Решение № 58 от 24.02.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 659/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 108, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, изречение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Антония К. Роглева
Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000659 по описа за 2025 година
С решение № 261/28.08.25 г., постановено по т.д. № 135/24 г. на ОС Стара Загора, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК121130788 е осъдено да заплати на А. И. Т. ЕГН ********** 65 000 лв. като обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния син С.Е.С. при ПТП от 28.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2023 г.
/датата на предявяване на молба - претенция до застрахователя/ до окончателното изплащане на обезщетението, като Е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва от 28.12.2022 г. датата на ПТП до 23.01.2023 г.
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на адв. К.И.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 4111,25 лв. (без вкл. ДДС) за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата А. И. Т., а в полза на бюджета на съдебната власт – ДТ в размер на 2600 лв.
А. И. Т. е осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД разноски за първа инстанция в размер на 2 156,63 лв. съобразно отхвърлената част на иска, Жалбоподателката А. И. Т. обжалва горното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причиняването на смъртта на нейния син С.Е.С. при ПТП от 28.12.2022 г., за разликата над 1
65 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2023 г. датата на предявяване на молба- претенция до застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Развиват се подробни съображения относно справедливия размер на дължимото обезщетение във връзка с всички конкретни обстоятелства, които следва да бъдат преценени, нивата на застрахователно покритие, икономическата конюнктура, съдебната практика по аналогични случаи.
Оспорва се като необоснован и незаконосъобразен извода за наличие на съпричиняване от страна на починалото лице от 50 % , като се излагат подробни доводи в насока, че такова не е налице, евентуално, че съпричиняването следва да се определи в много по-нисък размер. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи до пълния му претендиран размер, ведно със законна лихва, считано от 24.01.23 до окончателното плащане.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на страната адв. Ч..
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС” АД не е подала отговор на въззивната жалба, не е изразила становище и в открито съдебно заседание.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от А. И. Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния син С.Е.С., настъпила вследствие на ПТП от 28.12.2022 г., виновно причинено от И.П.К. като водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,А6“ с рег. №*******, за което МПС е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество.
С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил /безспорно обстоятелство по делото/, както и на виновно и противоправно поведение на неговия водач, което е довело до реализиране на проценното ПТП, което като пряк и непосредствен резултат е довело до смъртта на сина на ищцата. Тези 2 изводи не се оспорват от страните във въззивното производство, първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителната му част като необжалвано.
Следва да се отбележи, че в хода на въззивното производство е влязла в сила присъда № 15/30.04.24 г. по нохд 233/24 г. на ОС Стара Загора, потвърдена с решение № 50/20.03.25 г. по внохд № 533/24 г. на ПАС, оставено в сила с решение № 406/10.10.25 г. по кнохд № 543/25 г. на ВКС. С влязлата в сила присъда И.П.К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.12.2022 г. на път ПП-1-6, км. 330+300 /пътя между с. Дъбово, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора и гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора/ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди А6", с регистрационен №********, е нарушил правилата по Закона за движението по пътищата, а именно: чл.20, ал.2, изречение първо от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като по непредпазливост е причинил смъртта на С.Е.С..
По делото е прието заключение на САТЕ, според което механизмът на настъпване на ПТП е следният:
На 28.12.2022 г. по първокласен път 1-6 в посока от изток на запад се е движил лек автомобил Ауди А6, с рег. №********, управляван от И.К.. Скоростта на движение на автомобила е била около 85 км/ч, а опасната му зона за спиране - 83 м. В същото време, в същата посока вдясно по платното за движение се е движил пешеходецът С.С.. Било е тъмната част на денонощието. Участъкът от пътя е хоризонтален, прав и без неравности. В определен момент, на км 330+300 пешеходецът се е оказал пред автомобила, водачът не е възприел опасността и на 111,50 м източно от ориентира Ор2 и на около 0,80 - 1,00 м южно от северната граница на платното за движение е настъпил удар между МПС и пешеходеца. Мястото на удара е в северната пътна лента на платното за движение. Първоначалният контакт за автомобила е настъпил в предната му дясна част в зоната на десния фар, а за пострадалият в долните му крайници. В резултат на удара, тялото на пешеходеца се повдигнало във въздуха, масовия център на тялото е достигнало височина до нивото на тавана, а главата - до горната част на предното стъкло. Отхвърлено е напред и надясно, изпаднало е на пътния банкет встрани, вдясно от мястото на удара и се е установило в покой така, както е описано в протокола за оглед и нанесено в мащабната скица. След удара, водачът е завъртял кормилния кръг наляво и спрял, но след това е изместил автомобила на крайпътна отбивка и се е установил в покой след мястото на удара, така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП е настъпила смъртта 3 на пешеходеца.
