Определение № 52226 от 23.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52226 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110153761 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Б. срещу И. П., с която са предявени следните искове във връзка с договор за потребителски кредит от 16.09.2025 г. за:

1. Установяване, че ответникът дължи на ищеца ½ от общото задължение по договора и бъдещите вноски по договора;

2. Осъждане на ответника да заплати на ищеца месечно половината вноска по договора от 17.09.2025 г. д окончателно погасяване на кредита;

3. Осъждане на ответника да заплати на ищеца ½ от заплатените суми по договора до 28.11.2025 г. от 1887,38 лв.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

Нормата на чл. 25, ал. 2 СК (отм.) предвижда солидарност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нуждите на семейството. След прекратяването на брака с развод имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълненото от единия общо задължение, след прекратяване на брака между бившите съпрузи, също е в режим на разделност. За да бъде уважен, регресният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. Поради това след прекратяване на съпружеската имуществена общност или след фактическата раздяла между съпрузите, платилият в повече от припадащата му се част от общото солидарно задължение, съпруг може да претендира надплатената разлика от другия съпруг. Това е така, защото прекратяването на общността или фактическата раздяла, изключва съвместен принос и общност на средствата. Единствено платеното дотогава /до фактическата раздяла или прекратяването на брака/ за погасяване на задължения за нуждата на семейството, независимо от титулярството по платежните документи, е с общи средства и в изпълнение на задължението за общо участие ((Решение № 342 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2011 г., IV г. о.; Решение № 676 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2179/2008 г., II г. о.; Решение № 4329 от 27.05.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 10252/2015 г.).

С Решение от 05.12.2025 г. по гр.д.№ 44417/2025 г. на СРС е прекратен с развод бракът между страните, като видно от писмо от 17.12.2025 г. от постановилият го състав решението не е влязло в сила, както се установява и от служебно приложено съобщение за връчване на решението на ответника И. П. на 15.12.2025 г.

Предвид изложеното, исковете са недопустими, доколкото касаят задължения по 1 действащ брак между страните по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на С. Б. срещу И. П., с която са предявени следните искове във връзка с договор за потребителски кредит от 16.09.2025 г. за:

1. Установяване, че ответникът дължи на ищеца ½ от общото задължение по договора и бъдещите вноски по договора;

2. Осъждане на ответника да заплати на ищеца месечно половината вноска по договора от 17.09.2025 г. д окончателно погасяване на кредита;

3. Осъждане на ответника да заплати на ищеца ½ от заплатените суми по договора до 28.11.2025 г. от 1887,38 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2