Решение № 228 от 27.01.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228

27.01.2020г. гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 878 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.156 ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по жалба на Е.М.Х., в качеството му на ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Лъки, ул. „Възраждане“ № 4, вх. „В“, ап.41, против Ревизионен акт № Р-16001618000806-091-001/25.07.2018 г., потвърден с Решение № 587/09.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / Д „ОДОП“/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 12 218.62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на

1 719.67 лв. и допълнително начислен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 11 470.41 лв.и прилежащи лихви в размер на 1 986.53 лв.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. На първо място се поддържа, че търговецът е изпълнил всички свои задължения, за да докаже произхода на стоката, независимо, че според европейската практика, същият няма това задължение, като цитира практика на ВАС в тази насока. Сочи също така, че е извършил всички достъпни методи и средства, за да получи информация за своите доставчици, пак съобразно практиката на Съда на ЕО и счита, че следва да намери приложение решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на акта.

Ответникът

- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от гл. юриск. Д., която по изложени съображения в представената по делото писмена защита, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.

Началото на ревизионното производство е сложено със

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618000806-020-001/12.02.2018 г.

(л.572, т.2), изменена със заповеди за изменение на ЗВР: № Р-16001618000806-020-002/13.04.2018 г. (л.569, т.2) и № Р-16001618000806-020-003/11.05.2018 г. (л.565, т.2) с обхват на ревизията: - задължения за данък върху добавената стойност за периода от 29.02.2016 г. – 30.11.2017 г. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015 – 31.12.2016 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство – 14.06.2018 г. Първата ЗВР е връчена лично на ревизираното лице на 14.02.2018 г., а останалите две – по електронен път.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен и

Ревизионният доклад (РД) с № Р-16001618000806-092-001/28.06.2018 г. (л.56, т.1), като същият е връчван на проверяваното дружество по електронен път на 02.07.2018 г. (л.54, т.1). По делото липсват данни срещу така изготвения доклад да е депозирано възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и обжалваният в настоящото производство Ревизионният акт № Р-16001618000806-091-001/25.07.2018 г. (л.40, т.1), връчен на РЛ по електронен път на 25.07.2018 г. (л.47, т.1).

В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК РА е обжалван пред горестоящия административен орган, който в срока по чл.155 ал.1 от с.к. се е произнесъл с Решение № 587/09.10.2018 г. (л.29, т.1), като е потвърдил РА в обжалваната част.

В административната преписка е наличен оптичен носител

(л.36, т.1) удостоверяващ валидни електронни подписи от страна на съответния орган по приходите.

С оглед делегирането на правомощията, към административната преписка е приложена и Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.3, т.1) на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като предвид изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповеди за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от налага извода, че липсват нарушения на принципите за обективно, служебно, добросъвестно и безпристрастно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

Тук е необходимо да се отбележи, че дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

I.

По закона за данък върху добавената стойност.

Извършената ревизия на Е.М.Х., в качеството му на ЕТ

„Виктория

– ММ – Е.Х.“ относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща периода от 29.02.2016 г. до 30.11.2017 г.

Основната дейност на фирмата е товарен автомобилен транспорт – извършване на услуги с фадрома, която се ползва под наем. Задълженото лице документира извършените от негова страна услуги чрез издаването на фактури, плащането по които се осъществява по банков път. В хода на ревизията органите по приходите са извършили и насрещни проверки на клиентите на лицето: - „Лъки трейд 2012“ ООД и „Стандарт нюз“ АД, документирани с Протоколи за извършена насрещна проверка: - №

П-16001617196078-141-001/05.12.2017

(л.456, т.2) и № П-22222517197649-141-001/20.11.2017 г. (л.453, т.2).

