Решение № 830 от 15.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300103257 по описа за 2021 година

П редявени са искове с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Ищците Е. Х. Д., ЕГН **********, и Р. Ф. С., ЕГН **********, двамата с адрес ****, молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, че ищците не дължат на ответника, като погасена по давност сумата от 63 486,75 лв. главница, произтичаща от договор за ипотечен кредит от 18.04.2008г. и допълнително споразумение към договора от 30.11.2009г., останала неплатена главница след частично плащане от 06.03.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 07.03.2014г. до окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6394/ 2013г. по описа на РС – ***.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците на 18.04.2008г., в качеството си на кредитополучатели, сключили договор за ипотечен кредит с ***, във връзка с което в полза на банката е издадена Заповед за изпълнение № 3917/ 15.04.2013г. и изпълнителен лист от 16.04.2013г., против ищците и трето лице Ф.Х.К., които са осъдени солидарно да заплатят следните суми: 66 503,69 лв., главница, произтичаща от договор за ипотечен кредит от 18.04.2008 г. и допълнително споразумение към договора от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва от 12.04.2013 г. до 1 окончателното изплащане на вземането; 782,30 лв., заемни такси; 10 242,65 лв., договорна лихва за периода от 15.09.2011 г. до 11.04.2013 г.; 8 451,61 лв., санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 г. до 11.04.2013 г.; 1 719,60 лв., разноски по делото за държавна такса; 1309,80 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Твърдят, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 893/ 2013г. по описа на ЧСИ Д.М., рег. № ***, район на действие ОС – Пловдив. Твърдят, че на 30.07.2013г. по изпълнителното дело е наложена възбрана на собствен на ищците недвижим имот, подробно описан в исковата молба, който имот е продаден на публична продан, насрочена за периода 06.11.2013г. – 06.12.2013г. Постановлението за възлагане на имота е от 24.02.2014г., внесена е цената от купувача в размер на 36 121 лв., с която сума са частично погасени задълженията на ищците, като са погасени разноските по изпълнението, лихвите и на част от главницата, в резултат на което към 06.03.2014г. непогасената главница е в размер на 63 486,75 лв.

Твърдят, че на 09.03.2015г. по делото като взискател е конституиран ответникът, на основание сключен договор за цесия, за което ищците не са уведомени. Твърдят, че на 15.09.2016г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищците, като към този момент само ищецът е бил в трудово правоотношение, поради което само на него е наложен запор, но суми не са постъпвали по изпълнителното дело поради несеквестируемост на получаваните средства. На 26.03.2018г. е направено ново искане от взискателя за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата, на 04.04.2018г. с разпореждане на съдебния изпълнител е наложен запор върху трудовото възнаграждение, но в следващия месец ищцата е прекратила трудовото си правоотношение.Твърдят, че изпълнителното производството е прекратено по отношение на тях с разпореждане на съдебния изпълнител от 24.11.2020г., по искане на взискателя на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърдят, че изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона поради настъпила перемпция, считано от 28.02.2016г., когато са изтекли две години от последното валидно изпълнително действие против тях. Мотивират правен интерес от водене на настоящото производство с оглед на това, че макар и изпълнителното дело да е перемирано, ответникът има възможност да образува ново изпълнително дело срещу ищците.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба искът се оспорва като недопустим поради липса на правен интерес, с искане производството да бъде прекратено.

На следващо място оспорва иска като неоснователен, като се твърди, че след 26.06.2015г. не е налице период от над пет години, който да доведе до изтичане на погасителната давност, тъй като този период е прекъсван с депозирани от взискателя молби с искания за извършване на принудителни действия. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва следните 2 факти: че между ищците, Ф.К. и *** е сключен на 18.04.2008г. договор за ипотечен кредит; че поради преустановяване на плащанията по договора банката се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на издадена в нейна полза заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и е образувала изпълнително дело № 893/ 2013г. по описа на ЧСИ Д.М.; че между ответното дружество и *** на 17.12.2014г. е сключен договор за цесия за прехвърляне на вземанията, произтичащи от сключения договор за ипотечен кредит.

Ответникът не оспорва, че по изпълнителното дело са извършени следните действия: На 29.07.2013 г. е депозирана молба за образуване на изпълнителното дело с инкорпорирано в същата искане за публична продан на ипотекирания по кредита недвижим имот, собственост на ищците в настоящото производство и длъжниците по изпълнителното такова; На 30.07.2013 г. е вписана възбрана върху посочения от взискателя имот; На 06.08.2013 е извършен опис на недвижимия имот, обект на принудителното изпълнение; На 13.12.2013 г. е издадено от съдбния изпълнител постановление за възлагане на продадения недвижим имот; На 28.02.2014 г. е извършен въвод във владение на купувача на проданта; На 09.03.2015 г.

