Определение № 610 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500697 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 ал.3 във връзка с чл.274 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е с частна жалба от Търговско дружество "НД Мениджмънт" ООД, ЕИК 200267101, с адрес на управление: гр. Перник, ул.

Рашко Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л.Д. определение на РС Пазарджик №2147 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д.

№2938/2023г. по описа на PC – Пазарджик

Съдът не отговорил в обжалваното определение на довода ,че няма възражение от страна на ответника за прекомерност на претендираните адвокатски хонорари. Не разгледал и направеното възражение относно неправилно редуцираните хонорари по делото. Ответникът в нито един момент от производството не възразил, че възнагражденията за адвокатска защита са прекомерни.

Претендираните хонорари били в минимален размер по Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Неправилни били изводите на съда, че следва да се самосезира и да редуцира заплатените адвокатски хонорари.

Цитираното Решение на СЕС намирало приложение при направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 78 ал.5 ГПК. Частния жалбоподател счита ,че и в случаите на прекомерност , съдът не можел да определи възнаграждение под минималния размер .

Съдът не изложил мотиви как е определил размера на адвокатското възнаграждение , изхождайки от фактическата и правна сложност на делото.

Молят да бъде изменено решението в частта за разноските и вместо сумата от 640 лв. за адвокатски хонорари, да бъдат присъдени разноски в 1 общия размер от 1396.60 лева, съгласно надлежно представен списък с разноски.

Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.

Съдът намира частната жалба за допустима , като подадена в установения в закона срок, против подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна.

За да се произнесе по същество , въззивната инстанция съобрази следното:

Производството по гр.д.№ 2938 по описа за 2023 година пред Районен съд Пазарджик е образувано по искова молба на Търговско дружество "НД Мениджмънт" ООД против М. Г. Т..

Ответницата не е подала писмен отговор , не е участвала в съдебното производство , поради което и на основание чл.239 ал.1 и чл.238 ал.1 от ГПК , съдът е постановил неприсъствено решение, като е уважил предявените искове.

С молбата , с която е направено искане за постановяване на неприсъствено решение е направено искане и за присъждане на разноски ,като е представен списък на сторени такива. В този списък са включени разноски в производството пред съда – адвокатски хонорар и такси, разноски по развилото се обезпечително производство – адвокатски хонорар и такси , както и разноски ,сторени в изпълнителното производство по налагане на обезпечителната мярка – също адвокатски хонорар и такси.

Съдът се е произнесъл по разноските, дължими на ищеца , за присъждането на които е направено искане , представен е списък на разноски по смисъла на чл.80 от ГПК и представени доказателства за това ,че реално са направени такива , като ги е редуцирал.

Приел е ,че разноските ,сторени в изпълнителното производство - 56.60 лв. – такса съм ЧСИ в производството за изпълнение на обезпечителната заповед, 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство не следвало да се присъждат в това производство , а се събирали от ЧСИ. Освен това е приел,че размерът на адвокатското възнаграждение в исковото и в обезпечителното производство не съответства на сложността на делото и трябва да се намали. Изложил е съображения за ниската фактическа и правна сложност на делото и е счел ,че сумата от 500 лв. напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита в исковото и обезпечителното производство и съответно е присъдил общо 640 лева – 500 лева адвокатско възнаграждение и 140 лева – такси в исковото и обезпечителното производство.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК ищцовото дружество е направило искане за изменение на решението в частта относно разноските. Писмено становище по тази молба пред първоинстанционния съд не е постъпило.

С обжалваното определение , съдът е оставил молбата без уважение 2

,като отново е посочил ,че според него делото е с ниска фактическа и правна сложност и съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения ,установени в Наредба № 1 на ВАС.

Обжалваното определение е неправилно по следните съображения:

От текста на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК е явно, че действия по намаляване на платен адвокатски хонорар поради прекомерност не могат да бъдат предприети служебно от съда – това може да бъде направено само по искане на насрещната страна .Макар текста да е извънредно ясен , то в този смисъл е и т. 3 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК . Възможността за служебно намаляване на адвокатското възнаграждение при прекомерност съществуваше в отменения Граждански процесуален кодекс.

Следователно първоинстанционният съд е надвишил правомощията си, занимавайки се с размера на адвокатското възнаграждение.

Решението на СЕС, на което съдът се позовава , позволява на съд да върши преценка за справедливостта и обосноваността на адвокатското възнаграждение , но само при наличие на своевременно направено възражение от другата страна.

От друга страна , съдът е приел,че не се дължат разноски ,сторени в изпълнителното производство по налагане на допуснатото обезпечение, тъй като тези разноски се събирали от съдебни изпълнител.

Това становище не е съобразено със закона и съдебната практика.

Безспорно е/по този въпрос първоинстанционният съд не е изразил различно становище/,прието е и в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Това е така , тъй като това производство се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. С оглед едностранния му характер отговорността за разноски не може да бъде реализирана в него по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес Обезпечителният процес пък от своя страна се развива в две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед .

Според разпоредбата на чл.79 от ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от съдебен изпълнител директно (без изпълнителен лист) само в 3 рамките на изпълнително производство по представено изпълнително основание ,а образуваното по реда на чл.400 ал.1 от ГПК производство за налагане на обезпечителна мярка не е същинско изпълнително, а е част от обезпечителния процес.

Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес приключва с извършване действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки, което изчерпва и предмета на изпълнителното дело/ в този см. е съдебната практика- напр.

Определение № 50411 от 28.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2983/2020 г., III г. о., ГК; Определение № 3486 от 8.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2174/2024 г., III г. о., и др./

Следователно – при направено искане ,представени списък на разноски и доказателства ,че те реално са направени ,съдът дължи присъждането им на частния жалбоподател.

Обжалваното определени следва да бъде отменено и изменено постановеното по първоинстанционното дело решение в частта относно разноските ,като на ищеца се присъдят разноски в размер общо на 1396,60 лева.

Разбира се ,няма как да не направи впечатления ,че разноски в такъв размер надминават почти шест пъти размера на исковата претенция.

Гражданския процес обаче е диспозитивен и грижа на страните е да защитават интересите си. Не във всички случай е допустима съдебната намеса ,макар и да се цели справедливост.

По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на РС Пазарджик №2147 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. №2938/2023г. по описа съда.

ИЗМЕНЯ Решение № 454 гр. Пазарджик от 09.04.2024 г., постановено по гр. д. №2938/2023г. по описа на Районен съд Пазарджик в частта му , относно разноските ,като :

ОСЪЖДА М. Г. Т. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Пазарджик, ул. „Васил Априлов“ №11, вх.В, ет.1, ап.1 да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 200267101, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

„Рашко Димитров“ бл.80, вх.В, ет.6, ап.71 разноски в размер още на 756,60 лева /или общо 1396,60 лева/ .

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5