След извършен анализ на предоставената информация е установено, че лицето е реализирало облагаем оборот от услуги, който за последните 12 месеца надхвърля 50 000 лв. (52 374.45 лв. през периода 01.02.2015 г. – 31.01.2016 г.). Формираният облагаем оборот, описан подробно по месеци в РД, е определен въз основа на документите, представени от ревизираното лице и констатираното в хода ин извършените насрещни проверки на неговите клиенти. Предвид така събраната информация, органите по приходите са установили, че към 31.01.2016 г. лицето е формирало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС€ ЗЛ не е спазило разпоредбите на чл.96 ал.1 от ЗДДС, съгласно който е било длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон и на основание чл.101 ал.6 и ал.7, органите по приходите да издадат акт за регистрация по ЗДДС. В тази връзка органите по приходите са определили за дата на задължителна регистрация по ЗДДС – 29.02.2016 г. Към 30.09.2016 г. условията за задължителна регистрация по ЗДДС не са били налице, тъй като облагаемият оборот за периода от м.10.2015 г. до м.09.2016 г. е под законово определения праг от 50 000 лв. – 49 205.01 лв.

Лицето отново формира облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 30.11.2016 г. – 56 627.80 лв. за периода м.12.2015 – м.11.2016 г., и е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС най-късно да 14.12.2016 г., което не е сторено. В тази връзка органите по приходите определят за дата за задължителна регистрация по ЗДДС – 29.12.2016 г.

Тъй като облагаемият оборот за периода от м.12.2016 г. до м.11.2017 г. е под 50 000 лв. – 45 406.00 лв. към 30.11.2017 г., условията за задължителна регистрация по ЗДДС отново не са налице.

Предвид гореизложеното, и на основание чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС за извършените облагаеми доставки на услуги от Е.Х. с ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“ органите по приходите са определили данъчни основи за облагане по месеци за периода от 01.03.2016 г. до 30.09.2016 г., включително, и от 29.12.2016 г. до 30.11.2017 г., включително и следващия се косвен данък в общ размер на 12 218.62 лв. Същият е изчислен по формулата в чл.53 ал.2 от ППЗДДС, съгласно разпоредбата на чл.67 ал.3 от ЗДДС. На основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени и прилежащи лихви. В общ размер на 1 719.67 лв.

За да потвърди РА в тази част, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като, наред с нормативната уредба регулираща този вид отношения, е посочил и още, че не се представят нови доказателства, които да оборят констатациите на проверяващите.

В хода на съдебното производство относно изложените по-горе констатации не се представят нови доказателства.

По основателността на жалбата в част по

ЗДДС.

Посочи се по-горе, че оспореният РА е издаден от компетентни органи и че в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Не се спори между страните, че основната дейност на жалбоподателя е товарен автомобилен транспорт – извършване на услуги с фадрома.

По делото безспорно се установява, че за сочените данъчни периоди лицето е преминало прага за регистрация по ЗДДС, което се потвърждава от извършените насрещни проверки на „Лъки трейд 2012“ ООД и „Стандарт нюз“ АД, чийто резултати са обективирани в цитираните по-горе протоколи. От същите се установява безспорно: - 1./ по отношение на „Лъки трейд 2012“ ООД, че дружеството е получател на услуги с фадрома от ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, за което са издадени 30 бр. фактури, които са отразени в счетоводството; представени са договори, сключени между това дружество, в качеството му на товародател, и ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, превозвач, както и договор за наем , сключен между „Лъки трейд 2012“ ООД, наемодател, и ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, наемател, за челен товарач. Представени са и писмени обяснения от управителя на това дружество; - 2./ по отношение на „Стандарт нюз“ АД – дружеството е получател на услуга с фадрома, за което е издадена фактура, декларирана в дневника за покупките за м.05.2016 г.; доставката е осчетоводена, за което е представена справка по хронология за сметка 4013 – Доставчици с партида ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“ и платежен документ.

В резултат на тези доставки, предвид факта, че не се представят никакви доказателства за противното, за жалбоподателя е установено, че към 29.-2.2016 г. и към 30.11.2017 г. е възникнало задължението да се регистриран по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от с. з., а той не е сторил това, поради което и на основание чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС за извършените доставки от сочените по-горе доставчици, органите по приходите са определили данъчни задължения в общ размер на 12 218.62 лв.

Съдът споделя изцяло изводите на органите по приходите, че приходите на жалбоподателя от продажбата на услуги с фадрома, са получени в резултат на осъществяване на независима икономическа дейност.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Според ал.2 на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия. Независимата икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.