Решение № 1215 от 07.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Плевен, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Д.а при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Инес Людм. Д.а Гражданско дело № 20244430105717 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.“Тодор Александров“ №109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от С.П. и С.Б.-изп.директори, чрез юрк. В.Ц., против М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи сумата в размер на 5993,99 лв. – главница, сумата в размер на 4629,96 лв. договорна лихва за периода от 20.08.2018г. до 20.04.2023г., сумата в размер на 2016,03лв - лихва за забава за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.04.2024г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1865/2024 г. на Районен съд Плевен.

Ищецът основава претенциите си на твърденията, че на 04.05.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК: *** (чиито правоприемник е "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *** и ответника е сключен Договор за потребителски кредит с номер PLUS-15927901. Твърди се, че по силата на договора ищецът е предоставил на на ответника кредит в размер на 6 000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 27.43 % и 1 размер на ГПР -33.60 %. Съгласно чл. 2 от Договора, ответникът дължал такса ангажимент, поради което договора бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове. Твърди се, че таксата се заплащала от ответника при усвояване на кредита, като ищецът удържал съответната сума от общия размер на кредита. Твърди се, че на 04.05.2018 г. ищецът е превел по посочената от ответника банкова сметка сума в размер на 5 790.00 лева, от която сума е извадена сумата за дължимата „такса ангажимент“, в размер па 210.00 лева, с което бил изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на кредита. Ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно с дължимите лихви на 60 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план. Твърди се, че от страна на ответника са извършени плащания по договора на 11.05.2018г. сума в размер на 216.45 лева;

14.07.2018г. сума в размер на 220.00 лева и на 20.07.2018г. сума в размер на 213.00 лева. Въвежда се довод, че ответникът не е изпълнил изцяло и в срок задължението си за заплащане на погасителните вноски по кредита и е преустановил плащанията, като падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска настъпил на 20.08.2018 г. и считано от следващия ден същият изпаднал в забава. Твърди се, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 20.04.2023 г. Твърди се, че на 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“ КЧД и ищецът, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца. Твърди се, че ищецът е изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса на ответника, посочен в договора за кредит, като същият не е открит на адреса, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. Въвежда се довод, че е изпълнена нормата на чл. 9 от договора за кредит за уведомяване на длъжника. Ищецът сочи, че исковата молба е подадена в законоустановения срк по чл. 415, ал. 1 от ГПК в изпълнение на Разпореждане по ч. гр. д.

№1865/2024 г. по описа на съда. Иска от съда да уважи предявените искови претенции и претендира сторените разноски

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника. В отговора се твърди, че не е изпълнена законовата процедура по чл. 99 ЗЗД за уведомяване на ответника за извършената цесия и, че особеният представител на ответника 2 няма правомощията да приема от негово име и за негова сметка уведомление за цесия. Оспорва се изцяло делегираната представителна власт от цедента на цесионера, доклокото представеното пълномощно не е с нотариална заверка на подписите, съгласно изискванията на закона.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява. Представя се писмено становище от пълномощника на ищеца по същество на спора.

Претендират се разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, се представлява от назначения от съда особен представител. Поддържа депозирания отговор.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 1865/2024г. по описа на РС Плевен и е издадена заповед за изпълнение на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Видно от изисканото и приложено по делото ч.гр.д.№ 1865/2024г. по описа на РС Плевен, исковата молба е изпратена по куриер на 03.10.2024г., видно от пощенското клеймо и входирана в съда с дата 04.10.2024г.

Ищецът е представил договор за кредит PLUS-15927901/05.05.2018г., сключен между „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“, като кредитор и М. М. Г., като кредитополучател, с който е предоставен кредит в размер на 6000лв., при застрахователна премия 2016лв., такса ангажимент 210лв., при 60 месечни погасителни вноски, ГЛП 27,43%, ГПР 33,60%.

Общата стойност по кредита възлиза в размер на 12987 лв.

Към договора за кредит е сключена застраховка „Защита на плащанията (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“), със срок, срока на договора за кредит.

От представено е платежно нареждане, се установява, че ответникът е извършил плащане по договора за кредит за сума в размер на 5 790 лв.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019г., сключен между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и 3

„БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“.

Представено е пълномощно от Димитър Т. Д., в качеството му на законен представител на „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“, с което е упълномощил ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да уведомява, съгласно чл. 99 от ЗЗД, всички длъжници за сключената цесия.

