Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 668 от 09.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 369/2026
Вид
Определение № 668
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 668 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500369 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх.№ 916/12.02.2026г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев- Изп. директор чрез юрк.

Симеон Дишлиев,против Разпореждане № 400/06.02.2026г. по ч.гр.д.№ 122/2026г. по описа на РС-Карнобат, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. П. Д. .

В частната жалба се заявяват твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, катозаконът не поставя изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС-Карнобат е образувано по заявление по чл.410 на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. П. Д. , с 1 която да бъде осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД парично вземане както следва:255,65 евро главница; договорна лихва 27,51 евро за периода от 26.05.2024г. до 26.10.2024г. и мораторна лихва в размер 19,36 евро за периода от 27.05.2024г. до 29.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Заявителят твърди, че е цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.06.2025г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и "Кеш кредит мобайл" ЕООД, като с подписването на 10.06.2025г. на Приложение № 1, на договора, вземането на "Кеш кредит мобайл" ЕООД срещу Д. П. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 100804357 от дата 27.04.2024г.,било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви на дружеството кредитор. Твърди, че в договора за заем се съдържала изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и на длъжника било изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземането.Заявява също така, че между "Кеш кредит мобайл" от една страна и Д. П. Д., от друга страна е сключен договор за потребителски кредит № 100804357 от дата 27.04.2024г., по силата на който дружеството й е предоставило сумата в размер на 500,00 лева /255,65 евро/, като кредитополучателят се е задължил да върне предоставената по договора парична сума, ведно с уговорената лихва до 26.10.2024г., при което общата стойност на плащанията по кредита са в размер на 553.81 лв. / 283,16 евро/ .Посочено е, че на 26.04.2024г. е сключен договор за възлагане на поръчителство между „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК:

201281666 /поръчител/ и Д. П. Д.. С този договор дружеството - гарант се е задължило да изплати всички парични задължения в полза на "Кеш кредит мобайл" ЕООД, ако потребителят Д. не изплати задълженията си по договор за паричен заем в указания му срок.Д. П. Д. не е изпълнила задължението си по договора за потребителски кредит и същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Кредит Гаранция“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, който от своя страна е продал и прехвърлил вземането си срещу него в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940.

Тъй като въпросният договор за цесия между "Кеш кредит мобайл" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не бил приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,както и не били приложени доказателства, че именно вземането на длъжника Д. е прехвърлено чрез цедиране на заявителят, както и не са приложени доказателства относно уведомяването на длъжника за извършената цесия, КРС е счел, че не е доказана активната процесуална легитимация на заявителя,за което били дадени указания с Разпореждане рег. № 374 / 03.02.2026 г.

С обжалваното разпореждане РС-Карнобат е отхвърлил изцяло заявлението , като е счел, че след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в посоченият срок и 2 след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителят, съдът не следва да издава Заповед за изпълнение по претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за това,че заявителят следва да представя със заявлението по чл.410 ГПК доказателство за частно правоприемство, настъпило преди подаване на същото заявление. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,какъвто е процесния случай, на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Този извод следва от указанията,дадени по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,които следва да се прилагат както по отношение на заявления, подадени по реда на чл.417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС/.

Заявителят е трябвало да изпълни изцяло указанията на съда, като представи и договора за цесия и приложенията към него, които,ценени заедно с уведомлението за извършената цесия, биха могли да установят уведомяването на длъжника за това, че негов кредитор е заявителя по заповедното производство „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.Това е така, тъй като доказателствата за настъпилото частно правоприемство се намират във взаимна връзка и единство с доказателствата, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изцяло отстранени поради непредставяне на Договора за цесия и Приложенията към него, правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане

122/2026г. по описа на РС-Карнобат.

Определението е окончателно.

№

400/06.02.2026г. по ч.гр.д.№

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4