Решение № 3818 от 24.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6323/2023
- Вид
- Решение № 3818
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Добрина Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 3818 гр. Варна, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20233110106323 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, срещу Я. С. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.В. за приемане на установено че ответникът му дължи както следва:
- сумата от 48,85 лв. (четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 06.01.21г. - 19.02.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 06.01.2021г.;
- сумата от 52,47 лв. (петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), неустойка съгласно т.9 от Договор за мобилни услуги с предплатен номер +********, която не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена фактура № 7319111664/20.04.2021г.;
- сумата от 57,27 лв. (петдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща неплатена дължима сума за предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey по Договор за лизинг от 06.01.2021г., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 06.01.2021г. – 19.04.2021г.;
- сумата от 208,87 лв. (двеста и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща разликата между цената на устройството TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на договора за лизинг, начислена на основание т.9, б.(б) от Договор за мобилни услуги с предплатен номер +******** поради виновно неизпълнение за заплащане на изискуеми абонаментни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1582/23г. на ВРС.
Ищецът твърди, че с ответника е в облигационни правоотношения по Договор за мобилни услуги от дата 06.01.2021г. с предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца по 1 програма „Интернет 20.99" със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. Я. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 48,85 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 06.01.2021г. - 19.02.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 52,47 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7319111664/20.04.2021г.
Твърди се, че на същата дата - 06.01.2021г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Я. С. Я. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey за обща лизингова цена в размер на 112.27 лева, дължима чрез внасяне на първоначална вноска в размер на 55,00 лв. и 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,49 лв. По договора за лизинг Я. дължи заплащане на сума в общ размер на 57,27 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 06.01.2021 г. - 19.04.2021 г .
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +********, Я. дължи сума в размер на 208,87 лв., начислена във фактура № 7319111664/20.04.2021 г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
Ищецът сочи, че по отношение на лизинговите вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия, като устройството не е върнато, въпреки не плащане на вноските.
Поради неизпълнение на задълженията, ищецът предявява претенцията си пред съда.
Претендира разноски. В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище. В производството по чл.410 от ГПК, прави възражение на общо основание.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 1582/23 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Я. С. Я. да заплати на заявителя „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, както следва: - сумата от 48,85 лв. (четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 06.01.21г. -19.02.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 06.01.2021г.; - сумата от 52,47 лв. (петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), неустойка съгласно т.9 от Договор за мобилни услуги с предплатен номер +********, която не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена фактура № 7319111664/20.04.2021г.; - сумата от 57,27 лв. (петдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща неплатена дължима сума за предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey по Договор за лизинг от 06.01.2021г., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 06.01.2021г. – 19.04.2021г.; - сумата от 208,87 лв. (двеста и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща разликата между цената на устройството TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на договора за лизинг, начислена на основание т.9, б.(б) от Договор за мобилни услуги с предплатен номер +******** поради виновно неизпълнение за заплащане на изискуеми абонаментни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението,както и сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса, както и сумата от 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение.
По Договор за мобилни услуги от дата 06.01.2021г. с предпочетен номер +******** „Теленор България“ ЕАД се е задължил да предостави на Я. Я. мобилни услуги с месечен 2 абонамент от 20.99лв., включен мобилен интернет и предоставено устройство ТABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum с обща лизингова цена с абонаментния план от 114.76 лв.
На същата дата 06.01.21г. е сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят "Теленор България" АД предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка ТABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey за обща лизингова цена в размер на 112,27 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,49 лв.
По делото са представени фактура № 7315216252/20.01.2021г., фактура № 7316514388/20.02.2021г. и фактура № 7319111664/20.04.2021г. с издател Теленор България ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договори за заем.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и фактури.
Видно от представен Договор за мобилни услуги от дата 06.01.2021г. с предпочетен номер +******** между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната съответен мобилен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментни такси. В договора се съдържат описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Неоснователно е възражението на ответника, относно липсата му на договорни правоотношения с Йеттел България ЕАД предвид промяната в наименованието на "Теленор България" ЕАД с новото Йеттел България ЕАД.
Договорът отговаря по съдържание на законовите изисквания, сключен при ОУ, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от ОУ, които са неразделна част от него.
Самите ОУ са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Представеният договор не е достатъчен, за да се приеме, че за процесните периоди от време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук и дали са коректно фактурирани. Предвид подаденото от Я.
Я. възражение за дължимост на вземанията в тежест на ищеца остава да осъществи пълно и главно доказване на твърдяните от него обстоятелства в исковата молба.
От приложените фактури и приложенията към същите съдът приема, че са отразени задължения на абоната за заплащане на предоставени и съобщителни услуги и договорени 3 месечни такси по правоотношението относно договори за мобилни услуги. Фактурите и приложенията към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти/възникване на вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като същите не са подписани от получателя на доставката. Фактурата e частен свидетелстващ документ и в това си качество има формална доказателствена сила, като съгласно чл. 180 от ГПК удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство, без да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това правило/материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това, фактурата не се ползва с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор между страните и стойността и. Във фактурите са отразени от доставчика суми за различни услуги, вкл. и за лизингови вноски, като от същите документи не става ясно какъв точно е размерът на доставените от ответника през процесния период услуги.
Предвид депозираното от ответника възражение, съдът е назначил служебно ССЕ, за която ищецът не е внесъл определения депозит и същата е заличена. С оглед на което ищеца не доказа претенцията си по основание и размер.
В тежест на ищеца по исковата молба е да докаже вземането си, поради направеното оспорване на претенцията и с оглед на бездействието му, съдът намира, че при липса на доказателства в подкрепа на претенцията му, същата следва да бъде оставена без уважение, като недоказана за сумата от 48,85 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 06.01.21г. - 19.02.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 06.01.2021г. и сумата от 52,47 лв., неустойка съгласно т.9 от Договор за мобилни услуги с предплатен номер +********, начислена във фактура №
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1774fd3b-1efa-48b0-b37b-70f63694bb26