Решение № 3814 от 15.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5877/2025
- Вид
- Решение № 3814
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1, буква "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл.5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл.7, ал.1, б."в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл.7, пар.2 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 3814 гр. Варна, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110105877 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с иск по чл.7, ал.1, б.“в“ от Регламент 261/2004 (EO) от страна на ищцата Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., чрез процесуалния представител адв. В. Б. от АК-Варна, против ответника „****, осъществяващо дейност на територията на Република България чрез Търговско представителство „Турски авиолинии-Тюрк Хава Йолларъ“, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ 24, офис 14, БУЛСТАТ 121546781, представлявано от М.Е.И., с процесуален представител адв. С. С. от САК.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила договор за въздушен превоз с ответника, по силата на който ответната страна, в качеството на превозвач, се задължила да изпълни следните два свързани полета по пътуване с начална точка Банкок, Тайланд и крайна точка Варна, а именно: полет №TK 0069 по направление Банкок - Истанбул с разписание за 17.03.2025 г. с час на излитане в 22:50 часа (местно време) и час на кацане на 18.03.2025 г. в 06:50 часа (местно време) и свързващ полет № TK 1071 по направление Истанбул - Варна на 18.03.2025 г. с час на излитане по разписание в 09:10 часа (местно време) и час на кацане в летище Варна в 10:08 часа (местно време), с общо времетраене на пътуването 11 часа и 42 минути, с 2 часа и 25 минути престой в летището в Истанбул. Малко преди да пристигне във Варна, след като се е снижил на около 5-10 метра от пистата, полет № TK1071 по направление Истанбул – Варна не кацнал в летище Варна, а се пренасочил обратно към началната точка - Истанбул, в резултат на което полетът бил отменен. Поради отмяната на ищцата било предложено премаршутиране до крайната дестинация на 1 пътуването с полет №ТК 6891 по направление Истанбул – Варна, осъществен от Турски авиолинии, с час на излитане по разписание в 14:55 часа (местно време) и час на кацане в 15:00 часа (местно време) на 18.03.2025г., т.е. с пет часа по-късно от първоначално обявения час на пристигане по разписание. Въпреки предложеното премаршутиране, превозвачът извозил пътника до крайната дестинация – Варна с около 5 часа закъснение, с което на ищцата било причинено неудобство, изразяващо се в загуба на време при пристигане поголяма от три часа спрямо предварително планираното разписание на полета по смисъла на чл.7, пар.2 от Регламент № 261/2004. Ищцата достигнала местоназначението си по-късно от очакваното, не била предварително уведомена за промяна в разписанието, а и такава не била налице, и не й била предоставена помощта съгласно чл.9 от Регламента. Ищцата сочи, че от значение за получаване на обезщетението с фиксиран размер по чл.7 от Регламент №261/2004 е закъснението, констатирано по отношение на предварително планираното по разписание време на кацане в крайния пункт на пристигане, а разстоянието на полетите във връзка с дължимото обезщетение е дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно свързващи полети - дестинацията на последния полет, като в настоящия случай това е разстоянието между Банкок и летище Варна от 7 726 километра.
Ищцата твърди, че в случая не са налице условията за освобождаване на ответната страна от заплащане на обезщетение по чл.5, пар.1, б. „в“, подточка iii) от Регламент № 261/2004 г. Счита, че превозвачът е имал възможност да извози пътника до крайната дестинация на пътуването с по-малко от три часа закъснение и въпреки това не го е сторил.
Счита, че в настоящия случай не се касае и за извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г., които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Сочи, че лошите метеорологични условия не представляват обстоятелства, които са неприсъщи за ежедневното упражняване на дейността на превозвача и сами по себе си лошите метерологични условия не биха могли да бъдат обхванати от понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла посочената разпоредба от Регламента.
Ищцата подала заявление по реда на чл.410 от ГПК и в РС – Варна било образувано ч.г.д. №3877/2025 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Ответникът депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, което предпоставило и правния интерес на ищцата от предявяване на иска.
Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество й дължи сумата в размер на 600 евро (шестстотин евро), представляваща обезщетение, поради отмяна на свързващ полет №TK 1071 по направление Истанбул - Варна на 18.03.2025 г. с час на излитане по разписание в 09:10 часа (местно време) и час на кацане в 10:08 часа (местно време), по пътуване с начална точка Банкок, Тайланд, и крайна точка Варна, довело до пристигане в крайната дестинация на пътуването - Варна с повече от три часа закъснение, на основание чл.7, параграф 1, буква „в“ във връзка с чл.1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на 2
Европейския Парламент на Съвета от 11 февруари 2004 година, ведно със законна лихва за период от 26.03.2025 г. до изплащане на вземането. Ищцата моли също ответната страна да бъде осъдена да й заплати направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
В представения отговор на исковата молба ответната страна сочи, че счита ищцовата претенция за неоснователна. Заявява, че не оспорва, че ищцата е закупила билет за свързващия полет и свързания полет, респ. че има договор за превоз с ответника; че свързаният полет е бил отменен; че поради тази отмяна ищцата пристигнала на крайната точка на пристигане по направлението на своето пътуване със закъснение от повече от 3 часа спрямо първоначално планираното време на превоз. Оспорват се твърденията, че отмяната на свързания полет се дължала на лошо планиране; че не били взети всички разумни мерки, за да се избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се сблъскал, да доведат до отмяна, респ. закъснения с повече от три часа; че не била налице обективна пречка за осъществяване на свързания полет.
