Решение № 887 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - ПехлИ.ова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - ПехлИ.ова Административно наказателно дело № 20235330201725 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 690061-F689891 от 06.02.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което „ОРТО-ДЕНТ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД, с ЕИК:

202348986, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.***, представлявано от И. К. Х., ЕГН **********, на основание чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.97а, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят,

„ОРТО-ДЕНТ-АМБУЛАТОРИЯ

ЗА

ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“

ЕООД с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител застъпва становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление /НП/, като излага аргументи за това. Развива доводи за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Прави искане за отмяна на НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

1

Въззиваемата страна, Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, се представлява в съдебно заседание от гл.юрк.П., която пледира за отхвърляне на подадената жалба и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателят

„ОРТО-ДЕНТ-АМБУЛАТОРИЯ

ЗА

ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“

ЕООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС и получател на услуги с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС.

Като такова на 19.10.2022г. подало в ТД на НАП – Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912204018313/19.10.2022г. На дружеството бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 160422204029955/20.10.2022г. , връчен на 20.10.2022г. на основание чл.97а от ЗДДС.

Във връзка с подаденото заявление, спрямо дружеството била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрацията по ЗДДС. Проверката била извършена от св.Г. Б. А., заемаща длъжността „инспектор по приходите“ при ТД на НАП – Пловдив. От представените в хода на проверката документи, св.А. приела, че дружеството жалбоподател като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС било получател на услуги за ползване на домейн от чуждестранно юридическо лице, което не било установено на територията на страната, като от представените банкови извлечение констатирала, че имало плащания към чуждестранен контрагент.

Установено било, че първата получена от дружеството фактура с № 4162915405 била от дата 02.06.2022г., за която св.А. приела, че касае услуга – ползване на домейн Google Ireland Ltd, VAT IE6388047 на стойност 194,00 лв.

В резултат на това за дружеството възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Контролният орган приел, че данъчното събитие настъпило 2 на 02.06.2022г., а заявлението за регистрация по ЗДДС следвало да бъде подадено не по-късно от 25.05.2022г. включително, а то било подадено на 19.10.2022г.

Въз основа на горното, св.А. формирала извод за извършено от дружеството жалбоподател нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.97а, ал.1 от ЗДДС, тъй като не е подало в ТД на НАП – Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок – не по-късно от 7 /седем/ дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, за което съставила Акт за установяване на административно нарушение № F689891/20.12.2022г.

В законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу констатациите по АУАН.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на

„ОРТО-ДЕНТ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА

ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД на основание чл.178 от ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.97а, ал.1 от ЗДДС.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на разпитаната като свидетел актосъставител Г. Б. А., която в своите показания сочи как и какво е констатирала по време на проверката. Съдът кредитира показанията на свидетелката дотолкова, доколкото същите служат за установяване на обективната истина, с изключение на частта от тях, в която същата сочи, че фактурата била по услуга „ползване на домейн“, която е в противоречие на онази част от показанията й, в която сочи, че предметът на услугата са рекламни услуги. В тази им част показанията й са вътрешно противоречиви, неясни и неподкрепени от останалия доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се 3 явява ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

С обжалваното наказателно постановление на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция за административно нарушение по чл.97а, ал.4 вр. чл.97а, ал.1 от ЗДДС. Прието е, че като данъчно задължено лице е трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 97а, ал.1 от този закон не по-късно от 25.05.2022 г., включително.

Предпоставките, при които възниква задължението за подаване на заявление за регистрация по този ред, са изрично регламентирани с разпоредбата на чл.

97а, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2. Срокът, в който възниква задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС е не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Неизпълнението на горепосочените разпоредби се санкционира по реда на чл.178 от ЗДДС, който предвижда за данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, наказание глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

За да възникне задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срока по чл.97а, ал. 4 от ЗДДС, е необходимо в обективната действителност да се осъществят всички елементи от очертания фактически състав по чл.97а, ал.1 от ЗДДС. Съответно, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на задълженото лице при неизпълнение на това задължение, е необходимо правораздавателния акт, издаден от административнонаказващия орган, каквото е наказателното постановление да съдържа нормативно установеното задължително съдържание, което да отговаря на фактите от обективната действителност. В конкретния случай това не е изпълнено, с което при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при наличието на които съдът следва да отмени обжалваното 4 постановление.

