Решение № 300 от 03.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Русе, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

М. Велкова

Силвия Павлова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от М. Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500422 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Р. М. от гр.Русе против решение №1837/22.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2319/2023 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от „Е.М.“ ЕООД- гр.София иск за установяване на вземане по чл.422 от ГПК над сумата от 91.96 лв. до размер на 352.91 лв., дължима главница по договор за потребителски кредит, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът над сумата от 91.96 лв. до размер на 352.91 лв. се отхвърли. Иска се и присъждане на разноските за производството.

Ответникът по жалбата „Е.М.“ ЕООД- гр.София, ЕИК *** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 1 от ГПК.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявеният от „Е.М.“ ЕООДгр.София против жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 390.43 лв.- главница и 114.05 лв.договорна лихва по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №768/2023 г. по описа на Русенския районен съд.

От приложеното ч.гр.д. № 768/2023 г. по описа на РРС е видно, че в полза на „Е.М.“ ЕООД- гр.София е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу жалбоподателя за сумите:

390.43 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от 17.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022г. до окончателното плащане, за сумата в размер на 114.05 лв.- договорна лихва, както и за разноските в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 от ГПК, което е породило и правният интерес от исковата защита.

Искът за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение е предявен в законоустановения срок, същият е допустим и правилно е разгледан по същество.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че на 17.06.2020г. е сключен договор за потребителски паричен кредит №4179131/17.06.2020 г. между „У.М.Ф.“ ЕАД и М. Р. М., по силата на който кредитната институция предоставила на жалбоподателя в заем в размер на 390.43 лв. Жалбоподателят в качеството му на кредитополучател се задължил да погаси задължението си на обща стойност 475.65 лв., включващо главница и лихви, на 19 месечни вноски, в срокове и при условия, уговорени 2 в договора.

С договор за цесия, сключен на 19.04.2022г. вземането е прехвърлено на „Е.М.“ ЕООД. „У.М.Ф.“ ЕАД упълномощило ищцовото дружество да съобщи по законоустановения ред на длъжниците за сключената цесия, да извърши всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване по вземанията, предмет на договора. До жалбоподателя са били изпратени уведомления на посочения от последния адрес, върнати като непотърсени.

Жалбоподателят е представил банково удостоверение относно притежавана от него банкова сметка, както и за осъществени трансакции за периода 17.06.2020г. - 09.05.2022г. В този период са извършени плащания в размер на 298.47 лв. с основание: вноска по кредити. В удостоверението не е посочен номер и/или друг индивидуализиращ признак на кредита, по отношение на който са извършени вноските.

С приетата в първоинстанционното производство съдебно икономическа експертиза е установено, че с договор за потребителски паричен кредит №4179131/17.06.2020г. е реструктуриран дългът по стоков кредит №4036211/19.01.2020 г., сключен с „У.М.Ф.“ ЕАД в размер 390.43 лв.

В експертизата е посочено също, че внесените суми за погасяване на процесния кредит възлизат на обща стойност 37.52 лв., както и че длъжникът преустановил плащания по кредита след 14.12.2020г. Съгласно заключението размерът на непогасените задължения възлиза на 513.40 лв., от които: 390.43 лв. – просрочена главница; 90.02 лв. – просрочена договорна лихва за периода 07.12.2020г. – 06.10.2022г.; 32.95 лв. – обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 08.01.2021г.- 04.02.2021г. и от 08.10.2021г. до 05.02.2023г. Експертът е посочил, че ако всички плащания бъдат отнесени за погасяване на главницата, то дължимия остатък е на стойност 352.91 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният срещу жалбоподателя иск в размер на 352.91 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното плащане и е отхвърлил иска в останалата част.

Прието е, че в производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да установи наличието на спорното право, а ответника фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането- предмет на 3 заповедта за изпълнение.

Районният съд е изложил съображения, че основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за банков кредит, сключен на 17.06.2020г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение задължението от страна на първия кредитор- да предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.

Първоинстанционният съд е приел, че между „У.М.Ф.“ ЕАД и М. Р. М. е сключен договор за потребителски кредит, включващ задължение на кредитната институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата- предмет на договора, както и задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна лихва.

Прието е също, че фактът на изпълнение задължението на праводателя на ищеца за предоставяне паричната сума не е спорен и е установен от кредитираното заключение на приетата по делото експертиза.

Първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата на чл.13, ал.6 от ОУ дава възможност на кредитора да прехвърли вземането си по договора за кредит на трето лице, като уведоми за това длъжника. Вземането било цедирано на „Е.М.“ ЕООД, като цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които е цедирал, между които и по процесния договор. Правата по прехвърленото вземане преминали върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не бил титуляр на вземането. Въз основа на това е обоснован извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за кредит, респективно установяване на вземанията си. Посочено е, че кредиторът положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника уведомлението за цедиране на вземането. От приобщените по делото известия за доставяне било видно, че същите са изпратени до посочените от ответника в процесния договор постоянен и настоящ адрес в гр.София, но са се върнали с отбелязване: „непознат“. При тези данни първоинстационният съд е приел, че прехвърлянето на вземането е 4 породило действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Съдът е счел, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен и е изложил съответните съображения. Посочено е, че в договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност – 21.94%, но не били посочени допусканията, използвани при изчисляването му по определения в Приложение №1 начин, съобразно изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници при сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което водило и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин-чл.10, ал.1 от ЗПК. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.

Първоинстанционният съд е приел, че е нарушено и законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи като неспазването на това изискване се санкционирло с недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК. По тези съображения съдът е счел, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен. Последиците от недействителността на договора са визирани в чл.23 от ЗПК- възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи.

Прието е, че кредитополучателят усвоил сумата 390.43 лв. и с оглед чл.23 от ЗПК същият дължал възстановяване само на чистата стойност. След съобразяване на извършените плащания от страна на длъжника, районният съд е обосновал извод за основателност на предявеният иск до размер на 352.91 лв., представляваща непогасена главница, а претенциите в останалите им части са приети за неоснователни.

Решението в обжалваната част е правилно.

5

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е извел извод за основателност на предявеният иск за установяване на дължима главница в размер на 352.91 лв.

Правилно съдът е приел, че в производството ищецът е установил както активната, така и пасивната материално правна легитимация по иска.

С допустимите от закона доказателства е установен фактът на сключване на договор за потребителски кредит между жалбоподателя и „У.М.Ф.“ ЕАД, по силата на който жалбоподателят е получил сумата в размер на 390.43 лв.

Установено е с приетата по делото експертиза, която правилно е кредитирана като компетентно и обосновано дадена, че с този кредит е рефинансирано старо задължение на жалбоподателя. Установено е и че вземането е цедирано на ответника по жалбата, поради което същият има качеството на кредитор.

В доказателствена тежест на жалбоподателят е да установи факта на погасяване на задълженията си по договора. Представеното от него банково удостоверение не установява погасяване на задълженията му по конкретния договор в размер на 298.47 лв. Удостоверението съдържа информация за извършените трансакции по сметката на жалбоподателя в посочения период, но липсва индивидуализация на кредитите, посочени като основание за извършените плащания. Само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор в общ размер на 298.47 лв.

Правилно за установяване размера на непогасената част от дължимата главница първоинстанционният съд е съобразил приетата по делото съдебноикономическа експертиза. Последната е изготвена на база приетите по делото доказателства и счетоводните записвания, обоснована е и не е оспорена по надлежния ред от страните, поради което законосъобразно е кредитирана от районния съд. Констатациите на ВЛ не се опровергават от други доказателства по делото, вкл. и от представеното от жалбоподателя банково удостоверение.