Акт от 09.11.2017, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 228 гр.Габрово, 09.11.2017г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА при секретаря В.Григорова, с участие на прокурора Александров, като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№17 по описа за 2017година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи като началник отдел „***” към Община ***. На 14.07.2011г. бил задържан на работното си място от представители на ТЗ БОП ***. В кабинета му бил извършен обиск и иззети компютърни конфигурации и документи. В последствие ищецът бил преведен под конвой през площада до офиса на фирма "***" ЕООД, собственост на съпругата му, където също бил извършен обиск и изземване на компютри и документи. Същия ден ищецът бил отведен в следствения арест, където прекарал нощта, тъй като спрямо него била наложена полицейска мярка „задържане за срок от 24 часа”. На следващия ден бил отведен в съда и разпитан пред съдия.

С постановление от 15.07.2011г. на разследващ полицай при ОД МВР *** ищецът бил привлечен като обвиняем в това, че за периода от 01.01.2011г. до 14.07.2011г. в гр. ***, действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице Началник отдел *** при Община ***, с цел да набави за себе си и за други лица имотна облага нарушил служебните си задължения и от това могли да произлязат немаловажни последици – в нарушение на чл.7, ал.2, т.2 и чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС във вр. с чл.12 и чл.13 от КПСДА, извършвал частна дейност по даване консултации като геодезист, заснемане на частни имоти и изготвяне на геодезически проекти, като за тази дейност били плащани суми на "***" ЕООД и с това можело да бъде уронен престижа и доброто име на служителите на общинска администрация в града - престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. На ищецът била определена мярка за неотклонение „подписка”.

В следствие на посоченото била издадена Заповед №1361/15.07.2011г. на Кмета на Община ***, с която на осн. чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.100, ал.2 и ал.3 от ЗДС ищецът бил отстранен от работа, поради образувано срещу него като държавен служител наказателно производство, за деяние извършено в качеството му на длъжностно лице.

С

Постановление от 08.06.2012г. на ОП ***, на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК досъдебното производство било прекратено частично досежно обвинението за извършени престъпления по чл.282, ал.1 и чл.283 НК. Преписи от постановлението били изпратени на Кмета на Община *** и РП ***. С Постановление от 05.11.2012г. на РП *** наказателно производство (ДП) №Гб-3-2012 на сектор БОП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК било спряно.

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. От постановление от 08.06.2012г. било видно, че не са налице признаците на престъпление по чл.283 НК, от тази дейност не са настъпили и не било възможно настъпване на вредни последици, поради което деянието било несъставомерно.

С показното задържане на работното място на ищеца, извършения обиск и изземване в кабинета му и в кабинета на фирмата на съпругата му същият бил злепоставен пред колеги и приятели. Публичното му привеждане през площада на града под конвой като опасен престъпник било публично унижение за ищеца Х., който по време на 24 –часовото си задържане в ареста се чувствал посрамен без да е извършил нищо и изпитвал притеснения за съпругата, детето и възрастния си баща. Заповедта, с която Х. бил отстранен от работа му била връчен в сградата на Община ***, при което изпитал чувство на незаслужена обида, срам и унижение. Случая бил медийно отразен. Всичко това нарушило психическото му равновесие, притеснявал се за съпругата си, която също изпитвала тревожност от случилото се и започнала лечение. През този период ищецът изпаднал в депресия, приятелите му се притеснявали да се събират с него и семейството му, познатите и колегите му го избягвали- започнал да пие антидепресанти и лекарства за регулиране на кръвното налягане. Поради отстраняването му от работа Х. нямал доходи и се наложило съпругата му да издържа семейството, домакинството и самия ищец, което създало чувство на малоценност.

За прекратяването на досъдебното производство, поради липсата на престъпление прокуратурата не съобщила на пресата. След частичното прекратяване на наказателното производство ищецът бил възстановен на работа едва на 15.12.2012г. През периода на отстраняване от работа не получавал заплата, поради което претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 13073лв.(769лв.х17мес), ведно със законната лихва, считано от 15.12.2012г. до окончателното изплащане.

В следствие на незаконно повдигнатото обвинение, производството по което било прекратено ищеца претърпял сериозни притеснения, стрес, неудобства, напрежение, безпокойство, страх, психическо и емоционално страдание, негативни изменения в личността. Засегнато и опетнено било доброто му име, променила се обществената оценка за него. Поради изложеното претендира за заплащане на неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на Постановлението от 08.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да осъди ответната Прокуратура на РБългария да заплати на ищеца сумата от 13073лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.12.2012г. до окончателното изплащане, сумата от

