Определение № 480 от 24.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Враца, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно наказателно дело № 20251400600629 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение № 373/08.10.2025 г., постановено по ЧНД № 930/2025 г. Районен съдВраца е отменил постановление от 01.09.2025 г. на Районна прокуратура-Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1688/2024 г. по описа на същата прокуратура, водено за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и е върнал делото на прокурора с указания по прилагането на закона.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от прокурор при Районна прокуратура-Враца.

В него се излага, че се намира направения анализ на доказателствата в постановлението е правилен и законосъобразен и се основава на събраните в хода на разследването доказателства. Жалбата на Й. М. Х. стъпвала на друго наказателно дело, в което били дадени показания, които били във връзка с извършено престъпление по чл.116 вр. с чл. 18 НК с обвиняемо/подсъдимо лице Р. Й. М., като в случая била налице аналогия между делата и то от страна на заинтересовано лице, в случая на обвиняемото лице член на семейство и тази аналогия се явявала изцяло заинтересована и необоснована.

Описаните пороци в акта по никакъв начин не променяли установената по делото фактическа обстановка, която приел наблюдаващият прокурор, изведена от показанията на група свидетели, които били отразени като обективни, незаинтересовани и логични.

Отчетени били противоположните твърдения в показанията на св. Й. Х. и В. Ц., които сами по себе си се изключвали и това довело до възприемане за достоверни показанията на свидетелите А. А., М. М. и Т. М.. Следвало да се има предвид, че и показанията на свидетеля Й. Х. и В. Ц. се явявали заинтересовани, отчитайки факта на друго водено наказателно дело за извършено престъпление по чл. 116 НК. Необсъждането на заключението на съдебномедицинската експертиза, съответно с начина на причиняване на телесната повреда на Й. М.

1

Х., при който се констатира разминаване с неговите твърдения, не се явявало основание за немотивираност на акта, доколкото в случая нямало спор за характера на телесната повреда.

Следвало да се отчете, че в случая същата била получена при сбиване на няколко лица, които взаимно си нанасяли удари, което също било отразено в постановлението. В този смисъл наблюдаващият прокурор бил приел наличие на неизбежна отбрана от страна на В. Ц., което недвусмислено обосновавал извода, че също може да е допринесъл към така получената телесна повреда на Й. Х.. Излага се, че наличието на неизбежна отбрана била обоснована като подробно било описано при какви обстоятелства била проявена същата – броя и възрастта на нападателите, използваните подръчни средства за нападение, както и било посочено срещу кого било насочено нападението – срещу бащата на В. Ц. – Ц. В., който бил реално пострадал. Дори и да се приемело, че има отговор от страна на Ц. В. на провокацията на Р. М., то това не засягало поведението и предприетите действия за защита на интереса именно на Ц. В. от В. Ц.. Постановлението било обосновано и правилно.

Иска се да се потвърди обжалваното постановление за прекратяване от 01.09.2025 г. на Районна прокуратура-Враца по ДП № 1688/2024 г. по описа на същата прокуратура, водено за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

От Й. М. Х. не е постъпило становище по така подадения протест.

Окръжен съд - Враца, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведените в частния протест доводи и провери изцяло законосъобразността на обжалваното определение, приема следното:

Частният протест е допустим, тъй като е подаден в законоустановения 7- дневен срок, от лице с нужната процесуална легитимация. Разгледан по същество, той е неоснователен.

Досъдебното производство е било образувано на 08.03.2024 г. по реда на чл. 212, ал.

1 НПК въз основа на сигнал, депозиран от Й. М. Х. за престъпление за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 22.12.2023 г. около 16:30 – 17 часа в с. ***, на *** след възникнал скандал между няколко лица, прерастнал в побой, В. Ц. П. счупил и избил преден зъб на Й. Х., както и разклащане на още три зъба, наранявания в областта на устните и долните резци, охлузвания в дясна предмишница, болки вдясно в областта на хълбока и други нарявания след нанасяне на удари с дървен прът, който бил дълъг към 70-80 см и дебел около 3-4 см.

В хода на досъдебното производство не е повдигано и предявявано обвинение на конкретно лице.

