Решение № 84 от 17.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 898/2024
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Теодорина Димитрова, Димо Колев, ЛЮБКА МИЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 130 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 2 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 2 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 201 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 177 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Велико Търново, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Димо Колев
ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. И като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500898 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „Данекс Петролиум“ ЕООД гр. В. Търново срещу решение № 1127/05.08.2024г. постановено по гр.д. № 3048/2023г. на ВТРС, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата И. С. И – В. на основание чл. 200 ал. 1 КТ обезщетение за имуществени вреди в размер на 3946, 60 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 190 000 лв., причинени й в резултат на трудова злополука, при която е настъпила смъртта на съпруга й, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на злополуката - 04.11.2021г., както и в частта му, с която е осъден да заплати на другия ищец А. П. В. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 240 000 лв. претърпени в резултат на същата трудова злополука, при която е починал баща й, включително и в частта на присъдените разноски.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на районния съд в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди в полза на първия ищец се изтъква, че разходите за погребение на починалия работник са 1 заплатени от неговите родители и тези на съпругата му, а не от нея самата, поради което за същата те не са претърпяна загуба. Възразява се, че за останалата част от присъденото обезщетение за имуществени вреди липсват доказателства, че разходите за прегледи, закупуване на хранителни добавки и козметика са в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. По отношение на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди се оспорва, че определения размер за всеки от ищците не покрива критериите за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Възразява се, че районният съд безкритично е ценил показанията на свидетелите на ищците за търпените от тях болки и страдания, въпреки че те са заинтересовани по см. на чл. 172 ГПК, като техни роднини по произход, както и че с показанията на тези свидетели не се установява ищците да са търпели вреди над обичайните при подобни случаи. На следващо място се възразява, че съдът е нарушил материалния закон – чл. 200 ал. 3 КТ, като не е приспаднал от определения от него размер на заместващото обезщетение за неимуществени вреди, получаваната от ищците пенсия по общественото осигуряване. Оспорва се и извода на съда за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия работник, доколкото по делото е безспорно установено, че същият е управлявал процесния специализиран автомобил след употребата на алкохол и със скорост по – висока от разрешената в участъка на ПТП.
Изтъква се, че последните две обстоятелства и факта, че починалият е бил надлежно инструктиран за спазване правилата за безопасни условия за труд и в частност за спазване правилата за движение по пътищата, сочат, че той е проявил груба небрежност при настъпване на трудовата злополука. Акцентира се, че навлизането на управлявания от работника камион в насрещната лента за движение се дължи и на нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДВП. В тази връзка се сочи, че скоростта на движение не е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, тъй като същото е навлизало в завой, а цистерната не е била пълна в целия си обем с гориво, поради което под действието на инерционните сили МПС е променило траекторията си. Допълва се, че по делото не е установено, нито от показанията на свидетеля – очевидец, нито от заключението на техническата експертиза, че причина за настъпване на произшествието е спукана гума. По тези съображения се твърди, че починалият работник е допуснал ПТП, поради липсата на елементарно старание и внимание, както и поради пренебрегване на основани правила за безопасност на движението. Предвид на това се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да постанови решение, с което да определи обезщетение по чл.
200 КТ, отговарящи на критериите за справедливост, което да намали на основание чл.
200 ал. 2 и ал. 3 КТ, както и поради съпричиняването на вредоносния резултат по см. на чл. 201 ал. 2 КТ. Претендират се разноски.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищците са заели становище за нейната неоснователност. Изтъква се, че за първата ищца е налице имуществена вреда 2 в резултат на трудовата злополука, тъй като е възстановила на свидетелката Ба платените от нея средства за погребението на съпруга й. Допълва се, че здравословното състояние на тази ищца се е влошило непосредствено след злополуката, поради което извършените от нея разходи за лечението й са в причинна връзка с нея. Възразява се срещу оплакването на жалбоподателя за несправедлив размер на присъденото обезщетение за морални вреди, с доводи че същото е съобразено с характера и тежестта на вредите и техния интензитет. Оспорва се наведеното в жалбата възражение по чл. 200 ал. 3 КТ като преклудирано, поради релевирането му извън срока за отговор респ. като неоснователно, поради неангажиране от страна на ответника на доказателства за получавани от ищците обезщетения или пенсии по общественото осигуряване. Оспорва се и поддържаното с въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, като се излагат доводи, че установено количество алкохол в кръвта му е под законовия минимум от 0, 5 промила, както и че движението със скорост над допустимата е само възможна причина за промяна на траекторията на движение на МПС. Акцентира се, че подобна причина може да е спукването на лява предна гума, в която насока са показанията на другия участник в пътния инцидент. Посочва се, че постановлението на прокурора за прекратяване на ДП във връзка с разследването на ПТП не е задължително за съда, както и че работодателят не е създал нужната организация на работния процес, с която да гарантира спазване на нормативно установените работно време и почивки от починалия работник, доколкото от данните на GPS – системата е видно, че в деня на ПТП същият е шофирал повече от 9 часа без да ползва полагащите му се почивки. По изложените съображения се иска от ВТОС да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски.