С писмено потвърждение от „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“, е потвърдена извършената цесия.

Уведомлението за извършената цесия е изпратено до ответника по пощата, като съобщението е върнато като непотърсено на 09.10.2019г.

Уведомлението за извършената цесия е изпратено до ответника с подаването на исковата молба на 03.10.2024г.

По делото са представени в оригинал -договор за кредит от 04.05.2018г., сертификат за сключена застраховка по договора за кредит и ОУ, декларация за предоставяне на лични данни и СЕФ.

По делото е прието заключение по назначената СТЕ, от която се установява, че договор за кредит PLUS-15927901/04.05.2018г. е използван шрифт с височина на шрифта 11 пункта, тип “Times New Roman и шрифт” 10 и 8,5 пункта тип “Cambira”, за ОУ са използвани шрифтове с височина на шрифта 11, тип “Calibri”, част от текста с височина на шрифта 7,5 пункта, тип “Tahoma”. В с.з. ВЛ поддържа представеното заключение.

По делото е прието заключение по назначената СИЕ, от която се установява, че по договор за кредит PLUS-15927901/04.05.2018г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“, като кредитор и М. М. Г., като кредитополучател, е усвоена сума в размер на 6000 лв. ВЛ посочва, че ответникът е извършил следните плащания по договора за кредит:

11.05.2018г.-216,45 лв,; 14.07.2018г.-220 лв.; 20.07.2018г.-213 лв., или общо сума в размер на 649,45лв., с които са погасени главница за периода от 20.05.2018г. до 20.07.2018г. и частично от вноска с падеж20.08.2018г. /0,10лв./207,61 лв., договорна лихва за периода 04.05.2018г. до 20.07.2018г.-100,80 лв..

ВЛ посочва, че падежът на първата неизплатена месечна вноска е 20.08.2018г. в размер на 216,35 лв., остатъчното задължение по договора за кредит е в размер на 10 623,95 лв. ВЛ посочва, че лихвата за забава върху непогасена главница в размер на 5 993,99 лв., за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г., е 4

2016 лв. ВЛ посочва, че чистата стойност на неиздължената част от усвоения кредит е 5792,39 лв., а чистата стойност на изплатените от ответника суми по договора за кредит е в размер на 207,61 лв. В с.з. ВЛ поддържа представеното заключение.

По делото е прието заключение по назначената СГЕ, се установи, че подписът в графа „Подпис на клиента“ в договор за кредит PLUS15927901/04.05.2018г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“,, подписът в графа „Подпис на клиент“ в Условия по договор за кредит от 04.05.2018г., подписът в графа „Подпис на Застрахован“, в „Кратък медицински въпросник за приемане на застраховане към договор за кредит, подписът в графа „Подпис на кредитополучателя“, „Декларация за предоставяне на лични данни“ от 03.05.2018г., са положени от ответника М.

М. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. ч. гр.д.№ 1865/2024г. по описа на ПлРС за гореописаните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя за предяви иск за установяване дължимостта на вземането си

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1095/04.04.2024г. по ч. гр.д.№ 1865/2024г. по описа на ПлРС.

Установи се от обсъдените доказателства, че ответникът М. М. Г. е сключил договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“, по силата на който е получил в заем сума в размер на 6000 лв., която е следвало да върне на 60 месечни вноски.

Установи се от заключението по съдебно-графологичната експертиза, че съглашението е било подписано от ответника в качеството на кредитополучател.

Установи се от заключението на по съдебно-икономическата експертиза, че усвоената сума по кредита е в размер на 6000 лв. и че ответникът е заплатил по договора за кредит сума в размер на 649,45 лв.

5

Установи се от заключението на по съдебно-техническата експертиза, че договорът за кредит е сключен при шрифт, по-малък от 12 пункта.

По делото се установи също, че въз основа на договора за цесия, вземането е прехвърлено в полза на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД на 19.08.2019г.

Спорен по делото е въпросът: налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера,налице ли е уведомяване за цесията, изправна страна ли е кредиторът и какви са дължимите суми.

Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира, произтича от разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е активно материалноправно легитимиран по предявените искове с оглед фактa, че е сключен договор за прехвърляне на вземания с „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“ на 19.08.2019 г., в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на ответника. Неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). По-нататък, съгласно чл. 235,ал.3 ГПК настоящият съдебен състав отчете, че длъжникът на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД е надлежно уведомен, с връчения препис на исковата молба по реда на чл.