Решение № 92 от 07.02.2025, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 2/2023
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Стоян Иванов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Силистра, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стоян Ив. С. при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. С. Гражданско дело № 20233420100002 по описа за 2023 година
Ищците М. В. Д. с ЕГН:********** и Д. Н. Д. с ЕГН:**********, молят съда да признае за установено по отношение на ответниците Т. К. Д. с ЕГН:********** и Н. С. К. с ЕГН:**********, че са собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда /гараж/ с идентификатор ***. Твърдят, че същият е придобит от тях въз основа на отстъпено и реализирано право на строеж. Прилага писмени доказателства.
Също така моли да бъдат допуснати и свидетелски показания.
В отговора си ответниците Т. К. Д. и Н. С. К., не оспорват, че ищците са придобили описания имот, но твърдят, че те са собственици по давностно владение в продължение на 20 години. Твърдят, че имотът им е предоставен от ищците по силата на предварителен договор от 20.03.2001 година и от тогава го владеят. Представят писмени доказателства и искат допускане на свидетели за установяване на факта на владението. Също така заявяват, че производството е недопустимо, тъй като има вече висящ спор за същия имот между същите страни.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Въпросът с допустимостта на иска е разгледан от Окръжен съд Сс , а в последствие и от ВКС, който е указал, че производството по делото следва да продължи.
1
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
На 13.04.1994 година ищцата Д. заедно с трети лица е получила отстъпено право на строеж върху общински имот. Целта е била изграждане на гаражи. Било е издадено и разрешение за строеж №33 от 25.03.1994 година.
Въз основа на него са били построени гаражите. От представените писмени доказателства не може да се установи кога са били завършени гаражите и дали е била проведена до край процедурата по въвеждането им в експлоатация. На 27.09.2021 година, ищцата Д. се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижимия имот, гараж, с идентификатор №***, въз основа на обстоятелствена проверка, като е призната за собственик въз основа но давностно владение. От приложения предварителен договор за продажба на недвижим имот, е видно, че ищцата в качеството си на продавач е продала на ответницата Д. собствеността върху гараж №1, като страните са договорили основните елементи на сделката, уговорили са предаването на владението и срока за сключване на окончателния договор. Владението на гаража е било предадено незабавно със сключването на договора. От тогава в полза на ответниците е започнала да тече придобвната давност. През 2021 година между ствраните са възникнали спорове относно собствеността върху недвижимия имот и ответниците по настоящото дело са завели исково производство срещу ищците, като са предявили иск по чл.108 от ЗС. Към датата на провеждане на последното заседание по настоящото дело, постановеното по иска решение е било разгледано от ВКС и е влязло в сила.
Това решение е задължително за страните по спора и за съда и следва да бъде съобразено, като факт настъпил по време на процеса. В съдебното решение е признато за установено в отношенията между страните, че Т. К. Д. и Н. С. К. са собственици на спорния имот и е отменен като неверен съставения нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №84, том3, рег.№387/2021 година. Решението е влязло в сила на 27.06.2024 година. За този период от влизане в сила на решението на ВКС до приключване на устните състезания по настоящото дело, не се събраха никакви доказателства за придобиването на имота от страна на ищците.
Следователно имота остава собственост на ответниците съгласно постановеното от ВКС решение и предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода от процеса, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците извършените от тях разноски в размер на 1200 лева за всеки един от тях.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд,
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от М. В. Д. с ЕГН:********** и Д. Н. Д. с ЕГН:********** за признаване за установено по отношение на Т. К. Д. с ЕГН:********** и Н. С. К. с ЕГН:**********, че те са собственици на недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор №***, находящ се в гр.Сс, ул.“К.“.
ОСЪЖДА М. В. Д. с ЕГН:********** и Д. Н. Д. с ЕГН:**********, да заплатят солидарно на Т. К. Д. с ЕГН:**********, сумата от 1200/Хиляда и двеста/ лева, представляваща извършени разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М. В. Д. с ЕГН:********** и Д. Н. Д. с ЕГН:**********, да заплатят солидарно на Н. С. К. с ЕГН:**********, сумата от 1200/Хиляда и двеста/ лева, представляваща извършени разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 3