Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 464 от 18.02.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 319/2022
Вид
Определение № 464
Подписан
18.02.2022
Състав
Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. София, 17.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20221000500319 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.274, ал.1,т.2 във вр. с чл.

248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от ответника по делото „Бокал Инженеринг“ ООД срещу Определение № 265291 от 16.11.2021г. по т.д. № 2547/2020г. от VІ-20 състав на Софийски градски съд, с което по молба на същото дружество е изменено Определение от 23.09.2021г., като е осъдил ищецът Г. Ц. Б. да заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал.4 вр.ал.5 ГПК разноски в размер от 1000 лв. Излага съображения за неправил- ност на обжалвания акт.

Въззиваемата страна – ищецът Г. Ц. Б. депозира отговор, с който оспорва частната жалба.

Софийски апелативен съд, като взе предвид съображенията на страната и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което обуславя допустимост на въззивното производство.

За да постанови обжалвания акт и измени предходното си определение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като е увеличил присъдения адвокатски хонорара от 800 лв. на 1000лв., от претендираните 2 520лв., съставът на СГС отново е приел, че направените от ответника разноски за адво1 катско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК с оглед етапа на процесуално развитие, в който приключва производството – изявление за оттегляне на иска, направено преди приключване на двойната размяна на книжа, поради което не са извършвани процесуални действия в открито съдебно заседание, нито са провеждани устни състезания. Отчетена е грешка в предходното определение, с което е прието, че минималното възнаграждение е в размер на 600 лв., вместо 800 лв., предвидено в чл.7, ал.1,т.10 от Наредбата. При запазване принципа за определяне на размера с 200 лв. завишение от минималния с оглед отчитане относителната фактически сложност на делото, обусловила представянето на отговор с анализ на различни факти, съдът е приел, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв., или с 200 лв. повече от тези, присъдени с измененото в частта за разноските определение.

Оплакванията в частната жалба са за несъобразяване от съда с фактическата и правна сложност на делото, като независимо от етапа, на който делото е прекратено, е коствало значителни усилия на адвоката. Възразява срещу извода на съда, че делото не се отличава с правна сложност. Обърнато е внимание, че нетният размер на възнаграждението е 2 100лв., а сумата от 420лв. е заплатеният и дължим ДДС.

Съставът на САС намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Предявеният от Г. Ц. Б. иск е по чл.155 ал.1 т.1 и чл.156 ТЗ за прекратяване на „Бокал Инженеринг“ ООД, срещу когото е предявен. Към исковата молба, с която се твърдят влошени отношения между двамата съдружници, са приложени многобройни доказателства / над 200 страници/.

Своевременно, в рамките на указания и законов двуседмичен срок, ответното дружество чрез упълномощения адвокат Д. Р., за когото представя пълномощно, е депозирал отговор, с който е оспорил иска, като е взел отношение по всички повдигнати с исковата молба въпроси, цитирана е практика на върховната инстанция, направени са доказателствени искания, приложени са и писмени доказателства – 33 броя документи. Преди двойната размяна на книжа, процесуалният представител на ответното дружество е повторил искането си, заявено и в отговора, за спиране на производството на основание чл.

229, ал.1,т.4 ГПК, подкрепено с доказателства. С Определение от 11.03.2021г.

2 съдът е спрял производството, потвърдено от състав на САС в образуваното въззивно производство, по което е постъпил и отговор от ответното дружество на частната жалба. Междувременно е постъпила допълнителна искова молба с приложени многобройни писмени доказателства. В рамките на спряното производство с молба от 23.08.2021г. ищецът е заявил оттегляне на предявения иск по чл.232 ГПК, поискал е прекратяване на производството и е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай, че е по-високо от минималното по тарифата. На 13.09.2021г. ответното дружество е депозирало становище по искането по чл.

232 ГПК, с което е представил и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 2 100 лв.,с ДДС от 420 лв., общо сумата от 2 520 лв. – за процесуално представителство и защита по т.д. № 2547/ 2020г. по описа на СГС за прекратяване на дружеството - първо плащане. Фактурата и преводното нареждане са от 14.04.2021г., което е преди молбата на ищеца от 23. 08.2021г. за оттегляне на иска.

При тези данни въззивният състав намира, че следва да се уважи изцяло искането на ответното дружество за присъждане на сторените от него разноски за договорения и изцяло изплатен адвокатски хонорар. Адекватна преценка на фактическата и правна сложност на едно дело по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК може да се направи след приключване на производството в съответната инстанция. В случая договореното възнаграждение, част от което е процесното заплатено и претендирано от ответното дружество, с оглед описаното във фактурата, че това е първо плащане, е споразумение между страните по договора за правна помощ, с което са постигнали съгласие за размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с извършената работа, но и очакваната в хода на цялото първоинстанционно производство такава, включително и явяване в съдебни заседания. Обстоятелството, че в етапа на двойната размяна на книжата ищецът е заявил оттегляне на иска, не следва да се поставя в тежест на ответника като не му се възстановят сторените разноски, заплатени в полза на ангажирания адвокат, освен ако не са прекомерни, в смисъл на сериозно надхвърлящи обичайните по тези дела размери, което да обоснове уважаване на възражение на насрещната страна по чл. 78, ал.5 ГПК.

Минималното по чл.7,ал.1,т.10 от Наредба № 1/2004г. за този вид дела адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв. Уговореното между адвоката и ответника по делото възнаграждение в размер на 2 100 лв. /нето/ предста3 влява два пъти и половина на минималното по тарифата. Като съобрази фак тическата сложност на делото, която видно от твърденията на страните касае тежки и комплицирани отношения между тях по повод на общите дружествените работи, многобройния писмен доказателствен материал, който е индиция за значителен обем на делото, от една страна, а от друга – обективно положените от адвоката на ответника усилия, свързани с изготвяне на отговор на исковата молба, при това в кратък двуседмичен срок, с който законът свързва настъпването на множество преклузии, което предполага отговорна подготовка, включваща запознаване с материалите, разговори с клиента, набавяне на доказателства, запознаване със съдебната практика и т.н. В този смисъл, настоящият състав на САС намира, че така договореният размер не е прекомерен и е адекватен на търсената, получената и очаквана защита. Възнаграждението е заплатено няколко месеца преди подаването на искането за оттгегляне на иска, т.е. при договарянето му страната не е знаела колко ще продължи съдебното производство, поради което не следва да й се отрича правото да си възстанови направения разход в цялост.

Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на определението в останалата част, като се присъди ново, с което ищецът се осъди да заплати на ответното дружество допълнително разноски в размер на 1 520 лв.

Мотивиран по гореизложения начин, и поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 265291 от 16.11.2021г. по т.д. № 2547/ 2020г. от VІ-20 състав на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на „Бокал Инженеринг“ ООД за изменение по реда на чл.248 ГПК на Определение от 23.09.2021г. за осъждане на ищеца Г. Ц. Б. да заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал.4 вр.ал.5 ГПК разноски над разликата от 1000 лв. до пълния претендиран раз- мер от 2 520 лв., вместо което постанови:

ДОПУСКА на основание чл.248 ГПК изменение на постановеното по делото Определение от 23.09.2021г. по т.д. № 2547/2020г. от VІ-20 състав на 4

Софийски градски съд, в частта за разноските, а именно:

ОСЪЖДА Г. Ц. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78,ал.4 ГПК да заплати на „Бокал Инженеринг“ ООД, ЕИК 175347891 допъл- нително сумата от 1 520 лв., с което общо присъдената сума е в размер на 2 520 лв. – адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5