Решение № 4183 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4183 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100502178 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 20010485 от 04.02.2022 г., постановено по гр. д. № 11138/2021 г. на Софийски районен съд, 176-и състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. М. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1150,39 лева – главница, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 27.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането; 209,32 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.11.2020 г.; 24,71 лева – дялово разпределение, дължимо за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,22 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г., като искът по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за доставена топлинна енергия е отхвърлен за сумата над 1150,39 лева до пълния предявен размер от 1420,23 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 27.11.2017 г.

Със същото решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, че Я. Ц. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.

79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:

1150,39 лева – главница, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 27.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането; 209,32 лева – 1 лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.11.2020 г.; 24,71 лева – дялово разпределение, дължимо за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,22 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г., като искът по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за доставена топлинна енергия е отхвърлен за сумата над 1150,39 лева до пълния предявен размер от 1420,23 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 27.11.2017 г.

Срещу така постановеното решение в частта, с която исковите претенции са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците И. В. и Я. В.а, подадена чрез адв. И. И., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивниците от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин обемът на реално доставената топлинна енергия, тъй като ищецът е приложил единствено частни документи, които изхождат от самия него.

Считат, че искът не е установен и по размер, тъй като по делото не са представени документи от третото лице помагач.

По отношение на иска за мораторна лихва излагат, че ищецът не твърди и не представя доказателства за публикуването на общата фактура за процесните отчетни периоди на интернет страницата си, предвид което намират, че не са изпаднали в забава до датата на депозиране в съда на исковата молба. Ето защо според въззивниците искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на акцесорната претенция за лихва върху цената за ползвана услуга „дялово разпределение“ в жалбата е изложено, че по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, с оглед на което намират и този иск за неоснователен.

С оглед изложените в жалбата съображения е отправена молба до въззивния съд за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.

В законоустановения срок от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Й. Г. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Според въззИ.емия първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от Ц. М. и М.

В. – наследници на починалата в хода на процеса Я. В.а, с която обжалват първоинстанционното решение в неблагоприятната за наследодателката им част. Според въззивниците решението е необосновано, тъй като в същото не са изложени мотиви относно възраженията на ответниците, обективирани в молба с вх. № 25155838 от 25.10.2021 г.

Намират още, че решението е постановено и при липса на необходимите с оглед предмет на делото доказателства поради следното. Излагат, че в хода на първоинстанционното производство не са представени документи от третото лице помагач, с оглед на което намират, че искът не е установен по 2 размер. Считат, че заключението на изслушаната съдебна техническа експертиза (СТЕ) не може да замести счетоводния анализ на данните по делото и да установи точния размер на всяко от претендираните вземания.

С оглед изложеното е отправена молба за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции по отношение на Я. В..

В законоустановения срок от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД не е постъпил отговор на така депозираната жалба.

От третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпило становище по нито една от двете жалби.

В хода на първоинстанционното производство е постановено определение № 20033430 от 03.05.2022 г., с което е допълнено постановеното решение в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на И. М. В. и Я. Ц.

В. сумата от общо 187,96 лева – съдебни разноски в заповедното ч. гр. д. № 59473/2020 г. по описа на СРС, 176-и състав.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Ц. М. и М. В. – наследници на починалата в хода на процеса Я. В..

Жалбоподателите излагат, че молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е депозирана на 11.03.2022 г., т. е. след смъртта на Я. В., като определението също е постановено по отношение на нея и преди конституиране на наследниците й. Ето защо намират, че обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В законоустановения срок от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД не е постъпил отговор на така депозираната жалба. Не е постъпило становище и от третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила поради, което не е предмет на проверка. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за плащане на стойността на 3 доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост и обезщетение за забава за заплащане на същата.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те дължат цената на доставената топлинна енергия. Следователно, предвид обсъдените разпоредби, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните.

В хода на първоинстанционното производство е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, с който на И. В. и Я. В. е продаден недвижим имот, находящ се в гр.

София, местност II зона, *********, построен върху държавна земя, комплекс „Дружба“. При липса на представени доказателства, че преди исковия период правото на собственост е прехвърлено, за което обстоятелство, тежестта, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е на ответника, следва да се приеме, че ответниците се явяват собственици на процесния имот по смисъла на чл. 153 ЗЕ и на основание чл. 150 ЗЕ се установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество, респективно качеството им на потребител на топлинна енергия.

По отношение на количеството потребена топлинна енергия и нейната стойност по делото е изслушана СТЕ, която съдът кредитира като обективна и професионално изготвена, съгласно която топлинната енергия в имота на ответниците е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. От заключението се установява още, че е начислявана топлинна енергия за отопление с 4 броя отоплителни тела с уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, като същата е изчислена по редовно снети данни от уредите. Начислявана е и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от два броя редовно отчитани водомери. Вещото лице е посочило още, че разпределението на топлинна енергия за сградна инсталация е извършено съгласно действащата нормативна уредба. Следва да се посочи, че вещото лице е работило по всички представени по делото документи, както и по други, предоставени от ищеца и третото лице помагач. Ето защо според настоящия съдебен състав доводите на въззивниците, че от събраните по делото доказателства не може да се установи обемът на реално доставената топлинна енергия са неоснователни.

Други възражения по отношение на исковете за главници за топлинна енергия и дялово разпределение не са релевирани, поради което на основание 4 чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Фактическите и правни констатации на настоящия съдебен състав съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

По отношение на оплакванията на въззивниците Ц. М. и М. В. за необоснованост на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното. Видно от приложения на л. 17 отрязък от съобщение, препис от исковата молба е връчен на процесуалния представител на Я. В. на посочения от нея адрес на 12.04.2021 г. В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба. Ето защо възраженията, наведени с молба от 25.10.2021 г. са преклудирани и първоинстанционният съд не е бил длъжен да ги обсъжда в мотивите си. Въпреки това, в решението съдът е обсъдил релевантните по делото факти, като е мотивирал добросъвестно съдебния акт. Ето защо възраженията на въззивниците в обратния смисъл са неоснователни.