Решение № 546 от 23.12.2021, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. К. 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А.ей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от А.ей Н. Радев Гражданско дело № 20201520101556 по описа за 2020 година

Т. Г. К., ЕГН: **********, от гр. К. ул. „Цар Освободител“ № 241, бл.

150, ет.6, ап. 17, съдебен адрес: гр. К. ул. „Гороцветна“ № 35, партер, чрез адв. Д. З. от АК – К. е предявил против Г. А.. С., ЕГН: **********, от гр. К.

********, искане да бъде постановено решение, с което да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М.К. К.А, ЕГН: **********, на ответницата да бъде определен режим на лични контакти с последното и да бъде осъдена същата да му заплаща, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 152,50 лв., считано от постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й.

В срока за отговор ответницата оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава като моли отхвърлянето му и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното.

Не е спорно по делото, а това се установява и от приетите в същото писмени доказателства, в т.ч. заверено копие на Удостоверение за раждане, Дубликат, издадено от Община К. че детето М.К. К.А, ЕГН: **********, е родено на 08.04.2009г. от родители Г.А. К.А (понастоящем С.), ЕГН:

********** и Т. Г. К., ЕГН: ********** (страни в настоящото).

С влязло в сила Решение № 532/07.10.2010г. на КРС, постановено в производството по гр.д. № 768/2010г. от описа на същия съд, е прекратен 1 бракът между страните като е утвърдено постигнатото помежду им споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, въз основа на което е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на неговата майка (ответница в настоящото), определено е местоживеенето му при нея, а на бащата (тук ищец) е определен режим на лични контакти, съотв. същият се е задължил да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 80,00 лв.

Не е спорно по делото, че до октомври месец 2020г. същото е живяло със своята майка, а след този момент и понастоящем, се отглежда от баща си в неговия дом.

За установяване родителския капацитет и качества на двамата родители, ведно с условията предоставени и необходими за отглеждане на малолетното дете, е приобщен към доказателствения материал Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кюстендил (л. 89 до 91 от делото).

Констатациите в последния потвърждават, че от м. октомври 2020г. и към настоящия момент детето се отглежда от бащата, без съгласието на майката и в нарушение на установения режим на лични контакти, в общо домакинство с партньорката му К. В., която му оказва необходимото съдействие. Установиха се добри жилищни и битови условия за отглеждането на М. и при двамата родители, задоволени здравни, образователни и такива от битов характер потребности. Наличието на разширен семеен кръг, оказващ необходимото съдействие при отглеждането на детето и от двете страни. Сочи се на силна привързаност на момичето към баща си, за което той е авторитет. Напротив, същото е резервирано към майка си, налице е отдръпване и поставяне на прегради в общуването с нея през последната година преди изготвянето на доклада. Чувства гняв към ответницата заради пренебрежителното й отношение и това, че не спазва обещанията си.

В хода на личното изслушване на малолетното дете по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето същото заявява, че живеейки понастоящем с баща си, се чувства добре. Твърди, че майка й я пренебрегва заради приятеля си, който поставяла на първо място. Не готвела много, предимно готвела баба й, докато в семейството на баща й храната била винаги разнообразна. Сочи, че майка й не й помагала с уроците като твърди, че по-скоро това се дъжало на нежелание от страна на нейния родител. Напротив, заради помощта на Криси (приятелката на баща й) завършила 4-ти клас с шестица. Необходимите й за купуване неща били подсигурявани предимно от баща й. Блокирала телефона на майка си, защото „…тя просто не говори с мен като с нормален човек“.

Представено по делото е Медицинско свидетелство № 40/08.07.2020г., издадено от д-р В.Н., н-к ОСМ в МБАЛ – К. от което се установява, че на сочената дата, малолетното дете било с охлузвания по вътрешната повърхност на дясната предмишница, като по данни на бащата и момичето, последното било ощипано от прабаба си. В тази връзка са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на лекаря, изготвил свидетелството, 2 който твърди, че подробности около случая не помни, но във всички случаи документът е издаден след преглед на лицето.

Видно от Тъжба вх. № 263630/13.10.2020г., е че същата е депозирана от Г.С. срещу Т.К., досежно извършени нарушения от страна на последния и неспазване на установяния с влязъл в сила съдебен акт режим на лични контакти с малолетното му дете.

С Решение № 89/10.02.2012г., постановено по гр.д. № 51/2012 г. ищецът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо К. М. като му е наложена и глоба.

От представеното Свидетелство за Свето Кръщение № 65, издадено въз основа на Църковния регистър за 2020г. на Българската патриаршия се установява, че на 12.09.2020г. малолетното дете е кръстено в църквата „Св.

Богоридица“ в гр. Кюстендил.

Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.К., К. В., П.М., Й.Х. и К. М..

Св. К. сочи, че ищецът много добре се грижел за малолетното си дете.

Осигурявал му всичко необходимо, водел го и го взимал от училище, помагал му във всичко. Детето само изявявало желание да живее при баща си. Имало случай, в който същото се обадило на баща си и било разстроено, тъй като майка му го обидила. К. обаче успял да убеди М. да се върне при майка си, защото били в друго населено място. Твърди, че и майката и бащата на детето му купували необходимите за отглеждането му неща. Значе, че има закупено АТВ, но лично не е виждал М. да го кара.

