Решение № 167 от 18.10.2022, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

........... град Шумен,

18.10.2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Кремена Борисова

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 137 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на И.В.П. ***, депозирана чрез адвокат Е.Д.от

Адвокатска колегия – Благоевград, против Решение №210/25.05.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 20223630200621 по описа за 2022г. с.с. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №21-0869-003662/16.12.2021г. на началник сектор към ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.В.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага аргументи, че е налице разминаване между констатациите на актосъставителя и отразеното в обстоятелствената част на НП, което ограничава правото на защита на лицето, като се застъпва и становището, че актът и НП не са мотивирани и не съдържат минимално предвидените законови атрибути. Твърди се също, че служебната дерегистрация на МПС заради непререгистрирането му в установения срок се извършва с изричен акт на компетентен орган, който следва да бъде съобщен на собственика на превозното средство, което в случая не е сторено. Именно поради това собственикът на автомобила Н.Д.не е бил в състояние да уведоми и привлеченото към отговорност лице, което според касатора изключва наличието на субективния елемент на визираното нарушение. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Депозира писмена защита, в която поддържа сочените отменителни основания. Моли съда да отчете и висящността на Тълкувателно дело № 3/05.05.2022г. на ОС на НК на ВКС и ВАС. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.06.2021г. в 12,00 часа свидетелите И. П. С.и П. С. П. – служители в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, на път I – 2 км.112.997 в посока път SHU 1180, извършили проверка на лек автомобил „********“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя, собственост на Н.Д., което обстоятелство се установило и от договор за покупко-продажба № 909 от 19.02.2021г.

В хода на проверката било констатирано, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 23.04.2021г. На водача П. бил съставен АУАН серия GA № 445424 на 12.06.2021г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Образуваната административно - наказателна преписка била прекратена на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и изпратена на ШРП, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 13.12.2021г., прокурор при ШРП отказал да образува наказателно производство по чл.345, ал.2 от НК.

Въз основа на постановлението от 13.12.2021г. на прокурор при ШРП и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Предходната инстанция съобразила, че правораздавателният акт е изготвен по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради което възприела за неоснователни твърденията за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН. Съдът не констатирал наличие на съществени процесуални опущения и при изготвянето на НП.

Съставът на Районен съд – Шумен изложил и мотиви относно безспорната установеност от обективна и субективна страна на приписаното на лицето неизпълнение, поради което потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Следва да се отбележи, че въззивната жалба, поставила началото на производството пред районния съд, не е подписана от жалбоподателя. Този пропуск обаче в случая е преодолян в хода на проведеното на 17.05.2022г. съдебно заседание, на което е присъствал както И.П., така и неговият процесуален представител, който е заявил, че поддържа предявената жалба, като по този начин това съществуващото изначално опущение е било санирано и не са били налице пречки за разглеждане на спора по същество.

За да постанови решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, и съответно намира за законосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

На първо място, в хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдените от инициатора на настоящото производство съществени процесуални опущения.

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Първоначално съставеният акт е прекратен на основание чл.33, ал.2 от същия закон, като едва след получаване на постановлението за отказ за образувано на досъдебно производство, административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. Поради това твърденията за неговата порочност, основани на противоречието му със съдържанието на АУАН, не могат да бъдат споделени. В констативно-съобразителната част на НП пределно ясно и прецизно са описани нарушението и обстоятелствата, при които то е осъществено, без да е породена неяснота, засягаща правото на защита на лицето. НП е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл.57 от ЗАНН.

Настоящата инстанция отклонява като неоснователни и аргументите на касатора за незаконосъобразност на НП по същество. С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобИ.е на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, И.П. е управлявал лек автомобил „В.*******“ с рег. №*******, собственост на Н.Д., поради което е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване и че това МПС, към датата 23.04.2021г., е било със служебно прекратена регистрация. Към датата на управление на въпросното МПС в регистрационния талон на същото като собственик е вписан предходния собственик И.Х.А., с когото Н.Д.е сключил договор за покупко-продажба от 19.02.2021г.

Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.