Решение № 798 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100510848 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 4625/15.03.2024 г., постановено по гр. д. № 61801/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, са отхвърлени изцяло обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът П. Р. З. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер 367,75 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ****, аб. № 115900, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.ведно със законна лихва за периода от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, 45,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.06.2023 г., 8,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.ведно със законна лихва за периода от 20.07.2023г. до изплащане на вземането, 1,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020г. до 26.06.2023 г.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че действително от ответната страна са постъпили плащания доброволно по време на производството пред СРС. Поддържа се, че ответникът е посочил изрично кои задължения по кои фактури погасява, а това според въззивника са вземания, различни от претендираните в настоящото дело. Твърди се, че процесните вземания са изцяло непогасени.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника П. Р. З..

Третото лице помагач – „Бруната България“ ООД, не взима становище по въззивната 1 жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ответникът е частично основателна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът П. Р. З. дължи на ищеца „Топлофикация София“ Е А Д сумата в размер 367,75 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ****, аб. № 115900, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.ведно със законна лихва за периода от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, 45,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.06.2023 г., 8,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.ведно със законна лихва за периода от 20.07.2023г. до изплащане на вземането, 1,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020г. до 26.06.2023 г.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът дали ответникът е заплатил претендираните от него суми.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода до процесния имот, в какви количества, дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия доколкото тези факти са безспорни между страните.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По делото са приети писмени доказателства (нотариални актове за придобиване на правото на собственост от ответника чрез дарение от майка й) за правото на собственост на ответника върху апартамент № 46 с аб. № 115900, находящ се в 2 гр. София, ж.к. ****. Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответникът – да заплаща нейната стойност.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори ако даден потребител спре подаването на топлинна енергия към отоплителните уреди в имота си, той остава клиент за енергията, излъчвана от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което, съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ, собственикът на процесния имот има качеството на потребител на доставяната топлинна енергия.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд приема за установено, че извършените от П. Р. З. плащане в размер на 1939,42 лв., удостоверено с извлечение от банковата й сметка от 29.08.2023 г., е неправилно осчетоводено и съотнесено – 393,35 лв. топлоенергия за периода от м.05.2015 -м.4.2018 г., 237,27 лв. лихви върху ТЕ за периода от 31.7.2016 г. - 31.7.2023 г., 1142,16лв. топлоенергия за периода от м.05.2022 - м.7.2023г., 6,57лв. услуга дялово разпределение за периода от м.4.2023 - м.7.2023 г. посочени.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., когато длъжникът има няколко самостоятелни и определени по основание и размер задължения към един и същ кредитор, а извършеното плащане е достатъчно да погаси изцяло едно или няколко от тях, и длъжникът не е заявил кое задължение погасява, законът предвижда последователност – погасява се изцяло най-обременителното задължение, а при еднаква обременителност – най-старото, а при еднаква обременителност и едновременно възникване – съразмерно. В мотивите на тълкувателния акт е изяснено, че това правило е установено в интерес на длъжника и намира приложение при еднородни задължения, включително парични, при наличие на няколко главни и самостоятелни дълга. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е възпроизведена и в чл. 33, ал. 6 от публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД, които, като общи условия по смисъла на чл. 150 ЗЕ, уреждат реда на погасяване при недостатъчно изпълнение: при две и повече дължими суми, ако клиентът не е заявил кое задължение погасява, се погасява най-обременителното, при еднаква обременителност – най-старото, а при едновременно възникване – съразмерно. В конкретния спор по делото като основание за плащане ответникът е посочил в банковия си превод, че заплаща задълженията си за периода м. 09.2021 г. – м. 06.2023 г. като с тях са погасени именно задълженията за процесния период в рамките на посочените във фактурите начисления. Въпросната сума от 06.10.2022 г. е отчетена като реално постъпила и от ищецът, но е насочена неправилно за погасяване на задълженията извън процесния период. Въз основа на заключението на съдебно- 3 счетоводната експертиза общият размер на начислените вземания към 26.06.2023 г.

(главници и лихви) възлиза на 1 695,42 лв. за топлинна енергия (главница за ТЕ), за услуга дялово разпределение (главница за дялово), както и законна лихва за забава върху двете главници. Ответникът твърди и по делото се приема за установено, че е извършил плащания, с които е погасил изцяло всички суми, дължими за периода 09.2021 г. – 06.2023 г. При това положение спорът се свежда до определяне на остатъка, който остава непогасен, а именно за периода 05.2020 г. – 08.2021 г., като задължението включва както главниците (ТЕ и дялово разпределение), така и съответните лихви върху тях. Съдът кредитира заключението на експертизата като обективно, безпристрастно и изготвено въз основа на счетоводните данни по делото. От него се установяват следните непогасени по период суми за 05.2020 г. – 08.2021 г.: за главница за ТЕ – 590,02 лв., формирана от остатък за 05.2020 г. – 04.2021 г. в размер 498,78 лв. и за периода 05.2021 г. – 08.2021 г. в размер 91,24 лв.; главница за дялово разпределение – 22,66 лв., формирана от суми за 06.2020 г. – 04.2021 г. в размер 16,62 лв., и за периода 05.2021 г. – 08.2021 г. в размер 6,04 лв. Следователно, непогасеният остатък за периода 05.2020 г. – 08.2021 г. възлиза общо на 724,65 лв., представляващи сбор от главница за ТЕ 590,02 лв., главница за дялово 22,66 лв., лихва върху ТЕ 114,20 лв. и лихва върху дяловото 5,76 лв.

Тъй като длъжникът отговаря само за 1/4 идеална част от задължението, съдът намира, че при приемане на такава квота следва да се определи дължимата част по всяко перо пропорционално, т.е. в размер на 1/4 от установените непогасени суми за периода 05.2020 г. – 08.2021 г. При това положение дължимите суми за главница за ТЕ е в размер на 147,51 лв., за главница за дялово – 5,67 лв., лихва върху ТЕ – 28,55 лв. и за лихва върху дяловото разпределение – 1,44 лв. При тези фактически и правни изводи съдът приема, че след като задълженията за периода 09.2021 г. – 06.2023 г. са погасени чрез плащане, непогасен остава единствено остатъкът за периода 05.2020 г. – 08.2021 г., съответно в общ размер 724,65 лв., а при отговорност за 1/4 идеална част – 183,17 лв.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/177533b6-7355-40e1-81fb-097e69fa6eb3