Решение № 284 от 17.07.2026, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 1988/2025
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Кодекс на труда
- чл. 187 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 3 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. П., 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101988 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ.
Искът е предявен от С. А. Г., с адрес в гр. П., ул. „Ч.“ № 8, ЕГН **********, против Д. г. „С.“ – с. П., общ. П., със седалище и адрес на управление в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 2, с код по БУЛСТАТ ***.
Ищцата твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответната Д. г. (като неин работодател), заемайки длъжността „учител“. Заявява, че със заповед № 111/28.11.2025 г. на директора на детската градина й е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Смята, че налагането на наказанието е незаконосъобразно, тъй като: заповедта не е надлежно мотивирана; не е спазена процедурата, разписана в КТ, преди налагане на самото наказание; не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, което да обоснова посочената дисциплинарна санкция. Иска наказанието да бъде отменено. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът намира ищцовата претенции за неоснователна, настоява за нейното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: ищцата е осъществила дисциплинарната простъпка, описана в заповедта за налагане на оспорваното наказание; наказанието кореспондира с допуснатото нарушение; обясненията на ищцата са били изслушани и обсъдени преди налагане на дисциплинарната санкция; самата заповед е мотивирана в необходимата степен.
1
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
По аргумент от правилата на чл. 186, чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ предполага:
1./ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2./ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3./ съблюдаване на особените процедурни изисквания преди налагане на наказанието, свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на преклузивните срокове за налагане на наказанието и 3.3./ мотивиране на заповедта.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на работодателя да установи изпълнението на описаните изисквания, докато работникът или служителят трябва само да докаже, че се е намирал в трудово правоотношение с него, както и че му е било наложено наказанието, което оспорва.
Съдът проверява законността на дисциплинарното наказание, оспорено по исков път, само въз основа на конкретните обстоятелства, заявени от работника или служителя (като ищец) в исковата молба, които според него опорочават или погасяват правото на работодателя да му наложи дисциплинарна санкция. Семантичната основа на така даденото разрешение се базира на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), което не допуска съдът да признае наказанието за незаконно, основавайки се на негови пороци, които не са надлежно релевирани от ищцовата страна.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства, че:
- те са в трудово правоотношение, в рамките на което ищцата (като служител) заема при ответника (като работодател) длъжността „учител“;
- с горецитираната заповед на директора на ответната Д. г. на ищцата е било наложено дисциплинарното наказание „забележка“.
От съдържанието на заповедта (копие от която е прието като писмено доказателство) е видно, че наказанието е наложено, поради следното:
- на 15.10.2025 г., докато ищцата е била на работа в детската градина, е станал инцидент между две деца от поверената й група – С. Т. и Н. Ф., при което е пострадало първото дете;
- ищцата не е уведомила директора на детската градина за инцидента, а 2 това е сторено от родителите на пострадалото дете;
- предвид неуведомяването на директора за случая, били нарушени правата на родителите да бъдат адекватно информирани за състоянието на детето „от ръководството на градината“;
- по този начин ищцата е нарушила служебните си задължения като учител, заложени в:
= „длъжностната педагогическите специалисти“; характеристика, в частта задължения на
= чл. 226, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от Правилника за дейността на Д. г. „С.“ – с. П., общ. П.;
= чл. 28 от Правилника за осигуряване на безопасни условия за възпитание, обучение и труд при същата Д. г.;
= „Етичен кодекс“;
= „Правилник за вътрешния трудов ред и други вътрешни актове на ДГ С. с.П.“.
От приобщената към доказателствения материал писмена покана с изх. № 20/24.11.2025 г. става ясно, че:
- директорът на ответната Д. г. е изискал от ищцата писмени обяснения за инцидента, станал между децата С. Т. и Н. Ф., относно поведението на същата, изразяващо се в неуведомяването на директора в тази връзка;
- предоставен е бил 3-дневен срок за депозиране на обясненията;
- поканата е била връчена на ищцата още в деня на съставянето й.
Ищцата е подала писмени обяснения по повод цитираната покана още на същия ден, изтъквайки че:
- след ситуацията между двете деца е уведомила майката на детето С. Т. и е поддържала комуникация с нея, до момента, в който майката я е уведомила, че след медицинско изследване не се е установило детето да има фрактура;
- смятала е да уведоми и директора на детската градина за случая, но след като се погрижи и за другите деца от поверената й група.
От представените от ответника писмени доказателства за организацията на работното време в детската градина,както и от личното трудово досие на ищцата, се изяснява, че:
- работата на учителите е разпределена на две смени – първа смяна, която е от 07:30 ч. до 13:30 ч., и втора смяна, започваща в 12:00 ч. и приключваща в 18:00 ч.;
- учебният ден в детската градина включва различни по вид дейности, 3 които трябва да се осъществяват в определени времеви рамки, като от 16:00 ч. до 16:30 ч. се организират занимания и игри, а от 16:30 ч. до 18:00 ч. – дейности по избор на децата, дейности, организирани от учителя в занималнята или на двора, както и изпращане на децата;
- към 15.10.2025 г. ищцата е имала близо 25 години трудов стаж като детски учител и не е била наказвана за допуснати нарушения в работата;
- ищцата е била запозната с длъжностната си характеристика, с Правилника за дейността на ответната Д. г. и с Правилника за осигуряване на безопасни условия за възпитание, обучение и труд в детската градина.
В обясненията на директора на детската градина – В. Г., изслушани при условията на чл. 176 ГПК, се признава, че:
- на 15.10.2025 г., в 17:03 ч., е получила телефонно обаждане от майката на детето С. Т. – М. Т., при което последната я е уведомила за инцидент с детето;
- след приключване на този разговор – в 17:11 ч., Г. се е обадила на ищцата именно по този повод;
- на 15.10.2025 г. ищцата е била на работа в ответната Д. г. втора смяна.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Р. Т. (помощник-възпитател в ответната Д. г.), А. Г. (съпруг на ищцата) и М. Т. (майка на детето С. Т.).
В показанията на свидетелката Р. Т. се съобщава, че:
- на 15.10.2025 г. е била на работа в детската градина, заедно с ищцата;
- около 16:00 ч. са извели децата от поверената им група в двора на градината;
- видяла е, че децата С. Т. и Н. Ф. са се сблъскали по време на игра, при което първото дете се е разплакало и се оплакало от болки в носа;
- по детето С. Т. не е имало видими следи от нараняване, нито то е заявило някакви други оплаквания.
Свидетелят А. Г. заявява, че:
- в деня на процесния инцидент, когато ищцата се е прибрала от работа вкъщи, е била разстроена;
- обяснила му е, че веднага след нараняването на детето, с помощниквъзпитателката са използвали физиологични средства за предотвратяване на оток на мястото на удара (поставяне на лъжица върху носа на детето);
- ищцата е разказала още, че майката на детето е дошла непосредствено след случая, за да го вземе от детската градина, и тя й е обяснила какво е станало;
4
- ищцата е споделила също, че е възнамерявала да уведоми и директорката на градината за станалото, но е имало още деца в групата, за които е трябвало да се погрижи, а междувременно е получила обаждането от самата директорка във връзка със случая и й е обяснила станалото.
Свидетелката М. Т. изтъква, че:
- на 15.10.2025 г. отишла да вземе детето си от детската градина около 16:15 ч. и ищцата й разказала за станалия инцидент;
- решила да заведе детето в гр. П., за извършване на рентгенова снимка, която не показала счупване;