провеждането на открито заседание с лично изслушване на 2 осъдения, за целите на установяването на релевантните за настоящото производство данни.

В даденото отрицателно становище на администрацията по искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване, чрез доклада по чл.154 ЗИНЗС се установява да е събрана детайлна информация за нуждите и дефицитите на лишения от свобода, както и за ресурсите от неговото поведение, върху които може и е нужно още време, за да се надгражда. На основание закона, получаването и обработката на информацията от правонарушителя и всички останали източници се отразява в доклада по чл.154 ЗИНЗС и служи за да се проследи подхода и структурата на информацията за оценка наличието или отсъствието на позитивна тенденция в корекционния процес, както и етапа, до който е достигнал. С доклада се посочват обобщени данни за конкретни проявления на наблюдаваното поведение на лишения от свобода и същият представлява обобщена информация за наличие или отсъствие на напредък по плана на присъдата, за степента на постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 НК, като съдът прецени, че становището на администрацията в доклада е обосновано и логично. За изпълнение изискванията на чл.439а НПК, съдът следва да се формират изводи на основата на доказателствата и данните за промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и ефективността на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС.

Съдът е длъжен самостоятелно да изследва описаната информация и източниците в затворническото досие, като формира собствени изводи, а доклада може да го насочва за проверката на тези източници. От съвкупната оценка на доказателствената информация, следва да се установява дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, което следва да е било демонстрирано в неговото поведение, в степен надхвърляща задължително изискуемото при изпълнение на режимните ограничения, в които са поставени лишените от свобода. Видно от справката му за съдимост от затворническото досие, същият е не само с предходна съдимост, но и такава извършена при условията на опасен рецидив, поради което за лишени от свобода, с такава предходна съдимост, следва да се съобразят мотивите в т.2 от ППВС на ОСНК се казва, че „…Съдилищата правилно да оценяват възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване и с цялостната си дейност да съдействат за своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват наказание лишаване от свобода и с цялостното си поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне. При приложението му спрямо лица с предишни осъждания да се преценява дали те действително са се поправили…“ За разлика от условията за изменение на режима по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС („... да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК може да се ползват осъдени лица, при които поправителният процес е завършен и именно поради това по-нататъшният престой в затвора не се налага. В тази насока въззивният съд не констатира да е завършен този изискуем от закона процес, като в тази насока са и заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.

Въпреки твърденията във въззивната жалба, че е налице прогресивна и положителна промяна в процеса на превъзпитание на въззивния жалбоподател, Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не установяват завършена позитивна промяна по плана на присъдата, нито поведение на осъденото лице, което очевидно надхвърля изискванията за спазване на правилата и режима. Едва когато целите на наказанието по присъдата са изцяло постигнати, едва тогава изтърпяването на остатъка от срока на наказанието ще се яви нецелесъобразно и незаконосъобразно. Наличието на прогресивна тенденция на превъзпитание и доловим напредък на поправителен процес не удовлетворява изискванията на закона и целите на наказанието, за да се установи завършен процес на превъзпитание и наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 пр.1 от НК. Такова поведение видно от обсъдените доказателства не е демонстрирано към настоящия момент от въззивния жалбоподател. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивният съд намира за правилно атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода”, поради което същото следва да бъде потвърдено.