50 000лв.- неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът

Прокуратура на РБългария в депозираните по делото отговор и допълнения към отговор на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че Прокуратурата не можела да отговаря за проведената полицейска операция и полицейско задържане на ищеца, тъй като тези действия били извършени от друг орган и отговорността за тях се реализира по друг ред. По отношение на публикациите в медиите твърди, че Прокуратурата нямала отношение към проявите и действията на други субекти в обществото и не можела да носи отговорност за тях. Счита, че размера на претендираното обезщетение е неоснователен, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не били доказани и твърдените неимуществени вреди. Този размер освен това следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Претендирания размер на обезщетението не съответствал на тежестта на обвинението, броя и интензитета на извършените процесуално – следствени действия, извършени с участието на ищеца и които не се били отразили на обичайното му ежедневие. Освен това освен взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка” не са прилагани други мерки за неотклонение. Не били представени доказателства за твърдените душевни страдания, срам, унижения, дискомфорт, влошено здравословно състояние, настъпилото психическо и морално увреждане от повдигнатото на ищеца обвинение. Нямало доказателства обосноваващи връзката между воденото наказателно преследване срещу ищеца и твърдените последици, основаващи неимуществената му претенция.

По основание и по размер се оспорва и предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. По делото не били представени доказателства, от които да се установи, че ищеца бил отстранен от работа, което да е в пряка и непосредствена връзка с повдигнатото обвинение. Липсвали доказателства относно размера на получаваното трудово възнаграждение, както и кога ищеца е възстановен на работа.

Оспорва и претендираните неимуществени вреди за периода 08.06.2012г.-15.12.2012г., тъй като през този период ищеца не бил отстранен от работа във връзка с воденото спрямо него наказателно производство. Основанието за отстраняване от длъжност било отпаднало с прекратяване на производството по конкретното обвинение по чл.282 НПК, т.е. на 08.06.2012г. и ищецът следвало да поиска възстановяването си на работа.

Оспорва предявените искове за лихви, поради изтекъл давностен срок на осн чл.111, б.В ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните и от данните по делото се установява, че ищецът работи като началник отдел „***” към Община *** и е работил като такъв и към 2011г. На 14.07.2011г. ищецът е задържан на работното си място от представители на ТЗ БОП ***. В кабинета му е извършен обиск и са иззети компютърни конфигурации и документи. В последствие ищецът под конвой е преведен през площада до офиса на фирма „***” ЕООД, собственост на съпругата му, където също бил извършен обиск и изземване на компютри и документи. Същия ден ищецът е отведен в следствения арест, където прекарал нощта, тъй като спрямо него била наложена полицейска мярка „задържане за срок от 24 часа”. На следващия ден бил разпитан пред съдия.

Досъдебно производство №3/2011г. по описа на ТЗ „БОП” *** е образувано въз основа на Постановление за образуване на досъдебно производство от 31.05.2011г. на ОП ***.

С

Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.07.2011г. на разследващ полицай при ОД МВР *** ищецът е привлечен като обвиняем за това, че за периода от 01.01.2011г. до 14.07.2011г. в гр.Габрово, действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - Началник отдел „***” към Дирекция „***” при Община ***, с цел да набави за себе си и за други лица имотна облага нарушил служебните си задължения и от са това могли да произлязат немаловажни последици – в нарушение на чл.7, ал.2, т.2 и чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС във вр. с чл.12 и чл.13 от КПСДА, извършвал частна дейност по даване консултации като геодезист, заснемане на частни имоти и изготвяне на геодезически проекти, като за тази дейност били плащани суми на „***” ЕООД и с това можело да бъде уронен престижа и доброто име на служителите на общинска администрация в града- престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. На ищецът била определена мярка за неотклонение „подписка”.

Във връзка с образуваното досъдебно производство против ищеца със Заповед №1361/15.07.2011г. същият бил отстранен от работа до приключване на образуваното наказателно производство, на осн. чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.100, ал.2 и ал.3 от ЗДС.

След извършване на съответните процесуално-следствени действия с Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 08.06.2012г. е прекратено досъдебното производство по отношение на обвинението на ищеца П.Х. за извършени престъпление по чл.282, ал.1 и чл.283 НПК. Наказателното производство по ДП №3/2011г. по описа на ТЗ „БОП” *** в останалата част срещу неизвестен извършител е спряно с Постановление на РП Габрово от 05.11.2012г.

След частичното прекратяване на наказателното производство водено срещу ищеца и спиране на наказателното производство срещу неизвестен извършител със Заповед №2505/15.12.2012г. на кмета на Община *** П.Х. е възстановен на работа, считано от 19.12.2012г. Видно от представеното Удостоверение, изх.№ФС-02-06-860/05.10.2017г. на Община Габрово за периода 14.07.2011г.-15.12.2012г. (от отстраняване от работа до възстановяване)на ищеца биха били начислени средства в размер на 12965,64лв., ако е изпълнявал трудовите си задължения и не е бил отстранен от работа.

От показанията на разпитания по делото св.И.П. се установява, че след случилото се Х. бил неадекватен, развил фобия за преследване, като дълго време след това свалял батериите на телефоните, защото чел, че можело да се подслушва с тях. Трудно било да го накара да излязат, както и да се води нормален разговор с него.