Решение № 1209 от 11.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500906 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по въззивна жалба № 372025/30.12.2021 г. на ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, подадена чрез процесуален представител адвокат Х., надлежно упълномощена с пълномощно приложено на л.23 от делото, срещу решение № 266908 от 09.12.2021 г., постановено по гр.дело № 13354/2020 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 2 състав, в частта, с която предявения от С. С. А. срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от телесни увреждания получени при ПТП, настъпило на 11.10.2018 г. в гр.София, е уважен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да намали размера на присъденото обезщетение, като приложи и процент принос от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Претендира присъждане на направените по делото 1 разноски и адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, изчислени съобразно решението, както коригиране на разноските на насрещната страна.

Твърди се неправилност на решението в обжалваната му част, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че сумата от 20 000 лв. обезщетение е справедлива и в съответствие със събраните доказателства по делото. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно е приложил материалния закон и е кредитирал избирателно събрания доказателствения материал, не вземайки предвид приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност, неправилно е интерпретирал същите. Въззивникътответник твърди, че при определяне на действителния размер на търпените неимуществени вреди, решаващият състав изобщо не е приложил един от задължителните критерии за определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение, а именно социално-икономическата обстановка в страната. Поддържа се, че при съпоставяне на исканата сума като обезщетение и периода, в който ищцата е търпяла болки и страдания, се получава месечно обезщетение от 5 000 лв., което надхвърля около 10 пъти минималната работна заплата за страна и около 4,2 пъти средната месечна работна заплата за страната за процесния период. Поддържа невярност на извода на първоинстанционния съд, че ищцата е била бременна към момента на настъпване на ПТП, което обуславя повишена чувствителност и емоционална ранимост. Твърди, че този извод на съда почива на твърдения, обективирани в исковата молба, но не и на доказателствата, събрани в хода на процеса, от които се установява, че към момента на ПТП и по време на възстановяването на ищцата същата не е била бременна. Твърди, че съдът неправилно не е отчел приноса на ищцата досежно търпените от същата вреди. Поддържа, че в хода на процеса се е доказало наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в навлизане от страна на ищцата на платното за движение, без да се огледа, несъобразяване с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение и по този начин е попаднала в опасната зона за спиране.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищцата С. С. А. чрез нейния процесуален представител адвокат М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено 2 на л.4 от първоинстанционното дело.

Счита въззивната жалба за неоснователна с твърдението, че първоинстанционният съд правилно е възприел установената по делото фактическа обстановка и въз основа на нея, след задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и съдебна експертиза е достигнал до законосъобразен извод за основателност и доказаност на предявените претенции. Оспорва наведените във въззивната жалба твърдения за липса на справедливост на така присъденото обезщетение, съпричиняване от страна на ищцата.

Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната му част, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред АС-София.

С оглед предмета на настоящото въззивно производство, решение № 266908 от 09.12.2021 г., постановено по гр.дело № 13354/2020 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 2 състав в частта на уважения иск в размер на сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата е влязло в сила на 05.01.2022 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник поддържа въззивната си жалба в писмено становище. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание възиваемият-ищцата А. оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си представител и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Заявява възражение по чл.78, ал.8 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 3 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от С. С. А. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С одобрено от съда протоколно определение от 26.09.2019 г. по н.о.х.д.

№ 15152/2019 г. по описа на СРС, НО, 12 състав Г. В. И. е признат за виновен в това, че на 11.10.2018 г. около 08,20 часа в гр.София, при управление на л.а.м. „Ауди А3“ с рег.№ ********, по пътното платно на ул. „Крум Стоянов“, с посока на движение от ул. „Богданци“ към ул. „Йосиф Щросмайер“, в района на кръстовището с ул. „Пловдив“, на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8.1. от ППЗДвП и с пътен знак Д17 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал и не осигурил преминаването на пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка С. А.

С., като последва удар с предната част на автомобила в лявата странична част на тялото на пешеходката и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на лявата голямопищялна кост и счупване на лявата малопищялна кост, които увреждания в съвкупност, както и поотделно са реализирали трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни и деянието е извършено на пешеходна пътека.

Между страните не е било спорно, че към 11.10.2018 г. за лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег.№ ******** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/23/118002341527 с валидност от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.

