Решение № 960 от 16.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Русе, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520100142 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск за отмяна на решения на общо събрание /ОС/ на етажна собственост /ЕС/.

Искът е с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

Претенцията на ищцата В. Х. И. се основава на твърдения, че е собственик на недвижим имот в ответната ЕС - апартамент 21, на ет. 7, че на 11.12.2024 г. в 19.00 часа е проведено ОС на ЕС по посочен дневен ред. Взети били решения в рамките на проведеното ОС, като молителката счита, че решението по точка 1, подточка 3, буква „б“ по от дневния ред – „Да се предприемат действия по принудително събиране на дължимата от Г. И. сума. Таксата на частния съдия-изпълнител да бъде заплатена от касата на ЕС. За нуждите на производството, Председателят на УС има право да упълномощи адвокат или да представлява лично ЕС – по негова преценка“, съобразно протокола на ОС е незаконосъобразно. Излага правни доводи относно липса на изискуемо мнозинство, както и относно отричането на правото й на глас при вземане на решение, което я засяга. С изрична молба уточнение уточнява, че обжалва именно решението по т. 3, б. „б“ от протокол № 15 на проведеното ОС на 11.12.2024 г. Посочва кои лица са взели участие в гласуването, как са гласували и какви идеални части от общите части /ОЧ/ на сградата представляват. Въз основа на така изложените обстоятелства ищцата 1 моли за отмяна на така взетото решение и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – ЕС на вход Е на бл.“***“ в гр. Русе, представлявана от „*** оспорва иска. Счита, че при провеждането на ОС са спазени изискванията за кворум и мнозинство. По отношение на изложените доводи за това, че е отречено правото на молителката на глас, не оспорва това но счита, че е правилно т.к. тя е майка на заинтересованото лице срещу, което е взето решение за образуване на изпълнително дело. Така това решение било оправдано, тъй като тя във всички случаи щяла да гласува „против“.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съдът счита, че предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество. Това е така, защото съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7, а съгласно тази разпоредба председателят на управителния съвет (управителят) в 7-дневен срок от провеждане на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението, а копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите. От така изложеното както при граматическо тълкуване, така и при исторически анализ на редакцията на разпоредбата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС се налага извода, че срокът за оспорване на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажните собственици започва да тече от връчване на етажните собственици на протокола от проведеното общо събрание. В този смисъл е използвания от законодателя израз в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС "получаване" на решението, а в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС – " предоставяне" на собствениците на копие от протокола и приложенията към него. Както "получаването", така и "предоставянето" се свързват с връчване, достигане до заинтересованите лица – собственици, ползватели или обитатели. Законът има предвид реалното получаване на препис от протокола с оглед запознаване с неговото съдържание, а не латентната възможност етажният собственик да се снабди него. За сравнение при предходната редакция на текста на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС срокът за оспорване на решение на общото събрание тече от "оповестяването" на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, т. е. чрез поставяне на съобщение за изготвяне на протокола от общо събрание, а копие 2 от протокола се предоставя при поискване. Не е достатъчно следователно при настоящата правна уредба да бъде поставено на общодостъпно място в сградата съобщение, че протоколът е изготвен, нито дори да бъде поставен самият протокол, тъй като по този начин няма да е изпълнено изискването на закона за реално "получаване" или "предоставяне" на протокола. В случая не само липсват доказателства за получаване/предоставяне на протокола на ищцата, но дори от самото провеждане на събранието до предявяване на иска не е бил изтекъл законовия 30-дн. срок /същият изтича в 24:00 часа на 10.01.2025 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена в 16:03 часа на с. дата/.

При това положение искът следва да се разгледа по същество като съдът съобрази и обстоятелствата, които не са оспорват и които е приел за ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, а именно: че. молителката е етажен собственик в ответната ЕС като притежава ап.

21, на ет. 7; че на 11.12.2024 г. в 19.00 часа е проведено ОС на ЕС, за което е изготвен представения по делото протокол № 15, както и че са взети решенията, отразени в протокола; че при свикване на събранието са били спазени изискуемите от закона срокове. че при гласуването по т. 3, б. „б“ по т.1 от дневния ред в гласуването не е отчетен гласа на ищцата като заинтересована страна, което ответникът счита това за оправдано.