„Макроадванс“ АД депозира молба при съдебния изпълнител за конституирането му като взискател по делото с оглед осъществената цесия;

На 15.09.2016 г. е депозирана от взискателя по делото молба с инкорпорирано искане за налагане на запор върху установеното трудово възнаграждение; На 15.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от Р.С.; На 26.03.2018 г. е депозирана от взискателя по делото молба с инкорпорирано искане за налагане на запор върху установеното трудово възнаграждение; На 19.11.2020 г. взискателят с писмена молба по делото е поискал същото да бъде прекратено поради констатирани предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими, като съображения за това, във връзка с повдигнато с отговора на исковата молба възражение от ответника, съдът е изложил в Определение № 809, постановено в закрито заседание, проведено на 29.03.2022г.

По основателността на исковете.

Не е спорно между страните, като това се установява и от приетите като писмени доказателства материали по изпълнително дело № 20138280400893 по описа на ЧСИ Д.М., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – 3

Пловдив, че срещу ищците, в качеството им на длъжниците, в полза на *** е издадена заповед № 3917/ 15.05.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по ч.гр.д. № 6394/ 2013г. по описа на Районен съд – ***, и изпълнителен лист въз основа на заповедта от 16.04.2013г., съгласно които ищците и трето лице Ф.Х.К., са осъдени солидарно да заплатят следните суми: 66 503,69 лв. (шестдесет и шест хиляди петстотин и три лева и шестдесет и девет стотинки) - главница, произтичаща от договор за ипотечен кредит от 18.04.2008 г. и допълнително споразумение към договора от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва от 12.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; 782,30 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет стотинки) - заемни такси; 10 242,65 лв. (десет хиляди двеста четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) договорна лихва за периода от 15.09.2011 г. до 11.04.2013 г.; 8 451,61 лв. (осем хиляди четиристотин петдесет и един лев и шестдесет и една стотинки) санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 г. до 11.04.2013 г.; 1 719,60 лв.

(хиляда седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки) - разноски по делото за държавна такса; 1309,80 лв. (хиляда триста и девет лева и осемдесет стотинки) - юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че изпълнително дело срещу ищците е образувано на 29.07.2013г., по молба на взискателя, като с молбата е поискано да се извърши опис на собствен на ищците имот, ипотекиран в полза на банката. Установява се, че до ищците са изпратени покани за доброволно изпълнение, с приложен към тях подлежащия на принудително изпълнение акт, като ищецът Р.С. е редовно уведомен на 02.08.2013г., а ищцата Е.Д. - на 05.08.2013г. Не се твърди от страните, като не се и установява от събраните по делото писмени доказателства, ищците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Страните не спорят, като това се установява и от данните по изпълнителното дело, че на 30.07.2013 г. е вписана възбрана върху посочения от взискателя имот, на 06.08.2013 е извършен опис на недвижимия имот, обект на принудителното изпълнение, проведена е публична продан (от 06.11.2013г. до 06.12.2013г.) и на 13.12.2013 г. е издадено от съдебния изпълнител постановление за възлагане на продадения недвижим имот, продажната цена е внесена и на 24.02.2014г. е извършено разпределение, на 28.02.2014 г. е извършен въвод във владение на купувача на проданта.

Установява се, че въз основа на молба, подадена от ответника на 4

09.03.2015г. по изпълнителното дело, същият е конституиран като взискател, на основание договор за цесия за процесното вземане, сключен на 17.12.2014г. с първоначалния взискател ***. Между страните не е спорно, че ответникът е придобил процесното вземане на основание сключен договор за цесия, с оглед на което е налице процесуална и материално правна пасивна легитимация по отношение на ответното дружество, както и че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ищците, доколкото същите са уведомени за сключената цесия. Ответникът не оспорва, че е придобил вземането на основание договор за цесия, който прилага с отговора на исковата молба, както и пълномощно, по силата на което е упълномощен от предишния кредитор *** да уведоми от името на банката длъжниците. С отговор на исковата молба са приложени уведомления до ищците за извършената цесия, които не са получени от тях, но в о.с.з. от 16.05.2022г. пълномощникът на ищците заявява, че тъй като уведомленията са приложени към отговора на исковата молба, признава факта на съобщаване на цесията.

Установява се от данните по изпълнителното дело, че с молба от 15.09.2016г. взискателят – ответното дружество, е направил искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца Р.С., като актът на съдебния изпълнител за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца е от 03.10.2016г., а запорното съобщение е връчено на 10.10.2016г.

Установява се, че на 26.03.2018г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искане на ищцата Е.Д. да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение, като запорното съобщение е получено на 11.04.2018г.

Между страните не е спорно, като се установява и от данните по изпълнителното дело, че същото е прекратено по отношение на ищците с постановление на съдебния изпълнител от 27.11.2020г. поради това, че повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по отношение на тях.

При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:

С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 5 изпълнителното основание, в настоящия случай - факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. За да се уважи иска по чл.439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи,че след издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените правопораждащи, правопрекъсващи или правоизключващи факти.