Решение № 72 от 03.06.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Силистра, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263400500130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3186/07.04.26г. от Р. Д. Т., чрез адв.

М. М. срещу Решение №78/06.02.2026г., постановено по гр.д. №1491 по описа за 2025 година на Силистренски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит от 15.03.2024г.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира чрез допълнителни услуги не е включена. Заплащането на сумата по договора за гаранция счита, че е пряко свързано с договора за потребителски кредит и следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита, в който смисъл сочи да е Решение на СЕС по дело С-337/2023г. от 13.03.2025г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция, в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с която оспорва изложените във въззивната жалба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Излага, че към датата на сключване на договора кредиторът не разполага с информация такъв разход да е 1 договарян от страна на клиента, както и да е заплащан от него. Наред с това, от чл.1, ал.2 от договора за възлагане на поръчителство е видно, че договорът поражда действие само, ако ищцата в 5-дневен срок от момента на одобряването на усвояването по кредита не представи друго обезпечение.

Сочи също, че договорът за кредит и този за поръчителство са различни правоотношения с различни страни. Кредиторът не е изисквал поръчителство като задължително условие.

В о.с.з. страните не изпращат представител. Въззивникът депозира становище по хода на делото и по същество.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството по гр. д. №1491/2025г. на РС-Силистра е образувано по предявени от Р. Д. Т., срещу “КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД, ЕИК

202376220, със седалище и адрес на управление гр.София обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. ч л . 22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК , за прогласяване недействителността на

Договор за потребителски кредит

№50258784/15.03.2024г., в евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за потребителски кредит №50258784/15.03.2024г., съгласно която следва да се сключи договор за поръчителство, с цел обезпечаване договара за кредит, както и кумулативно съединен иск срещу „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ” ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр.София с правното основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 ЗПК, в евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 143 З З П за прогласяване недействителността на Договор за поръчителство от 19.04.2025г.

В исковата молба се твърди, че на 15.03.2024г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит №50258784 с "Кеш кредит мобайл" ЕАД, по силата на който е получил паричен заем в размер на 600 лева, със срок на изплащане един месец. Съгласно чл.1, ал.2 от договора ищецът е следвало да сключи договор за възлагане на поръчителство от 15.03.2024г. с дружество „Кредит гаранция” ЕООД, с цел да бъде обезпечен договорът за кредит и по силата на който е следвало да заплати възнаграждение в размер на 160.20лв. Ищецът твърди, че няма яснота какво се включва в ГПР и че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разгледано като елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с него, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. На това основание счита договорът за кредит за недействителен. В евентуалност претендира нищожност на клаузата на чл.1, ал.2 от договора, поради противоречие с добрите нрави като сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредит.

Излага съображения за недействителнос и за договора за поръчителство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД 2 депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Конкретно излага, че законодателят не изисква от кредитора да предостави методика или начина на изчисляване на ГПР, а допусканията, които са използвани за неговото изчисляване. С оглед горното счита, че договорът има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на трето лице не е включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК, като излага съображения, че същото не отговаря на легалната дефиниция за разход. Навежда, че размерът на възнаграждението не е бил ясен към момента на сключване на договора за кредит. Предоставянето на обезпечение не е в противоречие с Директива 2008/48. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №203/06.04.2026г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на въззивна проверка e решението, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като го е отхвърлил изцяло и се е произнесъл по евентуално предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл.1, ал.2 от договора. В частта, касаеща договор за поръчителство от

15.03.2024г., сключен с

„КРЕДИТ

ГАРАНЦИЯ”

ЕООД първоинстанционното решение е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което се явява валидно, произнасянето на РС- Силистра съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което решението се явява и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Във въззивната жалба оплакванията се концентрират върху това, че не е посочен действителният размер на ГПР и оттам договорът за кредит е недействителен.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че между "Кеш кредит мобайл" ЕАД като кредитодател и Р. Д. Т., като кредитополучател, е сключен на 15.03.2024г. процесният договор за потребителски кредит тип „кеш на ден” №50258784 в размер на 600 лева, със срок на погасяване един месец, при фиксиран лихвен процент 0.11% и ГПР 48.40%.

В чл.1, ал.2 към договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят се съгласява, че в срок до двадесет и четири часа от подписване на договора за потребителски кредит „Кеш на ден” да осигури като обезпечение на кредита 3 си поръчителство от страна на едно физическо лице, наето на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш кредит мобайл” ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уеб страницата https://cashcredit.bg/.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство, сключен на същата дата между "Кредит гаранция" ЕООД и Р. Т., по силата на който дружеството поема ангажимент да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици приложение намират изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Процесният договор за кредит формално отговаря на тези изисквания, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.

Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Изборът му за предоставяне на друг вид обезпечение, посочен в чл.2, ал.1 от договора, е реално неизпълним, с оглед предоставения кратък срок, откъдето и 4 възможността за избор е само фиктивна.

В конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съгласно договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по този договор е в размер на 160.20лева, дължимо в цялост на двадесет и деветия календарен ден, считано от датата на влизане в сила на договора – 15.03.2024г. /чл.1, ал.2/.

Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен въз основа на клаузата на чл.1, ал.2 от ОУ към договора за потребителски кредит №50258784, сключен между ищцата и "Кеш кредит мобайл" ЕАД, поради което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка. В случая предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като "Кредит гаранция" ЕООД е посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т. е. тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му.

Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.