В хода на проведеното разследване са извършени множество процесуално следствени действия – разпит на свидетели – Й. М. Х., А. А. А., М. Т. М., Т. М. М., М. Й. М., М. Д. И., В.

Ц. П., Ц. В. П., П. И. П., С. И. М., Ц. И. П., К. Г. Д., В. И. Г., К. П. Л., Г. Д. Г., Ц. К. П., Р. Й.

М., извършено е освидетелстване на Й. М. Х., назначени са съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза и са приложени относими по казуса писмени доказателства – медицински документи, справки от ЕЕН 112.

2

С постановление от 01.09.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура-Враца наказателното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление.

В обстоятелствената част на постановлението е описана подробно приетата за установена фактическа обстановка, която е следната:

На 22.12.2023г. синовете на пострадалия Й. М. - Р. и М. следобед отишли в землището на с.***, за да добиват незаконно дърва с две каруци. За да не ги видят горски стражари или техни съселяни, братята минали напреко през нива, която се обработва от Ц.

В. и сина му В. Ц. от с.с. Все пак двамата били забелязани от случаен минувач, който съобщил на В., че нивата им е прегазена от Р. и М. М., които минали оттам с двете каруци.

Подобно безотговорно поведение към земеделската продукция а Ц. В., двамата проявявали и преди.

Като научили за случилото се, Ц. и В. отишли на мястото, указано от техния познат и срещнали двамата братя да карат дърва. Междувременно се обадили и на служител във фирмата, която охранява земеделските площи. Ц. и В. направил забележка на нарушителите и понеже от охранителната фирма все още нямало представител, те продължили с колата си, без да влизат в саморазправа с Р. и М..

По-късно М. и Р. се прибрали и започнали да стоварват дървата в двора на къщата си, която е в края на селото. Дошъл да им помага и пострадалият Й. М.. През това време по улицата минал джипа, управляван от В., до когото седял Ц.. Р. излязъл на улицата и им махнал с ръка да спрат. Последният бил употребил алкохол, защото лъхал. Започнал да се кара с тях и дори да ги псува, като дърпал шофьорската врата с настояване В. да излезе от колата. Ц. се ядосал, слязъл от колата и ударил шамар на Р.. Двамата - Ц. и Р. се сбили. От колата излязъл В. и опитал да ги разтърве, а в това време откъм двора дошли първо М. Й. с метален стол в ръце, а след него бързал Й. М. с дърво в ръка. Четиримата започнали да се бият, а Р. Й. отишъл до каруцата, взел брадва и в гръб с острата част ударил по главата Ц. В., който се свлякъл безжизнен на земята.

Като видял какво е направил брат му, М. взел брадвата от ръцете му и я понесъл към двора, а Р. и пострадалият М. тръгнали след него. В., изплашен от случилото се започнал да вика за помощ и се притекли съседи, вкл. и снахата на пострадалия М. И., която дала кърпа да затискат откритата рана. Боят бил преустановен и извикана медицинска помощ и полиция на тел. 112. Тъй като травмата била сериозна, по съвет на другите, В. тръгнал с колата си да транспортира баща си до врачанската болница. Някъде при гр.Криводол срещнал линейката и Ц. В. бил закаран до болницата, а по-късно и в болница в гр.София, където е лекуван.

Пострадалият след боя установил, че има счупен зъб и сезирал компетентния съд с тъжба за лека телесна повреда срещу В. Ц., но понеже съдът приел, че е налице средна телесна повреда, прекратил частно наказателно производство и изпратил делото на Районна прокуратура гр.Враца.

3

Срещу Р. Й. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.115 вр. чл.18 НК опит за убийство, с внесен в Окръжен съд Враца обвинителен акт.

С постановлението от 01.09.2025 г. наблюдаващият прокурор е приел, че на инкриминираната дата на св. Й. М. е била причинена средна телесна повреда, която според него е резултат от удар с дървен кол от страна на В. Ц.. От своя страна последният отрича да е избил посочените в експертизата зъби. Не отрича да е удрял Й. по време на боя, но е сторил това, за да защити баща си. Ударите били взаимни. Нанасяли си удари по различни части на тялото. В тази посока са и показанията на цитираните горе свидетели, във верността на които съм уверен. Никой от тях не е видял Й. по време на боя и непосредствено след него да е бил с избити зъби или да има кръв в устата му. Пострадалият в разпита заявява, че след като се е качил в линейката, установил, че един от зъбите му е избит.

