Решение № 438 от 06.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Бургас, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120201886 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на А. М. Н. ЕГН **********, с адрес общ.Столична, ****** чрез пълномощника адв.В. Ч., против Наказателно постановление №23-0769-004295/16.02.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас,С-р „Пътна полиция“Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1700, 00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Съдържа се пояснение относно конкретните измерения на допуснатите съществени процесуални нарушения - дефицити при пълното и точно описание на нарушението поради непосочване на данни за стойност на установена скорост „над допустимата“, липсващо указание относно мястото на контрол на пътя. Настоява се за цялостна отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от преупълномощения представител адв. Т., която поддържа жалбата и допълва,че удостоверението за одобрен тип средство за измерване и протокола от периодичната проверка на мобилната система за видеоконтрол се отнасят за друго техническо средство предвид цифрова неидентичност в обозначението им. Настоява за отмяна на НП и присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, се представлява от юрк.Ж., която моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление с аргумент за доказаност на нарушението и съответствие на наказанието с предвиденото в закона. Претендира присъждане на разноски.

По допустимостта на жалбата:

1

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2023 г. в 04:38 часа, било констатирано,че А. М. Н. управлявала лек автомобил "Фолксваген", с рег.№*****, в гр.Бургас ,ПП I-6,км 495+182 в посока от КПП -1 към кв.Пети километър с наказуема скорост 118 км/ч. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това извършителят Н. управлявал автомобила със скорост от 118 км/ч при отчетен толеранс на измерената скорост -3%.

Нарушението било установено и заснето под клип №81988 от АТСС T F R 1 - M с фабр.

№644/14,като снимков материал от нарушението с параметрите на измерената скорост бил показан на водача. Последователно били връчени декларация по чл.188, ал.1 ЗДвП на собственика на посоченото МПС А.С.Л,който на 24.08.2023 г. декларирал,че собствения му автомобил на процесната дата 24.07.2023 г. в 04:38 часа бил управляван от А. М. Н.. На 12.10.2023 г. в декларация по чл.188,ал.1 ЗДвП жалбоподателят А. М. Н. удостоверила,че на 24.07.2023 г. около 04:40 часа, управлявала лек автомобил "Фолксваген", с рег.№***** в качеството на ползвател. На жалбоподателя А. М. Н. била връчена покана за съставяне на АУАН на 12.10.2023 г., като предвид неявяването й в указания 7-дневен срок С-р Пътна полиция Бургас,актът бил съставен по реда на чл.40,ал.2 ЗАНН.

Нарушението било извършено

№3827885, влязъл в сила на 03.01.2023 г. в условия на повторност, видно от ЕФ серия К

На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия G A №801850/03.11.2023 г., в който били пресъздадени гореописаните фактически параметри относими към съставомерните обективни и субективни признаци на допуснатoто от жалбоподателя нарушение, което актосъставителят субсумирал под материалноправната норма на чл.21,ал.2 вр.чл.21,ал.1 ЗДвП, като във вр.с констатацията за повторно превишаване на разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч била посочена и санкционната норма на чл.182,ал.4,вр.чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП.

Актът бил връчен на въззивника на 09.01.2024 г.чрез съдействието на органите на СДВР-02 РУ.

Възражения срещу акта не били депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Наказващият орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и при цялостно словесно единство в описателната обстоятелствена част на НП касателно фактическото съдържание на допуснатото нарушение и при нормативна идентичност на приложимия материален закон, впоследствие издал срещу въззивницата атакуваното НП, с което й били наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 182, ал.4, вр.ал.1,т.6 от ЗДвП за допуснатото нарушение на чл.21,ал.2,вр.чл.21,ал.1 ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.04.2024 г.

В случая от приобщената схема на пътния участък, постъпила с писмо от зам. Кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, се установява,че конкретно обозначения в НП пътен участък като място на нарушението е сигнализиран с пътен знак В26- ограничение на скоростта до 50 км/ч, действащо към датата на нарушението 24.07.2023 г.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 24.07.2023 г. се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип 2

TRF1-M, , временно разположена в автомобил в участъка в гр.Бургас, ПП I-6, км 495+182 от КПП-1, и снимаща в посока на движение към кв.Пети километър. Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 644/14, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 15.06.2023 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор "ПП" Бургас, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. По отношение спазването на срока на чл.34,ал.1 ЗАНН съдът намира, че нарушителят е станал известен на 12.10.2023 г. с попълването на декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП , тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя. Действително разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП предвижда възможност във връзка с административни нарушения, установени в отсъствие на нарушителя, собственика на автомобила в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ да представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това обаче не изключва възможността предварително собственикът на автомобила да бъде поканен да попълни декларация п о чл. 188, ал. 1 от ЗДвП , какъвто е настоящият случай. С оглед указаното в попълнената от собственика декларация на 24.08.2023 г. относно автора на нарушението и препотвърждаването на този факт от сочената за водач на автомобила и автор на нарушението А. Н. в попълнена от нея декларация на 12.10.2023 г. /л.22/, е установен авторът на нарушението. Именно в тази хипотеза актът е съставен на 03.11.2023 г. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление – на 16. 02.2024 г. / в т.см.виж Решение № 1776 от 1.03.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2113/2023 г.

При цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от задължителните реквизитни характеристики, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Описанието на фактическото съдържание на нарушението удовлетворява критериите за пълнота, яснота и изчерпателност по отношение на основните характеристики датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено нарушението, с конкретно структуриране на фактите относно проявената форма на активно неправомерно поведение и точно конкретизиране на електронния фиш, обосноваващ признака „в условия на повторност“. Неоснователно е възражението за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в акта и в наказателното постановление не е посочена стойността на превишението на скоростта.В АУАН и в Наказателното постановление са посочени: скоростта на движението на автомобила 118 км/ч след приспаднатия толеранс на измерената скорост -3% и стойността на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта 50 км/ч. При тези данни стойността на превишението може да бъде установена с обикновено аритметично изчисление. Поради това непосочването на тази стойност по 3 никакъв начин не създава пречки за санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, т. е. не накърнява правото на защита.Не може да се приеме за основателно възражението за липса на указание относно мястото на контрол на пътя и отстоянието на същото от пътния знак въвеждащ ограничението,т.к. подобни фактически подробности не съставляват съставомерен елемент, валидно относим към изпълнителното деяние на чл.21,ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, респ. не са увреждащи дефицити в изчерпателното поднасяне на обстоятелствата по чл. 42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН.

В контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП и съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи по своя ефект процесуални нарушения на административно -производствените правила.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта в съответния пътен участък на 24.07.2023 г. е осъществяван от мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 644/14, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и е преминала проверка на техническата изправност на 15.06.2023 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас“, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък ПП I-6 км 495+182 в посока от КПП-1, към кв. Пети км е монтиран пътен знак В26- 50 км/ч. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“ в населено място – 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № 81988, намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 122 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 122 км/ч, административнонаказателната й отговорност е ангажирана за движение със скорост 118 км/ч ( 122 км/ч - 3 %).