Трето лице – помагач на ответника не е взел становище по подадената от него въззивна жалба.
Предвид липсата на въззивна жалба от страна на ищците, съдът намира, че решение № 1127/05.08.2024г. постановено по гр.д. № 3048/2023г. на ВТРС, в частта му, с която са отхвърлени претенциите на И. И – В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 190 000 лв. до пълния предявен размер от 230 000 лв. съответно за горницата над уважения размер от 240 000 лв. до пълния предявен размер от 290 000 лв. по отношение на А. В., в частта му, с която е прието за недоказано оспорването на ищците по чл. 194 ал. 1 ГПК на авторството на подписа на техния наследодател в посочените частни документи, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 2795 лв., поради необжалването в тези му части е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивното производство.
3
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ ал. 1 КТ предявени от съпругата и дъщерята, действаща чрез своята майка и законен представител, на починалия служител на ответника за осъждането на последния да заплати на първата сумата от 3946, 60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на нейния съпруг, вследствие на претърпяната на 04.11.2021 г. трудова злополука, както и за осъждане на работодателя да заплати на съпругата обезщетение размер на 230 000 лв., а на дъщерята обезщетение в размер на 290 000 лв. за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния наследодател, в резултат на процесната трудовата злополука, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на починалия на 04.11.2021г. работник на ответника, при когото същият е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил-цистерна“. Сочат, че на посочената дата техният наследодател е бил командирован от ответника по маршрут гр. Велико Търново – гр. Русе – с. Русаля – с.
Леденик – гр. Велико Търново със задача „превоз на гориво“. Изтъкват, че на същата дата около 14:40-45 часа по ПП I -4 София-Варна, техният наследодател управлявайки специален автомобил - цистерна „МАН”, с peг. № ВТ 5807 ВН, собственост на ответника, в посока от запад на изток към гр. Велико Търново, при км 122+900 е претърпял подробно описаното в исковата молбата ПТП, вследствие на което 4 превозваното гориво изтекло и се възпламенило, а наследодателят им е починал.
Ищците уточняват, че причината за смъртта му е „разкъсване на главния мозък“, дължащо се на съчетана травма – гърди - корем“, предизвикана от ПТП-то. Допълват, че по случая е било образувано досъдебно производство № 901/2021г. по описа на РУ гр. Велико Търново, пр. пр. № 3202/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - Велико Търново, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в хода на което е установена концентрация на алкохол в кръвта на починалия работник от 0, 23 промила. Изтъкват, че наказателното производство е прекратено с постановление от 25.07.2023 г. на наблюдаващия прокурор при ВТОП поради това, че виновното лице за престъплението е починало. Оспорват този извод на прокуратурата и смятат, че същия не обвързва граждански съд. Ищците твърдят, че въз основа на подадена от ответника до ТП на НОИ – Велико Търново декларация за трудова злополука е било извършено разследване, а с влязло в сила разпореждане от 07.12.2021 г. декларираната злополука е приета за трудова. Сочат, че наследодателят им е бил застрахован при третото лице – помагач на ответника по застраховка „Каско“ раздел „Злополука на лицата в МПС“ и по застраховка „Трудова злополука“, както и че по първата застраховка всеки от ищците е получил по 10 000 лв. Ищците твърдят, че в резултат трудовата злополука, довела до внезапната смърт на техния близък, са претърпели неимуществени вреди – изключителни по своя интензитет морални болки и страдания. Сочат, че между починалия и неговата съпруга е имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка, както и че неговата неочаквана смърт е променил изключително негативно начина й на живот. В тази връзка изтъкват, че първата ищца първоначално се изнесла от общото им жилище, появил се косопад от силния стрес, рязко отслабнала с 17 кг., а цикълът й станал нередовен. Допълват, че за втората ищца смъртта на баща й е била изключително травмиращо събитие - плачела без видима причина и го търсела, случвало се е да го припознава в други мъже на улицата, поради което посещавала й психолог. Ищците сочат, че смъртта на техния наследодател продължава да им носи остри негативни реакции на мъка, стрес и потиснатост. Въз основа на изложеното считат, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от първата от тях, след приспадане на полученото от застрахователя плащане, възлиза на 230 000 лв., след увеличение на размера му по чл. 214 ал. 1 ГПК респ. възлиза на 290 000 лв. за втората от тях. Отделно от това първата ищца твърди да е претърпяла имуществени вреди в резултат на трудовата злополука в общ размер на 3946, 60 лв., след увеличаване размер на иска, в които се включват разходи за погребение, ковчег, некролози, престой на труп в хладилна камера в размер на 1054 лв., разходи за некролози и подавки за 40 дни от смъртта в размер на 111 лв., разходи за помен за 1 година от смъртта в размер на 199, 50 лв., разходи изработка на паметник, ваза и фенер в размер на 2343 лв., разходи за бетон за основа на паметник в размер на 52,80 лв., разходи за медикаменти за гинекологични проблеми 5
Разпечатката съдържа 27 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17772307-e601-46ab-8977-81abf43724e0