След произшествието ищцата е настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, което продължило до 15.10.2018 г., по време на което е осъществено консервативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването на костите на лява подбедрица под местна упойка и поставяне на гипсова имобилизация. При изписването на ищцата от болницата, й е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност 35 дни. В последствие са издадени още два болнични листа /л.79 и 80 от досъдебното производство/, с който отпускът за временна нетрудоспособност на ищцата е продължен до 4

13.01.2019 г., включително. В епикризата, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е посочено, че при УЗД-без данни за бременност в момента, контрол след 7 дни. Видно обаче от епикризата издадена от Клиника „Патология на бременността“, СБАЛ по Акушерство и гинекология-„Майчин дом“ ЕАД София /л.77 от досъдебното производство/, на 24.11.2018 г., малко повече от един месец след претърпяното произшествие, ищцата постъпва в клиниката по повод на генитално кървене и болки ниско в корема.

Установено е, че е налице втора по ред бременност, като последната редовна менструация е била на 13.09.2018 г., приключила със завършен аборт. Ищцата е изписана на 27.11.2018 г.

С неоспореното от страните заключение на приетата пред първоинстанционния съд комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че в пряка причинна връзка от произшествието ищцата е получила следните увреждания: закрито счупване на външната издатина на големия пищял на лява подбедрица, счупване на малкия пищял на лява подбедрица, увреда на вътрешната странична връзка на лява колянна става. Установява се, че при нормално протичане на лечебния процес без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид травми е около шест месеца.

Установява се още, че ПТП е настъпило през светлата част на денонощието и видимостта е била нормална и за двамата участника в произшествието. Вещото лице сочи, че пешеходката е имала възможност да възприеме приближаващия автомобил.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на И. В.

К.-свекърва на ищцата и П. В. К.-съпруг.

Свидетелката К. установява, че към датата на катастрофата ищцата имала две деца, работела, грижела се за тях, нямала проблеми. След произшествието ищцата възприемала станалото зле, имала много болки, ревяла. Свидетелката й помагала за децата и това продължило около 6-7 месеца. Имала болки и през нощта, психиката й била разбита. Свидетелката установява, че след свалянето на гипса, ищцата провела рехабилитация около 15 дена в Пирогов. Ходела с помощта на патерици. В момента, когато се промени времето има болки в крака.

Свидетелят К. установява, че съпругата му след произшествието се 5 променила. Нощно време сънувала кошмари и се налагало съпругът й да я успокоява. Имала много болки и не можела да се грижи за децата. Грижите за децата за период от около 6-7 месеца били поети от бабите. Едното дете е от предишен брак на свидетеля К., а другото от предишен брак на ищцата, но двамата полагат грижи за тях. Свидетелят установява, че лично той придружавал съпруга си за рехабилитации в Пирогов. Понастоящем ищцата има болки в коляното и когато се променя времето я боляло и слага наколенка и шина. След произшествието ищцата не се къпела сама, а по-късно ходела с патерици.

От доказателствата по делото не се установи извършено от застрахователя извънсъдебно плащане на обезщетение от 7000 лв. с преводен документ от 09.10.2020 г., тъй като видно от удостоверение на ПИБ АД /л.137 от първоинстанционното дело/, банковата сметка, по която е преведена сумата е закрита на 12.12.2019 г., т.е. преди датата 09.10.2020 г., на която ответникът твърди да е осъществил превода.

При така установената по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице са предпоставките за уважаването на исковете. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът е отчел конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането и практиката на повисокостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи. За установените неимуществени вреди от болки и страдания, следствие на закрито счупване на външната издатина на големия пищял на лявата подбедрица, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица, увреда на външната странична връзка на лявата коленна става, болнично лечение за периода от датата на произшествието до 15.10.2018 г., по време на което на ищцата е била поставена локална анестезия, след което счупените кости са били наместени и е била извършена имобилизация на крака чрез поставяне на гипс, в отпуск поради временна неработоспособност до 13.01.2019 г., изпитвала болки вечер, сънувала е и кошмари, докато се е възстановявала, за децата се е грижила нейната свекърва, изпитвала болки при промяна на времето, станала е по-затворена и плашлива, че към момента на ПТП ищцата е била бременна, състояние, което обуславя по-голяма емоционална ранимост и чувствителност първоинстанционният съд е счел за справедлив размер на дължимото обезщетение сумата от 35 000 лева, но е 6 присъдил сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, до който размер е поискана с исковата молба. Приел за неоснователно въведеното с отговора на ответника възражение за принос от страна на ищцата.