Определение № 3202 от 05.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3202 гр. Варна, 05.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100501264 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. Р. чрез адвокат С. К. срещу Определение № 5450 / 25.04.2025 г. по гр. д. № 11147/2024 г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорва изводите на съда, че не се налага отделна защита по всеки от кумулативно съединените искове, поради което се дължи едно общо възнаграждение. Според жалбоподателя реално заплатеното възнаграждение в общ размер на 3 200 лева, от които 2 500 лева по исковете срещу „Кредисимо“ ЕАД и 700 лева по исковете срещу „Ай Тръст“ ЕООД е справедливо и не е прекомерно. Позовава се на съдебна практика на ВКС на РБ, както и на решението по дело С-57/15 на СЕС, с което е извършено тълкуване на чл. 14 от Директива 2004/48, с оглед на което нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да отговаря на понятията разумност и пропорционалност. Посочва, че макар в решението по дело C-438/22 на СЕС да се приема, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, то посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения служат за ориентир на съдилищата, относно механизма за определяне на адвокатските възнаграждения при различните видове дела, с оглед защитаваното в процеса субективно материално право. Евентуално, ако съдът прецени, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуциран, то същото следва да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 2004г. минимален размер от 836 лева за главния установителния иск и главния осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД и на 578 лева и за главния установителния иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД или съответно в общ размер на 2000 лева.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД е подала отговор по частната жалба, с който моли същата да се остави без уважение по изложени съображения. „Ай Тръст“ ЕООД не е подало отговор на жалбата.

Съдът намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна чрез надлежен пълномощник срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК молба ищецът елин Н. Р. чрез адвокат С. К. е поискал изменение на постановеното по делото Решение № 630/24.02.2025 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 200 лева.

За да остави молбата без уважение, РС – Варна е потвърдил мотивите, с които е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, а именно че е несправедливо по типови искови молби, с предявени искове с подобен предмет на доказване да се претендира адвокатско възнаграждение, което надвишава размера на отпуснатия кредит. Отделно от горното, съдът е отчел липсата по делото на фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното по делото открито съдебно заседание. Съобразил е и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 г., поради което и е счел, че на ищеца следва да се присъди общо адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, от които 200 лева по предявените искове срещу „Ай тръст“ ЕООД и 300 лева по предявените искове срещу „Кредисимо“ ЕАД.

Така изложените мотиви се споделят изцяло от състава на въззивния съд. Видно от материалите по гр. д. № 11147/2024 г. на ВРС, представени са два договора за правна защита и съдействие, сключени между ищеца и адв. С. К., в които е са договорени възнаграждения за процесуално представителство по делото в общ размер на 3 200 лева, от които 2 500 лева по исковете срещу „Кредисимо“ ЕАД и 700 лева по исковете срещу „Ай Тръст“ ЕООД, платени в брой.

Съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.2004 г. минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В разглеждания случай, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и проведено едно открито съдебно заседание без явяване за осъществяване на процесуално представителство и без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Действително, касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските 2 спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Макар и в случая срещу „Кредисимо“ ЕАД да са предявени два иска – за недействителност на клауза на договора и за връщане на дадено без основание, то извършената работа е една и съща, доколкото исковете почиват на един и същ правопораждащ факт – сключването на един и същ договор, ангажирани са едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от пълномощника.

Следва да се отбележи още, че са налице данни за наличието на образувани и не малко на брой други дела срещу ответниците и други кредитори с идентичен предмет, основани на идентични договори. Ето защо, делото не само не се отличава с фактическа и правна сложност, но е еднотипно с други дела, водени от същите адвокати.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение в общ размер от 500,00 лева е справедливо и адекватно на фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение ще бъде потвърдено.

Разноски в производството по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК не се дължат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5450 / 25.04.2025 г . постановено по гр. д. № 11147/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3