Ответната страна твърди, че в конкретния случай получила официална информация за метеорологичните условия по маршрута на свързващия полет, обективирана в стандартизиран вид по стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване под формата на метеорологичен доклад /METAR/. Установило се, че има извънредно силен страничен вятър, който поставил пилотите на самолета, извършващи свързания полет, в невъзможност да извършат безопасно кацане на летище Варна.
Свързаният полет не бил отменен преди да излети, а непосредствено преди да кацне, въпреки неколкократни опити на пилотите да извършат кацане на летище Варна. Били налице извънредни метеорологични условия, които създали обективна невъзможност свързващият полет да се осъществи по график. Решението било полетът да бъде анулиран и самолетът да бъде пренасочен обратно към летище Истанбул, където веднага служителите на ответника положили всички възможни усилия да преорганизират пътуването на пътниците, чрез организирането на нов полет по-късно в същия ден, който да извози пътниците от свързания полет. Предвид наличието на извънредни обстоятелства ответната страна счита, че е освободен от заплащане на обезщетение.
Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и претенциите за съдебни разноски. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от представените по делото доказателства – разпечатки на: бордна карта за полет № TK 0069 по направление Бангкок - Истанбул с разписание; бордна карта за свързващ полет № TK 1071 по направление Истанбул – Варна; бордна карта за полет № ТК 6891 по направление Истанбул – Варна, справка за полет TK 1071 по направление Истанбул – Варна; справка за полет № ТК 6891 по направление Истанбул – Варна; справка за полетите, пристигащи в летище Варна на 18.03.2025 г., а и не се спори от ответната страна, че страните 3 по делото са имали сключен договор за въздушен превоз по направление Банкок, Тайланд – Варна, България, който да се извърши чрез два свързани полета, а именно полет с №TK0069 на 17.03.2025 от летище Бангкок, Тайланд до летище Истанбул, Турция и полет с №TK1071 на 18.03.2025 от летище Истанбул до летище Варна, като и двата полета да се изпълнят от ответната страна „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ АД. Полетът, стартиращ от Бангкок е бил с час на излитане в 22:50 часа (местно време) и час на кацане на 18.03.2025 г. в 06:50 часа (местно време) в Истанбул. Свързващият полет № TK 1071 по направление Истанбул - Варна на 18.03.2025 г. е бил с планиран час на излитане в 09:10 часа (местно време) и час на кацане в летище Варна в 10:08 часа (местно време). Общо времетраенето на пътуването следвало да е 11 часа и 42 минути, с 2 часа и 25 минути престой в летището в Истанбул.
Установява се от доказателствата по делото, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, че след осъществяването на първия от полетите, вторият полет № TK 1071 на 18.03.2025 г. е бил осъществен с въздухоплавателно средство от типа Boeing 737-900 (CFM56), с регистрационен знак TC-JYP. Полетът бил с начален час 06:33 UTC (09:33 местно време), но след отмяна на кацане на летище Варна полетът е бил пренасочен и се е върнал и кацнал на летище Истанбул в 08:08 UTC (11:08 местно време), което летище Истанбул е било резервно летище за процесния полет. Било извършено премаршутиране до крайната дестинация на пътуването на ищцата, като бил осъществен полет №ТК 6891 по направление Истанбул – Варна, от страна на ответника, с час на излитане 14:55 часа (местно време) и час на кацане в 15:00 часа (местно време) на 18.03.2025 г. Така договореният между страните въздушен превоз по направление Банкок, Тайланд – Варна, България всъщност бил осъществен с пет часа закъснение. Известно е, че официалното часово време в България е източноевропейското време, което се равнява на UTC (Coordinated Universal Time - часовото време, спрямо което се изчислява времето в различните часови зони) +2 часа, а лятното часово време в България се равнява на UTC +3 часа.
От заключението на изготвената експертиза по делото се установява, че на 18 март 2025 г. самолетът по полет TK1071 Истанбул - Варна е извършил два захода за кацане на летище Варна. По време на първия заход, поради наличие на прекомерно силни и поривисти странични ветрове, съгласно процедурите за оперативна безопасност в Ръководството за летателна експлоатация на „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ АД, одобрено от гражданските авиационни власти на Република Турция, е било взето решение за заход и преминаване на втори кръг в опит за кацане на летище Варна. След оценка на високия риск при втория заход от екипажа е взето решение за пренасочване на самолета към летище Истанбул, където и самолетът кацнал в 08:08 UTC. Вещото лице е посочил, че летище Варна е категоризирано, съобразно оперативните процедури на авиационните оператори, въз основа на сложност на захода, географските особености, околния релеф и специфичните метеорологични условия, като е определена категория Cat. B, която съответства за летище със специфични оперативни особености (напр. специфичен релеф, процедури за шум, 4 характерно чести силни ветрове и пориви или сложни заходи), а в случая основно заради близостта до морето, която може да доведе до резки промени във вятъра (срязващ вятър, ниска облачност, мъгли, както и поради специфичните зони за отлитане/кацане около залива и града. Вещото лице е отразил в експертизата данните от доклада за метеорологичната обстановка (METAR) на летище Варна за 07:00 UTC (09:00 местно време) на 18.03.2025 г., съгласно който се касае за типично зимно и ветровито време със снеговалеж и силни пориви на вятъра. Конкретно е отразено: силен северен вятър от север-североизток (010°) със скорост 19 kn (възела) (около 35 km/h) и пориви до 30 kn (възела) (около 55 km/h); хоризонтална видимост на повърхността над 10 km (отлична видимост); слаб снеговалеж със слаб интензитет, разкъсана облачност, с долна граница на облаците на 2200 фута (около 670 m) и плътна, значителна облачност с долна граница на 4000 фута (около 1220 m).