Скоростта на движение на л.а. Ауди А6 с рег. №******** в момента на удара и непосредствено преди ПТП е била около 85 км/ч. При тази скорост на движение водачът на л.а. Ауди е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от дължината на конкретната видимост пред автомобила на къси светлини на фаровете.
Безопасната скорост на движение на МПС при движение на къси светлини на фаровете, при която не би възникнало ПТП, в конкретните условия на видимост към пострадалия пешеходец, облечен с тъмни дрехи е 74 км/ч и по-малка от нея. При тази скорост водачът на л.а. Ауди би имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме своевременно аварийно спиране.
В материалите, приложени по делото, има данни, че непосредствено преди ПТП пешеходецът се е движил в северната част на северната пътна лента на платното за движение в посока от изток на запад.
Няма данни с какъв ход се е движил и по тази причина скоростта на пешеходеца не може да бъде определена.
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Водачът е управлявал автомобила с включени къси светлини на фаровете, а пешеходецът е бил облечен с тъмни дрехи /според данните от ДП/. Технически правилно е когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците да се движат по платното за движение противоположно на посоката на движение на превозните средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В конкретната пътна ситуация, ако пострадалият пешеходец се е движил противоположно на посоката на движение на л.а.
Ауди, не би възникнал удар между тях.
Вещото лице сочи, че цветът на дрехите, с които е бил облечен пострадалия има значение за възприемането му от водача. Обект със светлоотразителни елементи по облеклото може де си възприеме от около 110 м, обект облечен с бели дрехи се възприема от около 89 м, а обект облечен с тъмни дрехи се възприема от около 69 м.
Видимостта на водача е била намалена поради движението в тъмната част на денонощието и ограничена от автомобила, който се е движил пред него /според данни от ДП/.
Тъй като ПТП е възникнало на прав и хоризонтален участък от пътя в тъмната част на денонощието, от техническа гледна точка е направен извод, че пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме светлините на приближаващия се от изток на запад л.а. Ауди, ако погледне в тази посока. Далечината на видимост за него зависи от зрителните му функции: острота на зрението, праг на контрастната чувствителност, бързина на различаване, цветова чувствителност и неговата адаптация към различната 4 осветеност. При едни и същи обективни условия различните индивиди имат различна възможност на виждане, в зависимост от свойствата на техните зрителни функции и е трудно да се посочи конкретно разС.ие. При добри зрителни функции на пострадалия, той е можел да възприеме светлините на приближаващия се от изток на запад л.а. Ауди на разС.ие най-малко от 250200 м и ако към този момент пострадалия промени положението си и се разположи до северната граница на платното за движение, би могъл да избегне ПТП. Ударът е бил предотвратим за пешеходеца, ако непосредствено преди ПТП се движи извън платното за движение или ако се движи по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, поблизко до лявата му граница.
Пешеходецът се е движил в северната част на платното за движение, което не е предназначено за движение на пешеходци. От техническа гледна точка, пострадалият пешеходец С.Е.С. се е движил неправилно в северната част на платното за движение, в района където е настъпило ПТП.
Според експерта причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са, от една страна, субективните действия на водача на л.а. Ауди, който при избора си на скорост на движение с включени къси светлини на фаровете (85 км/ч), не се съобразил с конкретните условия на видимост и се е движил със скорост, която е по-висока от безопасната скорост при конкретните условия на видимост (74 км/ч), а от друга, субективните действия на пешеходеца С.С., който е следвало да се движи извън платното за движение - по северния банкет, а ако е невъзможно да го използва - да се движи по платното за движение, но в посока, противоположна на движението на л.а. Ауди. Ползването на светлоотразителни знаци/жилетка или източник на светлина, /за каквито няма данни/ би спомогнало да бъде забелязан по-лесно от водача на лекия автомобил.
От прието заключение на СМЕ е установено, че вследствие на удара пострадалият е получил тежки травми, несъвместими с живота, подробно посочени в обжалваното решение, смъртта е настъпила бързо след ПТП, от порядъка на няколко минути. Установено е, че към момента на настъпване на смъртта С.Е.С. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 3,155 промила. Пояснено е, че тази концентрация съответства на смъртоносно отравяне с алкохол; тежко коматозно съС.ие, което най-често завършва със смърт вследствие на парализа на жизнено важни мозъчни центрове дихателен и сърдечносъдов, като при лица, привикнали към алкохола, смъртен изход може и да не настъпи. При лица, привикнали към алкохола, тежката степен може да се манифестира с голяма част от признаците на средна степен алкохолно опиване, но по-тежко проявени: тежки нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени до липса на реакции, афекти, 5 понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на потискане на централната нервна система. В случая алкохолното опиване е допринесло за пълна дезориентация на пострадалия и преценка за околната действителност.