На първо място, съдът споделя изложеното в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за липса на съответствие между описаната в акта и в НП като вид получена услуга от данъчно задълженото лице и действителния предмет на услугата, обективиран в издадената фактура № 4162915405/02.06.2022г. Посочено е в обстоятелствената част на АУАН и на постановлението, че жалбоподателят е получател на услуги за ползване на домейн от чуждестранно юридическо лице, което не е установено на територията на страната. Така приетото от актосъставителя и наказващия орган значително се различава от представените по делото писмени доказателства, в частност горепосочената фактура от 02.06.2022г. и съставения от самия актосъставител Протокол № 1600033783/09.12.2022г. от извършената спрямо дружеството жалбоподател проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрацията по ЗДДС, видно от които първата получена фактура от дата 02.06.2022г. е за услуга реклама, предоставена от Google Ireland Ltd.

Посоченото разминаване не беше преодоляно в хода на съдебното следствие при разпита на актосъставителя като свидетел, която първоначално сочи вида на услуга като „ползване на домейн“, а впоследствие уточнява, че предметът на услугите не съвпадал и доколкото били предоставяни от Гугъл, услугите били рекламни. Предоставянето на домейн и ползването на рекламни услуги не са еднозначни и докато второто може да бъде осъществявано чрез домейн, то ползването на домейн не се отъждествява единствено и само с предоставяне и ползване на рекламни услуги.

Актуалната съдебна практика поддържа становището за необходимостта при излагане на фактологията по разглежданото нарушение в АУАН и в НП да бъдат описани броя, дата на извършване и предмета на доставката, които съобразно изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да бъдат описани точно, ясно и коректно. Правилното описание на вида на услугата, по която се твърди дружеството да е получател, е необходимо, за да може съдът да формира извод дали тя е облагаема, с място на изпълнение на територията на страна и дали данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. В случая установеното несъответствие между събраните по казуса доказателства и приетото и описано в двата акта на администрацията нарушение и обстоятелствата по неговото извършване, 5 води до извод за некоректно и неточно формулирано обвинение, така както е предявено на жалбоподателя и за което същият е санкциониран. Допуснатия порок представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива и е основание за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

На следващо място, констатира се липсата на описани съставомерни елементи от изпълнителното деяние на вмененото нарушение, което също води до непълнота при описание на деянието и представлява липса на задължителен реквизит от съдържанието на акта и НП, а това – до съществено нарушение на процесуалните правила и отмяна на постановлението. Никъде в процесните административни актове не се твърди, че услугата, посочена в НП и в АУАН, и по която жалбоподателят е получател, е облагаема. Това обстоятелство е включено в състава на нарушението по чл. 97а, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗДДС и представлява предмет на доказване по обвинението. Посочването в НП, че дружеството е получател на услуга, не включва в себе си по презумпция и твърдението, че тази услуга е облагаема, доколкото не всяка доставка на услуга по ЗДДС е облагаема доставка, а изследването на този въпрос има значение за правилното приложение на материалния закон. Касае се за признак от състава на нарушението, за чието проявление обаче и в АУАН, и в наказателното постановление липсва ясно и конкретно твърдение.

Друг съставомерен признак, който не е намерил отражение в съдържанието на акта и постановлението е обстоятелството кога е настъпила изискуемостта на дължимия данък за доставката, която дата съобразно разпоредбата на чл.97а, ал.4 от ЗДДС е определяща за възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Посочена е дата на данъчното събитие, както и обстоятелството, че има плащания към чуждестранен контрагент, но не и кога са осъществени плащанията и дали се касае за авансово плащане или въз основа на извършена доставка е реализирано данъчно събитие. Не е изяснена и изрично посочена датата на плащането на получените услуги, което води до неяснота кога е настъпило данъчното събитие, за да се определи кога възниква изискуемостта на данъка, а оттам и датата, на която е възникнало задължението за подаване на регистрация. Вместо да бъдат описани конкретни факти, актосъставителят и наказващият орган са пристъпили към механично изписване на части от 6 правната норма, които не представляват нито установени от тях факти, водещи до съставомерност на вмененото нарушение, нито представляват описание на деянието. Тяхно задължение е да запълнят тези общи правни понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на извършване, което в случая не е изпълнено. Ненадлежното описание на всички онези факти от обективна и субективна страна на вменения административен състав, от които следва да се направи извод за липсата или наличието на административно нарушение, представлява съществен порок на атакуваното наказателно постановление и води до неговата отмяна.