По делото е представен препис от протокола за проведеното ОС - №*** г. От същия е видно, че са присъствали 15 собственика или общо 61,93% идеални части/ид.ч./ от общите части на сградата /ОЧС/. По подточка 3, б.“б“ от т.1 от дневния ред е взето решение „Да се предприемат действия по принудително събиране на дължимата от Г. И. сума. Таксата на частния съдия-изпълнител да бъде заплатена от касата на ЕС. За нуждите на производството, Председателят на УС има право да упълномощи адвокат или да представлява лично ЕС – по негова преценка“. При гласуването на решението са отчетени 14 гласа, представляващи 58,28% ид.ч. от ОЧС. Решението е прието с мнозинство от 27,7% ид.ч. „за“/6 конкретно посочени гласа/ при 16,34 % ид.ч. „против“/4 конкретно посочени гласа/ и 14,19 % ид.ч. „въздържал се“/4 конкретно посочени гласа/. Посочено е, че в гласуването не е отчетен гласа на ищцата „съобразно разпоредбата на чл.17, ал.1, т.2 ЗУЕС и предвид обстоятелството, че обсъжданото съдебно решение касае дъщерята на това лице.

При това положение следва да се прецени дали при вземането на така посоченото решение са спазени изискванията на закона съобразно 3 оплакванията на ищцата. На първо място следва да се прецени какъв тип е обжалваното решение с оглед разпоредбата на чл.17 от ЗУЕС, предвиждаща различни мнозинства за различните типове решения. В случая решението е по ал.3, в която е уреден общият случай „извън случаите по ал. 2“ - „повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост“. Това е така, т.к. решението не покрива никоя от хипотезите на изискуеми квалифицирани мнозинства по ал.2. При това положение същото е следвало да бъде взето с мнозинство от 30,97% ид.ч. от ОЧС, т.к. са представлявани 61,93% ид.ч. от ОЧС. В случая това мнозинство не е било достигнато. Ответникът оправдава това с цитирана в закона разпоредба от ЗУЕС - чл.17, ал.1, т.2 ЗУЕС, и предвид обстоятелството, че обсъжданото съдебно решение касае дъщерята на ищцата, т.е. счита че мнозинството следва да е само от останалите представлявани собственици. Това разбиране е неправилно. На първо място в закона не съществува такава разпоредба – ал.1 на чл.17 от ЗУЕС няма точки. В действителност точки съдържа разпоредбата на ал.2 на чл.17 като съобразно т.2 е предвидено, че за изваждане от сградата на собственик или ползвател по реда на чл. 45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години - с мнозинство не по-малко от 75 на сто от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя като собственикът или ползвателят, за когото се отнася решението, не участва в гласуването; а за изваждането от сградата на обитател решението се взема с мнозинство не помалко от 75 на сто от идеалните части от общите части. Видно е че тази разпоредба е относима към друг тип решение – такова по чл.45 от ЗС, за което обаче се иска квалифицирано мнозинство от 75%. Видно е, че в този случай се допуска приспадане на ид.ч. при отстраняване на собственик или ползвател, но не и за отстраняването на обитател. В случая става въпрос не за решение, засягащо ищцата като собственик, а такова, засягащо дъщеря й, която не е собственик или ползвател и няма % ид.ч., а такъв има ищцата, т.е. дори за решение по чл.45 от ЗС не е било допустимо да се приспада гласа на ищцата.

Още по-малко има такова основание при вземане на обжалваното решение. От една страна ответникът се позовава на разпоредба, която позволява такова допускане, но се иска квалифицирано мнозинство, а от друга взема решение без квалифицирано мнозинство, а и изобщо без да е постигнато мнозинство от представляваните ид.ч. като изключва право на глас на собственик без да е налице основание за това. С оглед на изложеното съдът счита, че взетото решение е неправилно, т.к. няма мнозинство за същото. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата разноските по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. В полза на адв. В. В., 4 който е представлявал ищцата по реда на чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. Това е така, т.к. съгласно чл.38, ал.2 ЗА в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението по протокол № *** г. за проведено общо събрание на етажната собственост/ЕС/ на вход „Е“ на бл.“***“ в гр. Русе в частта относно взетото решение „Да се предприемат действия по принудително събиране на дължимата от Г. И. сума. Таксата на частния съдия-изпълнител да бъде заплатена от касата на ЕС. За нуждите на производството, Председателят на УС има право да упълномощи адвокат или да представлява лично ЕС – по негова преценка“ – подточка 3, б.“б“ на точка 1 от дневния ред по протокола.

ОСЪЖДА етажната собственост на вход „Е“ на бл.“***“ в гр. Русе, представлявана от „***да заплати на ищцата В. Х. И., ЕГН:********** сумата в размер на 82,10 лв. – разноски за държ. такса по делото.

ОСЪЖДА етажната собственост на вход „Е“ на бл.“***“ в гр. Русе, представлявана от „***да заплати на адвокат В. В. от АК Русе сумата в размер на 1000 лв. – адв. възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5