Предвид еднопосочността на дадените показания от свидетелите А. А., М. М., Т. М. и факта, че произхождат от лица с различен интерес от изхода на делото, трябва да им се даде вяра като достоверни. Според тези показания В. и Й. са влезли в съприкосновение физическо - двамата са се биели, но първият е защищавал себе си и баща си от нападението на тримата - баща и синове. Затова прокурорът е приел, че В. Ц. е извършил деянието при неизбежна отбрана, тъй като е отблъснал непосредствено нападение спрямо себе си и личността на баща си, реализирано от пострадалия и неговите синове, които били въоръжени с брадва, кол и метален стол. В конкретната ситуация като се има предвид обстоятелството, че Р. Й. е бил употребил алкохол, физическата и словесна агресивност от негова страна към Ц. В. и сина му В., непосредствено преди нападението, възрастовата разлика в полза на двамата братя - млади и здрави мъже, подкрепяни от баща си, тяхното физическо и количествено превъзходство, вкл. и това, че са били въоръжени с изброените горе предмети, които могат да причинят сериозни травми, е приел, че нападението е било налице - съществувала е реална и непосредствена опасност за увреждане личността на Ц. В. и сина му В. Ц.. Поради това и поведението на последния не е общественоопасно. Напротив то е общественополезно, правомерно. Затова и вредите, причинени на Й. М., за да се отблъсне нападението му не могат да бъдат основание за търсене и реализация на наказателна отговорност спрямо лицето, което ги е причинило. Принципът, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, намира приложение и при неизбежната отбрана. При тези съображения представителят на Районна прокуратура Враца е приел, че деянието , предмет на разследване в процесното досъдебно производство не е престъпление, респ.налице е основание за прекратяване на наказателното дирене .

Срещу постановлението на прокурора е подадена жалба от Й. М. Х., въз основа на която е образувано ЧНД № 930/2025 г. по описа на Районен съд - Враца. С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсва задълбочен анализ и оценка на събраните по делото доказателства. От прокурорския акт не ставало ясно кои интереси и права на обвиняемия са били застрашени и до каква степен, не може да се разбере бил ли е застрашен живота му или този на негов близък, било ли е в опасност неговото здраве, по какъв начин, до каква степен 4 и ако е така, колко адекватна е ответната реакция. След като е приел, че има противоправно нападение и осъществена защита от такова, представителят на обвинението е бил длъжен да изследва дали защитата съответства на характера и опасността на нападението, кога е започнало нападението и кога е прекратено. Не е обсъдено в постановлението дали не е извършено деяние по чл. 132 на НК и ако не-защо. В постановлението прокурорът е отбелязъл, че е „уверен“ в показанията на част от свидетелите- А. А., М. М., Т. М.. Не било посочено в постановлението защо не дава вяра на останалите свидетели. Не била извършена съпоставка между показанията на двете групи свидетели и налице ли са противоречия между тях. В постановлението било посочено, че безспорно се налага изводът, че на инкриминираната дата на св.Й. М. е била причинена средна телесна повреда, която „според него е резултат от удар с дървен кол от страна на В. Ц.“, но не ставало ясно от постановлението какво е приел прокурора и как е причинена тази телесна повреда според него. Липсвала съпоставка на показанията на на пострадалия Й. М. и тези на свидетеля В. Ц. със заключението на съдебно-медицинската експертиза относно механизмът на причиняване на телесната повреда и по-конкретно с отговора на въпрос № 3, както и не било коментирано налице ли противоречие между съдебно-медицинската експертиза и показанията на пострадалия и другите свидетели. Отбелязано е, че липсва обсъждане на заключението по съдебно-медицинската експертиза – дали същото се цени, подкрепено ли е от показанията на свидетелите и другите доказателства, и конкретно от кои.