К. В. (живуща на семейни начела с ищеца) твърди, че е в близки отношения с малолетната М.. Сочи, че детето й споделяло, че не се чувства добре при майка си, която я пренебрегвала заради новия й приятел. Излага конкретни случки, в които детето се обаждало на нея или на баща си и доброволно искало да прекарва време с тях поради пренебрежителното отношение на майката. Напротив, бащата бил много грижовен родител и осигурявал всичко нужно за дъщеря си. В. твърди, че детето й е споделяло за влошените отношения с прабаба й, която я кълняла и й казвала, че ще я бутне от терасата и ще я размаже на плочките. Веднъж дори забила ноктите си в ръката на детето, за което впоследсвие било извадено и представеното по делото медицинско свидетелство. Твърди, че в действителност имало закупено АТВ, което обаче било детско и за него не се изисквало наличието на шофьорска книжка. Правено било и кръщене на детето, на което присъствали само тя, бащата и семейството на сестра му, но не и майката и нейния семеен кръг.

Свидетелят П.М. (служебен ръководител на ответницата) сочи, че през изминалата година С. често е искала разрешение да излезе от работа, като причина за това сочела необходимостта да търси дъщеря си, тъй като „баща й я е взел“. Само през 2020г. това се случвало „доста пъти“, „осем девет пъти се е случвало“.

3

Показанията на Й.Х. (баба на ответницата и прабаба на детето) сочат, че от 10 години воювали с правнучка си, карали се, но никога не й посягала.

Твърди, че детето само не е ходило при баща си, а последният идвал да го взима. Винаги били „в кавга“ с М., но Х. я заплашвала, че ще я наклевети на баща й, че не слуша, при което детето се молело да не го стори, като казвало „…няма да се караме повече“. Твърди, че когато майката и бабата на М. били на работа тя го гледала, „ако ме е слушало“.

Св. М. (майка на ответницата и баба на детето) сочи, че след развода на дъщеря й с ищеца, тя, заедно с майка й и сина й, помагали на С. в отглеждането на детето. Помагали му с уроците, ходело на гимнастика, след това на батут, а и на народни танци, било записано на английски език. Имало разбирателство между родителите, като Г. се съгласила детето да се вижда с баща си и извън определения му от съда режим, като не му било отказвано да го взима когато и да поиска. До 2019г. всичко вървяло добре, но от началото на 2020г. Тони много често започнал да нарушава контактите и го взимал въпреки несъгласието на майка му. Често се случвало още сутрин да звъни докато детето спи, незакусвало и неоправено, то тичало да се вижда с баща си въпреки несъгласието на баба си, която не слушала и не зачитала. Сочи, че ответницата и М. се разбирали, като споровете им били единствено с оглед нарушенията на режима на лични контакти, като в тази връзка детето се тръшкало и казвало „не, ще отида“. Впечатлявало се от по-големите материални възможностите на ищеца, с каквито те не разполагали. Дори свикнало с многобройните приятелки на баща си. Последният подлъгвал детето с различни прийоми, а във времето се държал лошо със свидетелката и нейната майка, псувал, обиждал, дори ударил майката на М., а имал и издадена заповед. М. била много привързана към баба си, имали изградена връзка, която се разпадала от 2020г. насам. Вместо да прекарва време с връсниците си, детето го отделяло за безработната приятелка на баща си. Не споделяла нищо за живота си при баща си като казвала „Недей да ме питаш, на тия въпроси нищо няма да ти кажа от нашето семейство“. Отказала да даде и информация за деня и мястото, когато баща й щял да я кръсти. Самото кръщене станало без присъствието на майката и който и да е от нейния семеен кръг, но с участието на семейстовото на бащата и новата му приятелка. М. сочи, че до „преди два-три дни“ детето не й е говорело, правело се, че не съществува, като била настройвана от баща си. Твърди, че в началото М. приемала приятеля на майка си, но след 2020г. „било насъскано дори и против него“, а и против цялото семейство. До 2019г. взаимноотношенията между всички били нормални, но след този момент „Детето си промени коренно отношението към всички ни“.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л. Е.В.. В заключението си експертът сочи, че са налице начални прояви на синдром на родителското отчуждение, въпреки че в устно изложената пред съда част, твърди, че бащата не е отчуждаващ родител, същият е авторитет и пример за детето като е 4 поставил ясни правила за отглеждането и възпитанието му. Вещото лице сочи обаче, че в поведението на детето е видяла, че същото обича майка си и държи на нея. Твърди, че М. е манипулируема и податлива на чужди влияния като разковничето било икономическият фактор. Няколко пъти споменавало за голям подарък от баща си, какъвто майка й не може да си позволи да й купи.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат подробно.

При така установеното от фактическа страна на базата на събраните и преценени поотделно и в своята съвкупност доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако се изменят обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на родителските права, по молба на единия от родителите съдът може да измени постановените по-рано такива и да определи нови. Важна предпоставка, обуславяща основателност на иска, е изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са били постановени и които съществено засягат интересите на детето, т. е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на детето.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974 г., под "интереси на децата" следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.